Хайде малко да си поиграем. Представете си, че сте в ролята на родител. Вашето дете е първолаче, но вие му давате задача по математика от учебника за 8-ми клас и искате да я реши. Знам, знам – даже ви чувам: „Това е абсурдно, никой нормален човек не би очаквал първолак да се справи успешно с материал за осмокласници!”. Прави сте. Такъв родител спокойно можем да наречем безумец. Детето няма необходимите знания и умения. Някой ден, след години то ще успее, но преди това трябва да премине през много други решения, като постепенно увеличава сложността на задачите. Даденият пример е лесен за разбиране. Възприема се без съмнение, като нещо неизискващо доказване. Първолак не може да реши задача от 8-ми клас. Няма как да стане.
А сега се вмъкнете в кожата на корумпиран прокурор, съдия, политик, висш държавен чиновник или олигарх. Вие, заедно с вашите ортаци, разграбвате България в продължение на 26 години, като само за благозвучие променяте формите и названията на грабежа. Заставате на входа, на изхода и по средата на всички държавни хранилки. Източвате, приватизирате, заменяте. Подарявате си едни на други сочни концесии, раздавате си тлъсти комисиони. Набутвате за поколения напред българските граждани с милиарди външни заеми, които също крадете. Тотално контролирате контрабандните канали на горива, цигари, алкохол, месо, дрехи, техника и каквото още се сетите. По хоризонтала и по вертикала на властта сте взаимно оплетени с колегите си. Държите в ръцете си огромен репресивен апарат от силоваци не само в тоги и униформи, но и наемни убийци, замаскирани като бирници, „Кукушлевци” и всевъзможни „държавни” комисии, дирекции, звена… Можете да дискредитирате, когото и както си пожелаете, чрез вашите или зависимите от вас БГ медии. Влязохте ли напълно в ролята на всемогъщ, недосегаем, алчен паразит? Червей, който напълно съзнателно, нарочно е въвел режим на геноцид спрямо собствения си народ. Банда, изградила в своя полза безпощадна система от мизерия, неграмотност и страх от властимащи, водещи до оскотяване, духовно осакатяване и вродено усещане за безпомощност и липса на перспектива.
Схванахте ли каква е играта? След успешното ви превъплъщение, опитайте сами да се самообвините, самоарестувате и самоосъдите. Пробвайте да се откажете от всичко награбено и да го върнете обратно на милионите, докарани до просешка тояга български граждани. Няма как да стане. Невъзможно е да се самонакажете, а и никой от вашите „дружки” – бандити не би ви го позволил. Единствено допустимо е да симулирате законност, справедливост и възмездие.
И накрая, за десерт нещо съвсем лесно. Няма да ви се налага да играете роли. 26 години ви лъжат и грабят. Непрекъснато ви обещават сбъдване на вашите мечти и ви лъжат и грабят. Вие сте част от жертвите на геноцида. Търпите и се надявате на чудо. Чакате някой друг да ви донесе жадуваните законност, справедливост и възмездие. Чакате животът ви да се подобри някак си от само себе си. Да имате работа, достойни доходи, образование, здравеопазване… Мечтаете децата ви да не бягат от чумата в България. Плахо се надявате, като остареете да не сте унизени, умиращи от глад, студ и болести, никому ненужни забравени вещи. И… чакате. Само че какво?! Това не е игра, това е животът ви! Какво чакате?
Ивайло Зартов,
4 март 2015 г.
