Знаете ли колко е силна вашата мисъл? Давате ли си изобщо сметка за безграничната мощ, която притежавате? Върнете лентата на живота си и със сигурност ще откриете множество на пръв поглед „необясними” събития и факти, които са ви довели до успех или неуспех от най-различно естество.
Ето един простичък конкретен пример за връзката между мисълта и физиката, между мислите и тялото. На група от 10 човека на 80 години се правят тестове за сила, бързина и издръжливост. Резултатите се записват, но не се обявяват. На изследваните се казва само, че са се справили отлично – така, сякаш са с 10 години по-млади. Веднага след това тестовете се повтарят и всички участници повишават постиженията си с около 20% – наистина се справят, като подмладени. Мисълта може да поддържа тялото младо, силно и енергично. Нашите мисли определят физическите ни възможности. Ние решаваме дали да боледуваме или да бъдем здрави. Мислите контролират стареенето – начинът, по който минават годините. Ако се смяташ за стар, възрастен и уморен от живота, ще се влачиш с болежки и ще ходиш бавно. И обратното – възприемаш ли се като жив и борбен, ще бъдеш такъв. В основата на всеки тренировъчен процес е правилното мислене. Изправили сте се пред въпрос, на който трябва да намерите отговор. От самото начало тръгвате с нагласата, че проблемът ви е неразрешим – и той си остава нерешен. Подхождате с увереност, че така или иначе ще намерите вярното решение – и го правите. Имате усещането, че Бог ви е помогнал, за да успеете. Прави сте – вие сте спазили условието – „помогни си сам, за да ти помогне и Бог”.
Истината е ужасно, брутално прозаична: Ние, хората, можем всичко! Няма невъзможни неща за нас. Само трябва да мислим правилно.
Просто и лесно, но го забравяме. И се почва: „Това не мога, онова не става… Ооо, не е по силите ми, няма как да се справя. Защо ми е да се пробвам да променям света, та аз съм толкова малък и слаб. От мен нищо не зависи. Нищо не може да се направи. Абее, за какво ми е да се занимавам с глупости?” – Познати са ви тези флагове на абдикацията, нали? Човешката самокастрация достига до там, че с лекота се хвърля огромна енергия само и само да си докажем, че не можем. Под вола се намират не само телета, но дори кокошки и джуджета. Носи се вода от 10 земи през 9 планини с една единствена цел – да се оправдаем, защо нещото е невъзможно и защо ние сме неспособни. А е толкова лесно да бъдем победители – само трябва да мислим като победители. Мислете за това, че вие сте шефът, началникът. Вие сте суверенът, а министри, прокурори, съдии, висши държавни чиновници… са ваши работници и служители. Те са ваши подчинени. Мислете така – и така ще бъде! Спомнете си, че Те получават заплати и бонуси от вашите данъци. Дори подкупите, с които си тъпчат ненаситните гуши, са заради неправилното мислене: „Нека някой друг се изправи срещу паразитите. Нека друг да се бори за справедливост!”. Кой? Кой друг ще отстоява твоята чест и достойнство?! Кой друг ще понесе отговорност за твоя живот?!
Въстанете първо в мислите си, опълчете се, преборете насадения страх от измислените анимационни „властимащи”. Корумпираните политици, магистрати и ортаците им олигарси си мислят, че ние сме техни роби, и вече 26 години успяват да наложат геноцид над нас. Това е така, защото малко от „жертвите” осъзнават, че всъщност не са жертви, не са роби. Това е защото все още е малък броят на правилно мислещите.
Скъсайте оковите! Мислете правилно!
Ивайло Зартов
