.
Излезе Черното, а очите му блестят…
Аплодираха го… за болка зажаднели.
Дошли те бяха, пак да си платят,
онова, което от другите са взели.
Приготви Бялото кървавият плащ,
а червеното е още, казват, цвят за обич…
Пред погледа му го развя, пламтящ,
душата му пристегна в огнен обръч…
Тогава Черното главата си наведе,
подгънаха се тъжно предните нозе.
Човешки думи не знаеше да каже,
Бялото надмощие тържествено превзе.
А Черното поиска просто да обича…
но… Бялото последната стрела заби.
И утихна Черното, затвори си очите,
потънали в най-белите сълзи…
.
Ани Демирова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Ани Демирова (с литературен псевдоним Anabell) е на 43 години. Родена е в България, но в един момент поема и тя по пътя на емиграцията. Пише стихове още от ученичка, но досега не е публикувала никъде, освен в сайта „Откровения“, където качва свои творби от 4 години насам. Авторката се чувства особено щастлива, както сама ни написа, че нейно стихотворение е било номирирано и оценено за публикация в литературната рубрика на нашето издание.
