Това днес е в Афганистан. Преди около сто години тук са били гористи планини. Секли са за отопление, износ на дървени въглища за Индия и Пакистан, въобще хората са печелили добри пари.
Сетне ерозията е довършила своята работа. В момента в България върви същия процес – сече се уж съвсем законно като се забравя принципа – за едно отсечено дърво посаждаш пет! Знаете ли как се узаконява сеч? С чукче срещу Хикс лева, дадени на полуграмотен човек…
Знаете ли, че вече по сечищата личат вадите на ерозиращите води? Идете и вижте – Странджа, Средния Балкан, Пирин, Рила, Родопите… Да не говорим за съдбата на „лесозащитните пояси“, за които младите нямат идея.
Берковският балкан ще изглежда като на тази снимка само след 40-50 години. Ерозийните вади се виждат. Идва моментът, в който няма връщане назад. Отдолу е мъртва пръст. Секат на поразия – нищо не засаждат. „Оно само ше си порасне!“… Бой с коприва на голо дупе. Започва се от кметовете и съветниците.
Простотия, братя и сестри, простотията ще ни погуби. Простотия и лакомия.
Петко Симеонов
