Клуб на приятелите българи и евреи организира честване на 72 години от началото на спасяването на българските евреи през 1943 г., както и за почитане паметта на депортираните от нацистка Германия евреи от Беломорието и Вардарска Македония. Събитието е насрочено за 10 март т.г. с начален час 10 ч. местно време, близо до сградата на Столична община и храма „Света София“ в българската столица.
За първи път подобна проява на тази дата ще се проведе пред Столична община и пред паметните плочи на спасителите на българските евреи.
Една великолепна инициатива потискана или отричана донякъде, Никой не може да отрече факта, че българските евреи бяха спасени, и че надали има ДРУГА страна в Европа, при същите обстоятелства, да го е направила за ПО ГОЛЯМ БРОЙ евреи. Факта, че наследниците на спасените пишат за това положително или го отричат, сам по себе си го повърждава. Те нямаше да ги има, ако евреите бяха в същото положение както в много други страни. Верно е, че в България натиска против евреите бе донякъде отклонен с въвеждането за кратко време с носенето на значки или пращането им в трудови групи, което служи като аргумент да се отрича спасението. Без да омаловажаваме тези факти, нека да погледнем по нашироко. В същото време евреите временно не са приемани в САЩ и е трябвало да потапят корабите с които са пристигали, за да ги приемат като корабокрушенци, а не като евреи. Съветска подводница бе потопила кораб с евреи в Черно Море. След девети хиляди турци и „неблагонадеждни българи“ бяха пращани също в трудови лагери. Нека не забравяме , че докато българските евреи са ЖИВИ, по същото време хиляди евреи бяха разтоварвани от влакове от Холандия и блъскани в дълбините на каменоломната в Маутхаузен, за да хвърчат няколко секунди преди да се смачкат в острите камъни. Да не споменаваме известните пещи в Аушвиц и много други.
За Гърция и Югославия окупирани от германците, е известно, че даже и в българската им част са били под германски контрол. Нека не забравяме факта, че когато нашата втора армия, по заповед от Цар Борис, отива в Кавала, германския генерал там съвсен не зачита царската заповед и им заповядва и те се връщат обратно. Толкова за българската власт и отговорност за тези територии с германско командване. Така, че временните страдания на българските евреи съвсем НЕ МОЖЕ да служат като претекст за ОТРИЧАНЕ на спасяването.
След девети на много от евреите бяха отнети правата да упражняват свободно професиите си в търговията, занаятите, банките, здравето. Парите и имотите им бяха конфискувани или поставени под контрол. Пътуването и контрола на движението с вътрешни паспорти бе разпространен и за тях, както за всички крепостници на новите помещици. И сега има евреи които твърдят, че съществуването им в България е било направено невъзможно и са били прокудени.
Но малка част от евреите доброволно или под натиск бяха включени в новия апарат на терор и потискане с специални привилеги и облаги. Сега наследниците на тази група, които знаят само каймака, но не и престъпленията, се смятат застрашени, ако се признае, че и преди девети е имало хора да се грижат за евреите. За тях нещата са бяло и черно. Миналото преди девети е черно, а след девети бяло, което надали е верно даже и за тях.
За тях е много тежко да приемат, че е имало хора да мислят за спасението на евреите сред тези, които по дефинициите им са били черни, и за които малката група на техните родители са помагали да бъдат смачквани и унищожавани.
Нека и да добавя и две значения за думата „ФАШИЗЪМ“. Едното е в Европа, където фашизъма съществува само в Италия ръководен от Бенито Мусолини. Второто е изработено в Москва като покрива всички обявени врагове на Кремъл, незвисимо кой как и къде се намира. Причината е, че след скарването с Националната Социалистическа Работническа Партия на Германия на Хитлер, приликата в имената и методите се сливат и е нужно разграничение. Затова името на партията на Хитлер се пришива в една дума с партията на неговия ортак Мусолини. Така Московското пазширено понятие за фашизма се налага от огромния апарат на Агитация и Пропаганда в целия свят. То се използва и сега и преди у нас за всеки обявен „враг“ на Кремъл независимо, кой стои в двореца.