Веселин Златков, „Народно дело“
.
За необходимостта от съдебна реформа в България се говори от много време, бавният темп, с който тя се провежда, е неизменно основната критика към страната от Европейския съюз. На този фон един от най-критичните моменти за системата е състоянието на затворите в България и това се знае. Темата за местата за изтърпяване на наказания обаче или изведнъж става гореща, или попада в пълно забвение, поне по отношение на публичния дебат по нея. В момента можем да кажем, че сме по-скоро във втората фаза.
Това обаче не е така за Ангел Захариев, пенсионер с огромен опит като затворнически възпитател.
Бившият служител на Варненския затвор е убеден, че идеите му как системата да се подобри, които не са плод на някаква теория, а дългогодишна практика, могат да бъдат полезни. Той ги е обобщил в цялостна и детайлна програма, наречена „Технология на провеждане на реформа в съдебната система“. От 2009-а Ангел Захариев изпраща труда на живота си до всеки министър на правосъдието с надеждата, че съветите, които дава един професионалист, който не търси лична облага от провеждането на реформата, ще бъдат взети под внимание и ще бъдат от полза за цялото общество.
Трудът на родения през 1939-а бивш възпитател е наистина впечатляващ. Основана на твърдото убеждение, че затворът наистина трябва и може да превъзпитава престъпниците, неговата технология предвижда мерки за това буквално по дни и часове. Може да се каже, че в нея липсва само началната дата за прилагането й. Или казано с други думи – волята на държавата да заработи по тази проблемна тема.
Личният контакт е ключът към превъзпитанието на затворниците
Главното в програмата е създаването на синхрон в работата на затворите и останалите институции, които имат отношение към съдбата на хората, които трябва да се интегрират отново в обществото след изтърпяване на наказанията си. Такъв опит с участието на самия Захариев е имало още през далечната 1985-а, когато се провежда голяма среща между служителите на тогавашната милиция и рецидивистите от Варненския затвор. Резултатът е доста смайващ за органите на реда, които са изненадани, че година по-късно не се налага те да търсят вече бившите затворници, а последните сами се обръщат към тях за съдействие, след като вече са на свобода. Бившият възпитател е сигурен, че личният контакт е един от най-важните елементи в този процес. Без да крие вълнението си, Ангел Захариев разказа и един конкретен случай за затворник от варненското село Константиново, изтърпяващ тежка 17-годишна присъда. Служителят на МВР, отговорен за вкарването на престъпника в затвора, се срещнал последователно със семейството му, а след това и с него. След срещата на затворника и офицера се случило нещо невероятно. Престъпникът избухнал в плач, като дете. На въпроса на Захариев защо плаче, затворникът отговорил: „Началник, аз толкова години смятах, че този, който ме прати в затвора, е лош човек. А то не било така! Кажи ми как да не плача?“
Такива случаи от практиката на бившия възпитател го карат да вярва, че при добра и организирана работа със затворниците ефектът за превъзпитанието им може да е съществен. Захариев не споделя и мнението, че попаднали в затвора, престъпниците само обогатяват криминалните си умения.
Престъпността през социализма не е била по-малка, а различна
Бившият възпитател изненадващо заявява, че по време на социализма престъпността на практика не е била по-малка, отколкото в годините след идването на демокрацията. Според Захариев, и тогава затворите са били пълни. Разликата е в това, че за някои нарушения на законите, като например неплащането на семейни издръжки, сега не те вкарват в затвора. Липсват също и наказания като задължително изселване. Така или иначе, и тогава, и сега, отговорността и натовареността на системата за изтърпяване на наказания е еднаква. Затова и пенсионерът продължава да работи върху мерки за подобряването й. Той не пести енергия за представянето на идеята си пред всяко следващо правителство. За целта дори е отпечатал своята „Технология за провеждане на реформа в съдебната система“ в отделно издание, подобно на вестник, в което е разяснил идеите си.
Какъв е резултатът от това? На практика – никакъв
Ангел Захариев, който лично дойде в редакцията ни (на „Народно дело“ – б.р.), за да представи своята програма, получава единствено вежливи отговори от отговорниците за връзки с обществеността на Министерството на правосъдието. „Според мен това, което изпращам на министрите, изобщо не стига до тях, а само до служители, които не го предвижват по-нагоре“, смята бившият възпитател във Варненския затвор. Това обаче не го отказва и той продължава да работи в защита на тезата, че затворът може да превъзпита наистина хората, престъпили закона.
