Д-р Горан Попов *
.
Повечето съвременни хора не са безразлични към добрата оформеност на своето тяло. Тя има не само естетическа стойност, но е свързана и със здравето, а носи и потенциал за по-благополучна реализация на човек в обществото. Едновременно с това, представата за добра телесна оформеност е продукт на историческо развитие. Познаването му дава възможност да се определят по-точно нейните параметри понастоящем – както по-общите, така и по-детайлните – което отваря път за приближаване до този идеал в практически план на всеки човек, при достатъчна отдаденост. Тази статия си поставя за цел да проследи основните моменти от еволюцията на идеала за телесна оформеност на човека.
.
1. Как си представят съвършеното човешко тяло в древността?
● Древен Изток
В първата държава еталоните за хубаво женско тяло могат да се открият в изображенията на египетските богини. Характерно за тях е като цяло стройната снага с известно (но не прекомерно) заобляне в коремната област и таза, неголеми гърди, дълги подбедрици. Наред с това се почитат и по-пищни женски форми, онагледено в древноегипетската царица Нефертити, „съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“.”/1/ Такава пищност може да се съзре и в тялото на богиня Тауерт – „покровителка на бъдещите майки, тя се изобразява бременна”. /2/
Прилож. 1. Богиня Селкет /3/
Прилож. 2. Богиня Нейт /4/
Прилож. 3. Нефертити. Торс: „дава несравним израз на идеята за плодовитостта”. /5/
Прилож. 4. Нефертити сред семейството си /6/
В Древния Изток битува и друг тип представа за добро женско тяло – тази на скитите относно техните жени, което дава основата на мита за амазонките. При това племе нищо „поне на първо време, не различава начина на живот на двата пола, макар понякога да се подчертава спецификата на женския труд … Жената язди, ловува, воюва. Тя може да командва войски.” /7/ Тялото на жената остава да е от мъжествен тип. „Тези жени-войни … гърците … превръщат в мит … – митът за амазонките.” /8/ „Този мит има различни вариации, „но основната тема е добре изразена от Хипократ (460 – ок. 377): „В Европа, казва той, съществува скитски народ, който живее в пределите на езерото Маеотида [Азовско море]. Той се различава от всички останали народи […]. При тях жените яздят, стрелят с лък и хвърлят копия от конете. Те воюват, докато са още девствени. Не се отказват от безбрачието, преди да са убили враг […]. Щом девойката се отдаде на някой мъж, тя престава да язди, докато не се появи необходимост от всеобща експедиция. Те нямат дясна гърда. Още като малки майките им залепят на дясното зърно на детето силно загрято парче бронз. Така изгорено, гръдното зърно не расте. Цялата жизнена сила и сок отиват към рамото и дясната ръка.” /9/
Прилож. 5. Амазономахия (т. е. битката на гърците с амазонките), барелеф върху саркофаг (ок. 180 г. пр. н. е.), намерен в Солун през 1836 г. /10/. При жените-войни се виждат признаци на мъжки тип мускулатура.
Прилож. 6. На тази ваза от 530 г. пр. н. е., показваща бой на Херакъл с амазонки, ясно си личи Х-образната (мъжествена) оформеност на тяхното тяло. /11/
Образците за мъжки тела в древните държави Египет, Китай, Индия, Персия и др. могат да се търсят в изображенията от съответното време на религиозни дейци, владетели, полубогове, богове, които като цяло са фигури с широки рамене, развит гръден кош, но без особен релеф (на мускулатурата).
Прилож. 7. Типична статуя на древноизточен владетел: цар Ашурнацирапала II (883-885 г. пр. н. е.) /12/
Прилож. 8. Фигурка на шаман, 3100-2900 г. пр. н. е., Иран или Месопотамия: физическата мощ е очевидна. /13/
.
● Древна Гърция и Древен Рим
Гърците през античността се прекланят пред мъжките фигури на (полу)богове и атлети – Аполон, Херкулес (Херакъл), статуята на Дискохвърляча (Дискобола) и др. Според древногръцката митология Аполон е син на върховния бог Зевс и Лето, а Херкулес – син на Зевс и Алкмена, както и на земния си баща Амфитрион. /14/ „Дискобол” е скулптура, създадена от Мирон. /15/ Аполоновото тяло е тяло от лекоатлетически тип. Мускулната му хипертрофия е умерена, талията – малка, с оформяне на коремната стена, гръдна обиколка – средна, крайниците – не много големи, но добре оформени, създава се впечатление за стройност на тялото. Херкулесовото тяло е тяло от тежкоатлетически тип. Мускулната му хипертрофия е голяма, талията – сравнително голяма, но едновременно с това „стегната” (също), с оформена коремна преса, гръдна обиколка – голяма, крайниците – големи по обиколки и едновременно с това с приличен релеф, създава се впечатление за „набито”, мускулесто, но недебело тяло. Дискохвърлячът (от скулптурата) е с фигура, представляваща нещо средно между телесността на Аполон и Херкулес. Струва ми се, че вариации на тези образци за естетично мъжко тяло битуват в Древен Рим или под формата на статуи (дубликати, копия), или под формата на живи превъплъщения в лицето на професионалните гладиатори.
Прилож. 9. „Аполон Белведерски. Римско копие от имперския период на един гръцки бронзов оригинал от елинистичната ера. Намерено през ХVI век.“ /16/
Прилож. 10. Статуетка на Херкулес в Музей Древна Агора (Атина) /17/
Прилож. 11. Дискобол /18/
Образците за женска фигура в Древна Гърция и Рим не може да не са свързани с богините Афродита и Венера. Афродита е (древно)гръцката „богиня на любовта, красотата, удоволствието и размножаването” /19/. В изображенията й, към специфичната женска закръгленост, идеща от по-далечни времена, сякаш се добавят повече извивки и детайли, носещи особена еротика. “Нейният римски еквивалент е богинята Venus” /20/, т. е. Венера.
Прилож. 12. Афродита Книдска /21/
Прилож. 13. „Венера Милоска. Един от най-забележителните образци на елинистичната скулптура. Съхранява се в Лувъра, Париж. Изваяна от мрамор вероятно около II век до нашата ера. В нея е въплътен идеалът за хармонично, красиво и здраво тяло – така, както са го разбирали в елинистичната епоха.” /22/
.
2. Представите за съвършеното човешко тяло през Средновековието
В този период съществува раздвояване по отношение за идеала за човешкото тяло: от една страна, това е тялото на светеца и светицата; от друга – на рицаря и неговата благородна дама.
Когато образец става светецът или светицата, мъжкото и женското тяло умишлено се занемарява и загрозява, плътта трябва да изглежда колкото се може по-презряна и пренебрегвана. Това може да се открие при изобразяването на свети Бенедикт. В рамките на тази парадигма женското тяло трябва да отслабне в горната част, да изгуби част от детайлите си (без всъщност да е пълно), а вниманието сякаш се насочва към дрехата, която го прикрива.
Рицарският образец съвсем не е слаботелесно тяло, а напротив – здраво, яко, мускулесто. За това говорят доспехите на рицаря. В двореца Цвингер в Дрезден и Оръжейната палата в Москва например могат да се забележат рицарски мечове от по 8-12 кг. За да боравиш с такова оръжие се изисква доста развита мускулатура. Обучението на рицарите също говори за оформянето на техните тела: изучавали се т. нар. 7 рицарски благочестия: езда, плуване, стрелба с лък, фехтовка, лов, игра на шашки, съчиняване и рецитиране на стихове и песни /23/.
Прилож. 14. Св. Бенедикт /24/
Прилож. 15. Развитие на една миниатюра в два ръкописа – единият от IX, другият от X-XI в. – „представяща съзвездието Андромеда чрез човешко изображение” /25/, където е проектирана визията за човешко тяло в този период. Прави впечатление, че на по-късната от тях съвсем изчезва детайлът и се запазва само една обща форма.
.
3. От Ренесанса до края на ХIХ век
В идеала за женското тяло в този времеви интервал се наблюдават две тенденции. Първа. Жените, които смятат за красавици, стават все по-закръглени, както си личи например още от мадоните на Рафаело (XVI в.). Такива са и Рубенсовите „хубавици” (XVII в.). Втората тогавашна тенденция за женската красота отразява сякаш тъкмо обратното. Красавиците от Викторианската епоха изглеждат съвсем невзрачни, в смисъл – твърде бледи, и има сред тях такива, които нарочно не спят дни наред, за да изглеждат така. /26/
Прилож. 16. Фрагмент от „Триумфа на Галатея” на Рафаело. /27/
Прилож. 17. „Трите грации” от Рубенс /28/. Такава е неговата интерпретация на грациите – „римски богини на красотата и очарованието” /29/.
Що се отнася до идеала за мъжкото тяло, след като изчезват рицарите и постепенно държавата се превръща в светска, вече през XIX век, струва ми се, излизат на мода телата (на атлетите) от появяващите се през същия век гимнастически салони, борцови зали и циркът. Да вземем за пример вида на трениращите в първите частни атлетически зали в Европа през XIX в.
Прилож. 18. В клуба за здраве (the health club) /30/ или „Гимназията Триа” /31/ на Иполит Триа – Париж, 1849 г.
Прилож. 19. Луис Атила (Louis Attila) отваря през 1886-1887 г. атлетическа зала в Брюксел. Атила е известен като голям познавач по въпросите на физическото развитие /32/, което превъплъщава в собственото си тяло.
.
4. Представата за съвършено човешко тяло от началото на Съвременността до наши дни (XX-XXI в.)
През този последен период женският соматичен идеал се разтроява във фигурите на: жената със закръглените и меки форми, без затлъстяване, но и без признаци на специална тренираност; манекенката – (в типичния случай) висока и слаба, без добавяне на мускулатура; фитнес-моделката, стройна по принцип, но с известна добавена мускулатура чрез упражнения. (Разбира се границите между тези три типа не винаги са така рязко очертани и в живота се срещат много междинни форми и съчетания на тези фигури, които се харесват от съвременните хора; но все пак многообразието не изключва краен брой общи образци.)
Прилож. 20. Женското тяло с меки форми, нетренирано специално, но и неотпуснато, може да излъчва красота и сексапил: Мерилин Монро. /33/
Прилож. 21. Съвременна манекенка /34/
Прилож. 22. Фитнес-моделка /35/
Относно идеалът за красиво женско тяло, важащ за съвременната жена, един от основателите на българския културизъм – Ат. Джананов – се произнася така: „Нашият европейски идеал е стройната спортна женска фигура с дълги крака, средно широк ханш и обиколка на гърдите, малко по-малка от обиколката на ханша.
От какво все пак зависи красотата на женското тяло?! От няколко фактора – от строежа на костната система, развитието на мускулатурата, натрупването на тлъстини, качеството на кожата, телодържанието.” /36/ Красотата на женското тяло далеч не е само в сантиметрите.
„Телесните обиколки не дават ясна представа за съвършенството и формата на определена част от тялото, за нейната линия. Те не могат да изразят хармонията на цялото тяло, грацията в плавността на движенията.” /37/
Резюмирайки развитието на идеала за женското тяло за много дълъг период от време, познавачът на женския културизъм Л. Филип се произнася така: „В средновековието по времето на Дюрер и ван Ейк идеалът е била жената с по-голям корем. Рококото /38/ и периодът около 1830 г. се възхищава най-много на жените с тънка талия, широки бедра и малки ръце. След рококото се харесват жените с много дълга шия и отпуснати рамене… (вж. Прилож. 23, 1-ва фигурка отляво надясно – б.а.) Деветнадесето столетие признава жените с голяма гръдна обиколка (тежки гърди) и широки бедра, но с минимална обиколка в талията… (вж. Прилож. 23, 2-ра фигурка отляво надясно – б.а.) После пък биват предпочитани жените с момчешка фигура… (вж. Прилож. 23, 3-та фигурка отляво надясно – б.а.) Не е много далеч времето, когато (т. е. малко преди 70-те години на ХХ в. – б.а.) жените е трябвало да имат по-голяма гръдна, отколкото бедрена обиколка. Типична представителка на тези жени е била филмовата звезда Джейн Менсфилд.” /39/
Прилож. 23. От XIX към първите десетилетия на ХХ в., според Л. Филип, женският (евроамерикански) телесен идеал има този обобщен вид.
През Съвременността мъжкият идеал за хубаво тяло се концентрира в поне три типа фигури: манекенска; фитнес-фигура; тежкоатлетически тип фигура. Типът тяло на манекена мъж е слабо и източено, но без особено мускулно натрупване, с малка талия и приятно лице. С „фитнес-фигура” може да се обобщят телата, постигнати не само в резултат на системни фитнес-тренировки, но и телата на мъже със „спортни осанки” (трениращи различни спортове), по които има известно (до умерено) допълнително мускулно натрупване и същевременно областта на талията е без излишни мазнини. „Тежкоатлетически тип фигура” може да обобщава тела, по които има допълнително мускулно натрупване в големи размери. В нея вече могат да се различат културистичната оформеност, при която, въпреки размерите, талията, мускулният релеф и пропорциите, се контролират и фигурите на щангисти, гюлетласкачи и пр., при които този контрол като цяло не е налице, защото приоритет са състезателните им постижения. Така всъщност от тежкоатлетическият тип фигура за образец остава културистичната оформеност, която се харесва от някои.
(Тук няма да разглеждаме подробно идеи – на художници и други хора на изкуството и науката – относно формирането на нови съвременни канони за идеалното човешко тяло /40/.)
Прилож. 24а. Манекени (модели): Дани Шварц (прав и седнал) /41/
Прилож. 24b. Манекени (модели): Шон О’Прай“ /41/
Прилож. 25. Фитнес-фигура: типичен вид от кръста нагоре /42/
Прилож. 26. За определянето на фитнес-фигурата допринася общият вид на краката /43/
Прилож. 27. Културистичната фигура: Арнолд Шварценегер в най-добрите си форми от първата половина на 70-те години на миналия век.
Става ясно, че в съвременното общество идеала за телесна оформеност на човека не е монистичен. Той е с няколко основни вариации: съответно, както за жените, така и за мъжете. Коя от тях ще изберем – може би зависи не само от естетическото чувство. Не е изключено, от друга страна, изборът ни на този идеал да се променя с хода на индивидуалния жизнен цикъл (онтогенезата).
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Материалът е по едноименен доклад на д-р Горан Попов, изнесен на 16.03.2015 г. пред Съюза на учените в България.
ИЗТОЧНИЦИ:
1. Нефертити. От Уикипедия, свободната енциклопедия (http://bg.wikipedia.org/wiki/Нефертити)
2. Египет. Светът на фараоните. Под ред. на Регине Шулц и Матиас Зайдел. Tandem Verlag GmbH / Colibri. 2007, с. 288
3. Пак там, с. 236
4. Пак там, с. 427
5. Пак там, с. 203
6. Пак там, с. 338
7. Ру, Жан-Пол. История на Иран и на иранския народ. Издателство „Рива”, София, 2008, с. 52
8. Пак там, с. 52
9. Пак там, с. 53
10. Amazonomachia Louvre Ma2119 2.jpg / Материал из Википедии – свободной энциклопедии (Самостоятелен снимков файл) (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Amazonomachia_Louvre_Ma2119_2.jpg)
11. Сн. от: Herakles Amazons Staatliche Antikensammlungen SL67 / Munich, Germany (http://www.mlahanas.de/Greeks/Mythology/HeraklesAmazonsSASL67.html) (ССФ)
12. Статуя царя Ашшурнацирапала / Передняя Азия / Древний Восток (http://www.orients-art.ru/perednyaya_aziya/statuya_carya_ashshurnacirapala_ii.html)
13. Benzel, Kim, Sarah B. Graff, Yelena Rakic, Edith W. Watts. Art of the Ancient Near East. A Resource for Educators. The Metropolitan Museum of Art. New York, 2010, р. 55
14. Тахо-Годи, А. А. Греческая мифология. М., 1989, с. 111-113, 239
15. Алпатов, М. В. Всеобщая история искусств. Том I. Москва – Ленинград, 1948, с. 383
16. Belvedere Apollo Pio-Clementino Inv1015.jpg / от Уикипедия, свободната енциклопедия. (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Belvedere_Apollo_Pio-Clementino_Inv1015.jpg) (ССФ)
17. Hercules Ancient Agora Museum.jpg (http://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Hercules_Ancient_Agora_Museum.jpg&filetimestamp=20101001095027&uselang=ru) (ССФ)
18. Алпатов, М. В. Всеобщая история искусств. Том I. Москва – Ленинград, 1948, илл. 78
19. Aphrodite / From Wikipedia, the free encyclopedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Aphrodite)
20. Ibidem.
21. Алпатов, М. В. Всеобщая история искусств. Том I. Москва – Ленинград, 1948, илл. 86
22. Пеев, Д., Д. Божков, Д. Аврамова, Е. Константинов. Светът от който идваме. С., 1970, с. 218
23. Медински, Е. История на педагогиката. Т.1.С., 1932, с. 147
24. Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на средновековния Запад. С., 1999, с. 385 и ил. 156
25. Пак там, с. 162 и ил. 43-44 // 26. Вж. Джананов, Ат. Културизъм за всички. С., 1985, с. 213
27. Raffael 012.jpg / От Уикипедия, свободната енциклопедия (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Raffael_012.jpg) (ССФ)
28. The Three Graces, by Peter Paul Rubens, from Prado in Google Earth.jpg / От Уикипедия, свободната енциклопедия (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:The_Three_Graces,_by_Peter_Paul_Rubens,_from_Prado_in_Google_Earth.jpg) (ССФ)
29. Белингер, Г. Митологичен речник. ИК „Прозорец” ЕООД, 2008, с. 158
30. Tharett, St., J. Peterson, F. O’Rourke. Clubs and Facilities of Distinktion. – “Club business international”, March 2011, р. 75
31. Младенов В. Пътят на силата. С., 2002, с. 34
32. Вж. Mitchell, D. Louis Atilla, The Professor (http://www.usawa.com/louis-attila-the-professor/)
33. От: Мэрилин Монро / Selfire – блог с историями (Значимые и интересные люди, бренды, книги, картины и фотографии). (http://selfire.com/2008/04/16/)
34. TRIUMPH / 2010 VIP Fashion Group / Powered by Studio Reshovski (http://vipfashionevents.net/festivala-na-modata-i-krasotata-varna-2011-triumph-2/)
35. Fitness Model Britt 2007.JPG / From Wikipedia, the free encyclopedia (http://en.wikipedia.org/wiki/File:Fitness_Model_Britt_2007.JPG) (ССФ)
36. Джананов, Ат. Културизъм за всички. С., 1985, с. 213
37. Пак там, с. 215
38. Рококо – „стил в изкуството на Западна Европа от XVIII в. …” (Эстетика. Словарь. Под общей редакцией А. А. Беляева, Л. И. Новиковой, В. И. Толстых. М., 1989, с. 299)
39. Филип, Л. Културизъм за жени. С., 1973, с. 9
40. Вж. по-подр. напр. Бамес, Г. Човешкото тяло. Учебник по пластична анатомия. С., 2000, с. 32-38; и др.
41. По: Най-сексапилните мъже-модели / 2010 Simplex Enews (http://sepphoras.blogspot.com/2009/12/sexy-myje-modeli.html)
42. От: Fitness Model Program For Everyone / fitnessmodelprograms (http://fitnessmodelprograms.com/)
43. Addison Miller / Fitness Model Midwest Show (http://www.myspace.com/fasnet/photos/32363894)
.
