Относително по-спокойният период за властта изглежда приключва, сочат данните от новото издание на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Последното изследване е проведено между 27 февруари и 4 март чрез пряко интервю по домовете сред 1011 души.
Доверието в правителството в известна степен губи височина и достига до 28% срещу леко повишаващо се недоверие от 61%. Подобна логика се наблюдава и при парламента – с известно „разтваряне на ножицата“ в полза на отрицателните оценки – 17% доверие и 73% недоверие. През март на въпроса накъде върви България 20% отговарят „към по-добро“, а 64% – „към по-лошо“. За да се докажат или отхвърлят каквито и да било трайни тенденции обаче, е нужно да се изчакат и данните от идния месец.
Няма съществена динамика при президентската институция – в последните месеци около една трета декларират доверие, а около 55% – недоверие. Обнадеждаващото е, че стабилни остават стойностите на доверието в банковата система. Макар по подобни теми да не може да се очаква висока запознатост, като цяло въпросът за 16-те милиарда дълг предизвиква обществено неодобрение. Близо две трети от запитаните отговарят отрицателно на въпрос дали одобряват намеренията за изтегляне на такъв дълг в следващите три години, а само 20% са „за“. Много подобно е разпределението на хората, когато се тества твърдението, че с тегленето на дългове правителството се опитва да си осигури спокойствие (61% се съгласяват, а 18% – не). Няма преобладаващо одобрение по друго тествано твърдение – „В днешни дни България няма друг избор, освен да тегли заеми“. 30% казват, че са съгласи, 45% – че не са, а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят.
Явно обществото ни е чувствително по темата „дългове“, а дебатите от последните седмици са донесли тревога. Може би комуникационната ситуация около тази тема е оставила у българите усещането, че действително страната ни задлъжнява.
Няма съществена динамика в електоралните нагласи. АБВ не изглежда в добра форма, а положителен резултат от позицията си в дебата с дълга може би извлича Патриотичният фронт. Следва да се изчакат и данните от идните месеци, за да се видят тенденциите. Данните не са прогноза за изборен резултат, но условно може да се каже, че при избори сега, под въпрос остават шансовете на АБВ, „Атака“ да влязат в парламента, а силно намалели са тези на ББЦ.
Външнополитическите теми продължават да предизвикват много колебание и да показват закономерно ниска информираност. Отвъд това обаче, 50% имат усещането, че конфликтът в Украйна се задълбочава, а 21% са на обратното мнение. Явно, преговорите в Минск не са убедили българите, че кризата в Украйна върви към разрешаване.
И в този месец остава по-скоро негативното принципно отношение към санкциите спрямо Русия – 45% са „против“, 21% са „за“, а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят. В същото време неизменно остава високото доверие към Европейския съюз. Както и миналия месец, доверието в ЕС трайно се движи на нива около 60%. Очаквано, по-сдържано е отношението към НАТО – с нива около една трета положителни оценки. Геополитическата ориентация на България не е под въпрос. Макар и с някои нюанси Европейският съюз се разглежда като упование за българите. Закономерно, по-различно стоят нещата по отношение на различни други международни фактори. /„Сега“/
.
