„64 процента от хранителните стоки, които се продават у нас, са вносни. Не са български 84 на сто от месото и 78 процента от плодовете и зеленчуците, които купуваме. Това съобщи председателят на Съюз „Произведено в България“ Лукан Луканов по време на дискусия „Вкуси България“, посветена на проблемите на българската хранителна индустрия. Данните са на Българската стопанска камара отпреди няколко години. Днес ситуацията е още по трагична, посочиха експертите, и препоръчаха държавата да намери начин подобно на останалите европейски държави – без да нарушава еврорегламентите, да създаде условия за протекция и стимул на българското производство.“ – из информация на Faktor.bg
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Коментари на Петко Симеонов във Фейсбук:
Имахме българско сечище в Коми. Само заради него, ако сме достатъчно национално-разумни, сме длъжни да кажем и на НАТО и на ЕС: „Ама ние ще си помислим“. Да не говорим за другите пазарни ниши в Русия. „Русофобите“ (говоря за хората, които преживяват с чужди пари) да си гледат работата – стотици хиляди българи издържаха семействата си с износ за Русия – свинско, пилешко, зеленчуци, вина… Мислите ли пазарно или политически..? Защо в Русия трябва да ядат американски бройлери, а не български, както беше досега? Защо в Русия трябва да търсят италиански и холандски домати, а не български?… До утре мога да ви изброявам как се бият за пазари и никакви идеологии не ги интересуват…
„Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец – само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха.“ (Петко Симеонов цитира част от безсмъртния текст на Ботев „Това ви чака!“, публикуван за първи път през 1873 г. – б.р.)
И в момента в Средна Азия на пастата за зъби викат „поморин“, както ние казваме „ксерокс“ на всеки принт. Да се зарязва евроазийтския пазар заради политически измишльотини на поредната администрация в САЩ е простотия… Принципите на Айн Ранд ме водят – ОСТАВЕТЕ ЧАСТНАТА ИНИЦИАТИВА НА МИРА!
…Тъй като статусът ми може да се тълкува превратно – убеден съм, че САЩ са локомотивът на съвременната цивилизация, изборът ни за принадлежност към Запада не подлежи на спор и съм готов (доколкото ми позволяват силите!) да се бия за това!.. Става дума за пари и сметка. Нищо не печелим от конфликт с Русия. А аз искам да печелим – нови работни места, пазарни ниши, нови производства… Историята не ме интересува, както и самолетоносачите на САЩ. Вълнува ме България и съдбата на нацията.
…Русия не носи приемливо цивилизационно послание. Ние с тях, въпреки азбуката, сме различни. Българската мечта никога не е била Херсон (не зная в коя държава се пада сега този град!), а Виена. Писал съм го и съм го говорел по западните радиостанции и преди 10 ноември. А сетне многократно съм го повтарял… Въпросът е за сметката. Това е голям пазар. Там има природни богатства. Къде по-лесно ще продадем буркан с белени домати – в Италия или в Сибир? Къде ще продадем по-лесно бройлер? В Новосибирск или в Марсилия?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Петко Симеонов е нападнат яростно от някои свои опоненти в социалната мрежа заради тези си думи. Включително някои го наричат с доста грозни епитети. Нищо, че когато всички са хвалили СССР и Русия по времето на комунизма, той е казвал, че българската мечта не е Херсон, а Виена. А днес, когато 84 на сто от месото и 78 процента от плодовете и зеленчуците в България са внос, не собствено производство, и това производство много трудно стига до износ, да отвори човек дума за това, че всички се борят за пазари, се оказва трудно. Христо Ботев, впрочем, за кой ли път се оказва актуален: „За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец – само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха.“
