ЗА НОВА ФИЛОСОФИЯ ПРИ НАТУРАЛИЗАЦИИТЕ НА ОСНОВАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД*
Доскоро лицата, които не притежаваха документ за български произход, попълваха следната декларация: „Аз долуподписаният… декларирам, че имам българско национално самосъзнание и български произход, тъй като моите родители… са българи“.
Нека да видим и едни други подобни декларации: „Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещам се българин, въпреки страшното робство – запазил съм бит, и език, и нрави български“.
.
Ето още един документ: „…моят син, който е българин, роден от български родители“.
.
.
Въпросните декларации се отнасят за Лазар Колишев(ски) и Михайло Апостолски. Няма никакво съмнение, че и двамата, както и много други ръководители на Р. Македония след 1944 г., са от български произход. Това обаче не им попречи да се превърнат в най-големите сатрапи на българите в Македония. Това е може би общ еничарски комплекс. Еничарите са от български произход, но това не им попречи да колят българския народ.
Не мога да намеря по-добри примери, с които да покажа как българи са работили срещу България. Именно поради тази причина трябва да се промени философията на българското гражданство. Разбира се, че трябва да се запази облекченият ред за получаване на българско гражданство от лица от български произход. Но правото на кандидатстване и получаване по облекчен ред не трябва да се бърка със задължение на държавата да предоставя по този ред гражданство на всяка цена.
Затова години наред предлагам да се въведе точкова система за оценка на кандидатите. При нея ще трябва да се покриват някои минимални критерии като познания за България, съхранена родова памет, степен на владеене на български език и т.н. По този начин ще имаме отсяване на кандидатите през призмата на националния интерес.
Това е пътят, по който можем да постигнем реални успехи.
.
Спас Ташев
––––––––––––––––––––––––––––
* Текстът е от профила на Спас Ташев във Фейсбук. Интервю на нашето издание със Спас Ташев, в качеството му на един от кандидатите за председател на ДАБЧ, може да се прочете тук. Вж. публикация от същия автор тук. Всичко по темата за ДАБЧ вж. „Българите зад граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
РЕДАКЦИОНЕН КОМЕНТАР
Позицията на г-н Ташев заслужава внимание и има своите аргументи. Защото наистина има хора, които се опитват да получат българско гражданство, въпреки, че са възпитани като върли македонисти или сърбомани, поради дългогодишната отродителна антибългарска политика и пропаганда в Македония и Сърбия, която е дала своите плодове и продължава да ги дава. И не сама такива – и етнически сърби има, които са получили българско гражданство, пишейки се за българи и благодарение на корупционни практики в ДАБЧ. Има обаче, от друга страна, и български граждани, които са родени като такива, но нито владеят добре български език, нито имат българско самосъзнание. Тяхното българско гражданство обаче никой не го оспорва, въпреки че те изобщо не се чувстват българи, а някои от тях даже мразят страната, на която са граждани. Това какво е действителното самосъзнание и вътрешно убеждение на даден човек не винаги е лесно установимо.
Важно е да се отбележи и това, че когато става дума за политиката на една държава към етнически малцинства извън нейните граници, особено що се отнася до страни Сърбия и Македония, тази политика не може да се основава разбира се само на това какви са условията, при които македонски или сръбски граждани могат да получат българско гражданство. Тази политика трябва да се основава на внимателно отношение към малкото родолюбиви неправителствени организации в Сърбия и Македония, които работят в трудни условия, като например Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия. Вместо на фавозириране на хора като кмета на Босилеград например, Владимир Захариев, който като член на една сръбска националистическа партия е кмет на този български град в Сърбия четвърти мандат. Тази политика не бива да се основава и на злепоставяне на подобни организации пред властите в съответните страни; нито пък трябва да се основава на искането подобни организации да членуват само българи, каквото ново условие беше измислено в ДАБЧ след проверката, която прочете в тази агенция, но това условие не е удачно. Защото то може да противоречи на законодателствата в съответните страни. Както и в България, впрочем, едва ли може да се основе организация, в чийто устав да е записано, че в нея могат да членуват само етнически българи, или само етнически турци, или роми, или евреи, или арменци, или каквито и да било други. Политиката на българската държава към близката историческа диаспора, каквато има в съседни нам страни, както и към по-далечната – каквато има в Украйна, Молдова и пр., се нуждае от повече отговорност и задълбоченост, каквито не се наблюдават.
Когато държавата е достатъчно силна, тя не превръща получаването на нейно гражданство на встъпване в тайна организация с проверки, клетви, и тайнствени ритуали. Когато получавах американско гражданство имаше ясни критерии. Да съм живял в Америка пет години, да съм си плащал данъците, да не съм извършвал престъпления, да знам езика, да науча основите на американската история и обществено устройство. Това е. Нито са ме питали кои са майка ми и баща ми, нито са се интересували от моите убеждения. Ако нарушавам закона носа отговорност.
Ако държавата е слаба и неспособна да се справя с враговете си се започва война с вещици от сорта кой бил и кой не бил българин, кой каква вяра и убеждения има и дали те са български. Накрая стават парадоксални неща от сорта, че наследниците на Аспарух не могат да получат българско гражданство защото да речем в момента говорят на турски и са мюсулмани.
Не мисля, че при толкова много българи напуснали държавата си, при отрицателен прираст и застаряващо население отговора на България трябва да е в затрудняване на процедурата за гражданство с допълнителни условия и проверки.