Председателят на НС на БСП Михаил Миков е изпратил на 27 февруари т.г. до българския президент Росен Плевнелив писмо във връзка с ратифицирания от парламента заем от 16 млрд. лева. Миков е постнал същия ден това писмо и чрез профила си в социалната мрежа Фейсбук, където е написал: „Здравейте! По-рано днес изпратих писмо до Президента ни, което искам да споделя и с Вас, защото темата засяга всички. За съжаление, тя ще засегне по необходимост не само нас, а и бъдещите поколения„. Поради важността на темата за дълга от 16 млрд.лв, за който наистина не стана ясно защо трябва да е в такъв рекорден размер, публикуваме това писмо на Михаил Миков до Росен Плевнелиев.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщам се към Вас и като радетел за повече прозрачност в политиката във връзка с приетия вчера на второ четене ратификационен закон за заем от 16 млрд. лева. В хода на дискусиите в пленарната зала, а и на най-различни форуми извън нея, не бяха представени каквито и да е аргументи и обосновки за това как е определен този размер и за какво ще бъде изразходван. Да, формално към законопроекта има страница мотиви, но по своето съдържание те не изпълняват изискванията на Закона за нормативните актове. Липсва някаква финансова обосновка, липсва и оценка за въздействието на законопроекта, което с оглед на размера на заема при всички случаи ще е съществено.
Явни станаха противоречията между закона за ратифициране и Закона за държавния бюджет, който не предвижда тегленето на заеми в тези размери. Ясно е и това, че противоречи на Конституцията, която предвижда законите да се приемат на две четения в две отделни заседания. Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта. Предложения обаче са направени по съответния ред от поне двама представители от нашата парламентарна група. Независимо от това, законът беше гласуван и приет на две четения в едно и също заседание.
Ратификационният закон противоречи на Основния закон, и защото с международно споразумение отсега се задават съществени параметри в законите за държавния бюджет, които предстои да се приемат за 2016 г. и 2017 г. При липсата на прозрачност, мотиви и аргументи за законопроекта, единственото, което консолидира мнозинството, подкрепило законопроекта, остава стремежът за усвояване на непосилната за икономиката на България сума от 16 млрд. лева.
Впечатлен съм от Вашите познания за динамиката на лихвените проценти днес, а и в исторически план, при това за относително дълъг период от около 200 години назад. Сигурен съм, че всяка нация се гордее с Президент, който не се колебае да взима държавнически решения, но и се интересува и от такива детайли на тази сделка на правителството. Но въпросът не се свежда до размера на лихвите. Той може да бъде предмет на отделен анализ. Въпросът е дали подобен заем е въобще необходим в този размер и дали той стимулира икономиката или я обрича на многогодишна стагнация. Защото най-непродуктивният начин да се бориш с дефицит е да го покриеш със заеми. Много малко се чу от правителството какво конкретно ще предприеме то, за да може икономическият растеж да достигне равнище, по-високо от прогнозата за тази година, както Ви призова и г-н Юнкер при срещата Ви в Брюксел, или пък какво ще се направи, за да се подобри събираемостта на вземанията. Малко хора говорят за това, но Вие сте човек с икономически познания и сигурно разбирате, че новият заем, както е предложен от правителството, нарушава драстично съотношението между вътрешен и външен дълг.
Най-накрая искам да Ви обърна внимание и на един факт, за който подкрепилите законопроекта не са безкрайно словоохотливи. От законопроекта, както е внесен от Министерския съвет, следва, че са използвани услугите на реномирани правни и финансови консултанти. С оглед на размера на главницата на заема цената на тези консултантски услуги по всяка вероятност е десетки милиони левове. Проведена ли е процедура за възлагане на обществена поръчка за юридически и други консултации и платени ли са някакви хонорари? Вие, като бивш министър със специално отношение към пътното строителство, не може да не си дадете сметка, че само с парите за консултанти по заема можеше да бъдат построени много километри автомагистрали.
Сигурен съм, че като Президент, загрижен за бъдещето на държавата си, като стожер на законността, а и като специалист по лихвени пазари, Вие ще разберете и нашата гледна точка, независимо от публично изразената ви априорна нагласа за противното. Вие вече сте демонстрирали тази Ваша загриженост, когато през 2013 г. върнахте за ново обсъждане закона за кредит за рефинансиране на стари задължения в размер на 1 млрд. лв. Затова приемам Вашата публично оповестена позиция, че сега не възнамерявате да упражните правото си по Конституция да върнете законопроекта за ново разглеждане, или като прибързана, или пък като комплексно преосмисляне на отношението Ви към новите заеми, което еволюира от крайно консервативно преди година, до радикално либерално с нюанси на авантюристичност напоследък.
Бих искал, въпреки казаното дотук, в светлината на Вашата практика, а и на Вашите призиви за ограничаване на задкулисните уговорки и безпринципни коалиции с единствената цел упражняването на власт, да Ви призова да използвате и сега законовото си право и задължение и мотивирано да върнете закона в Народното събрание за ново обсъждане. което не може да му бъде отказано.
В случай, че не сторите това, за нас няма да остане друга възможност, освен да сезираме Конституционния съд или да се обърнем на свой ред към министър-председателя, за да наложи той нововъведения институт на „премиерското“ вето. Позволявам си да Ви информирам, че възнамерявам да запозная със ситуацията, свързана със заема от 16 млрд. лева, и европейските партньори на България.
Използвам случая да изразя почитанията си към Вас.
27.02.2015 С уважение:
гр. София
МИХАИЛ МИКОВ
Председател на НС на БСП
