Анета Петкова, в. „Труд“
.
Златин Златев е най-новото българско попълнение като докторант по гражданско право на Кеймбридж от тази година. Успех, който постига, след като Софийският университет го къса три пъти на изпита за докторант.
Преди да стигне до Кеймбридж, Златин, който има диплома за магистър от СУ, е посъветван да получи такава от по-престижно място, за да има достъп до залите на вуза. И той завършва магистратура в Quееn Mery Universiti of London (вузът е трети по рейтинг). Отличник е на випуска, а дипломната му работа е с най-висок успех за последните 10 г. за университета.
Българинът, който завършва СУ през 2005 г. и работи у нас като юрист, иска да учи докторантура в Алма матер. Но през 2008, 2009 и 2011 г. го късат. Последният път подава жалба. „В отговор, проф. Иван Русчев ми обясни, че съм се представил много зле на писмената работа, но и като цяло нивото ми на интелигентност не е на нивото на СУ“, разказа Златев пред „Труд“.
Преди дни той написал в е-мейл до бившите си преподаватели: „Искам да благодаря на всички затова, че ме амбицирахте да си търся докторантура другаде. Трябва да знаете, че заради такива хора като вас България (и правната наука) са на такова ниво! Дано все пак ви е останала някаква съвест, за да може да си дадете сметка за това.“
В отговор получава следното писмо от е-мейл с адреса на проф. Русчев: „Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не й се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото.“
Златев е засегнат и разказва, че цял живот е работил като юрист, заминал за Лондон като такъв и сега упражнява професията си. „Никога не съм мил чинии, имам миялна“, каза той.
Златев кандидатства в Кеймбридж на база на високия си успех, получава и две препоръки от преподаватели, отговаря на всички условия и е избран за докторант. Не плаща обучението си, а само семестриалната такса от 7350 паунда на година (около 2 заплати).
Кой е Златин?
1999 – първо място на национални олимпиада по философия и участие в международна олимпиада по философия – Будапеща
1999 – оценка 6,00 на олимпиадата по литература
2000 – национална диплома за отличен успех и академични постижения.
2000 – приет в СУ право, на едно от първите места
2005 – списание „Търговско право“ отпечатва две негови статии, за първи път това списание публикува статии, написани от студент
2005 – завършва право в СУ с отличен успех (5,67)
2006-2013 – заема различни позиции като юрисконсулт и адвокат в София
2014 – завършва Queen Mary
2014-2015 – работи в Лондон като консултант по договорно право
2015 – приет pd докторантура в Кеймбридж
.
Деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов: Всеки университет е автономен
Всеки университет е автономен и има право да избира своите възпитаници. Не съм запознат с конкретния случай и ще ми трябва време да отворя архивите, да видя колко души са кандидатствали по времето на Златин Златев, колко са приети, какви са решенията на комисията и т.н. Не съм запознат и с критериите за избор на докторанти в Кеймбридж, за това и не мога да коментирам.
Мога само принципно да кажа, че при нас в последните години се явяват млади хора, които не са подготвени за докторантския изпит.
„Труд“ потърси и проф. Русчев за коментар, но мобилният му телефон бе на гласова поща.
В България, някога Мирчо Спасов въведе кадровия генетичен подбор: и който е ценен за ДС, пътя нагоре е отворен, но с ограничение. Способния човек разчита на собствените си сили и е независим и неуправляем. Спсособния е пясък в тяхната машина. Неспособния е готов на всички мръсотии, само за да се докопа до това, което никога сам не може да направи. Така се гради и крепи тяхната система. Останалото е боклук и враг, колкото и да има способности. Така се изгради номенклатурата. Тъй като пълната собственост на всичко бе в ръцете им, те само даваха, но можеха и да вземат всичко, даже и живота.
Завърших СУ с подбраните от ДС професори и взех държавния си изпит. Доказах, че мога нещо. Веднага двама от ДС ми се представиха и ме попитаха ще сътруднича ли с тях. Казх им, че не съм учил за това. Толкова и ще намериш работа, бе тяхното решение. Така и стана. Не отидох да мия чинии, но станах стругар и практикувах други работи. След няколко години ме изтърваха случайно в чужбина. Работих няколко месеца като продавач на риба. Толкова знаех, толкова можех. Но ходех вечер на училище. Платени „полезни глупаци“ веднага се нареждаха да ми се подиграват, че съм пропаднал съвсем и че трябва да се върна и изповядам прегрешенията си. По едно време те измислиха да ме препоръчат за работа с електроника като мислеха, че съвсем ще пропадна. Шефа ме попита: -можеш ли да направиш това. Казах му не знам, но ако е по просто ще мога. Отговора беше – сядай и прави да видим! С мои приятели бях се занимавал като любител с електроника. След две седмици направих проекта да работи. Преди това някой се беше мъчил два месеца да тръгне. Боса ми каза: – “почвай редовна работа”. Казах му всичко добре, но има доста неща, които не знам. Той отговори: – ти работиш добре, няма проблем, запиши в който университет искаш, работи и учи. Няма да ти плащам много, защото малко ще печеля, но като почнеш да добавяш по-вече и парите ще се убеличават. Така за две години заплатата ми се удвои и след още две покрих всички необходими изпити. Намерих още по добра работа. Стигнах до време за пенсия. Казаха ми, такъв като тебе не можем да намерим, ако останеш ще ти плащаме по добре и пенсията ти ще се увеличи. Никога никой не ме попита, от къде си, кои са ти приятелите, какво мислиш за нас и политиката. Така като мен има хиляди извън България, които могат и успяват. Но има и такива, които не могат, и лесното го няма. Те мечтаят за миналото, мърморят, но не се връщат, защото и за некадърните все има нещо за да се живее.
В България хората от ДС или техните ученици все още имат успех и го карат както преди. Неспособния е добър за всякакви мръсотии, а способния разваля техните машинации. Огледайте се наоколо и ще видите, къде е богатството и бедноста. Но живота налага да се разчита на способния, или отговора е дупка от която трудно се излиза. Нищо чудно, че не можем да се оправим, въпреки чудната природа и богатата земя. Примери има не само като мен, но навсякъде и за всекиго. Толкова за доктора от Кембридж и “генетично идеологически подбрания кадър” в СУ, който все още мечтае за сладкото си минало.