Който си мисли, че абсурди се случват само в родния ни Дебилостан, бърка. Попадна ми в ръцете един казус, който доказва, че българските хрантутници – държавни чиновници все пак не са най-големите олигофрени на света. Вие сте българин по националност, български гражданин, родени сте в България, така както и вашите родители, и техните родители също. И сега си представете, че един безпаметен ден получавате официално писмо от българското Министерство на правосъдието, в което ви се казва черно на бяло, че нямате индикация за връзките ви с държавата България!?! На всичкото отгоре, в същият този надлежно подпечатан и подписан от чиновниците в министерството документ, ви се обяснява, че те очакват от вас да им дадете „подробни индикации, относно фактическите работни, социални и емоционални връзки” с държавата България!?! Шокирани сте, оглеждате се като изгубено дете и нищо не разбирате. Мозъкът ви не може да проумее написаното. Въртите „писъмцето” от всички страни, препрочитате го отново и отново с плахата надежда нещо да се промени, да е станала някаква грешка, но уви… Безумието остава – вашата Родина отказва да ви припознае!
А сега се опитайте да отгатнете от коя държава са чиновниците, сътворили този шедьовър? Не, не, няма смисъл да се вглеждате в картата на страните от Африка. Колкото и да е странно, става въпрос за Италия. Не ги знам какво са си добавили към спагетите италианските чиновници, но явно не им понася. Нарочно прилагам оригиналите на документите + заверените преводи, за да може всеки, който желае да им се порадва: писма от 25.09.2014 г. и от 30.01.2015 г.
Историята започва преди много години, когато италианският гражданин Микеле Костабиле е хванат на българската граница да пренася 480 грама кока. Заради ролята си на „муле”, той получава наказание – 10 години лишаване от свобода. Днес Микеле се намира в Централния софийски затвор, болен е от остра форма на диабет, полусляп и с куп допълнителни здравословни проблеми. Не знае български език, сам е, няма кой да го подкрепя и да му идва на свиждания. Изтърпял е повече от половината от присъдата си и е стигнал до логичното решение да помоли да го преместят в Италия, където да доизлежи наказанието си. Там ще могат да го посещават негови роднини, приятели, близки и да му помагат с лекарства. И тук започват невероятните приключения на италианеца Микеле в дебрите на дрогираните италиански сладури от Министерство на правосъдието, Департамент по съдебни въпроси, Генерална дирекция за наказателни дела, 2-ра канцелария – звено прехвърляне на затворници – последният да затвори вратата…
Това, че на българите, попаднали по различни затвори в чужди държави, никой не им обръща внимание, си е нещо в реда на нещата. Но не съм чувал за подобен идиотски случай, в който официалните власти да ти казват, че нямаш нищо общо с Родината си, пренебрегвайки елементарния факт, че в паспорта ти ясно е записано на коя държава си гражданин.
Удивителното в случката с Микеле е, че консулът на Италия в София 5 пъти го е посещавал лично. По веднъж на година, като дори му е подхвърлял по 100 евро. Защо?! Нали уж 61-годишният Костабиле няма нищо общо с държавата Италия?!
Пак се зачетох в Присъда № 34 от 16.10.2002 г. на Софийски окръжен съд: Софийски окръжен съд: „Признава подсъдимия Микеле Костабиле, италианец, гражданин на Република Италия, роден на 01.10.1954 г. в гр. Торе дел Греко – Италия, за виновен…”. Към това добавям непонятното мнение на италианските правосъдници: „Лицето няма трайно установени отношения с италианската държава”!?!
Наистина се радвам, че нашите родни БГ чиновници не пушат от същата трева, на която явно здраво са увиснали колегите им от Апенинския полуостров.
Ивайло Зартов,
27 февруари 2015 г.
