Все така сме – в ширпотреба,
с дрехи втора употреба,
правим борчове дузина
и слугуваме в чужбина.
Пращаме навън децата си –
от дома и от страната си,
радваме се не на внучета,
а на уличните кучета.
Сам-самички си говорим
и със съвестта си спорим,
вечер си броим стотинките,
разтреперили мартинките.
Някои публично се палят,
други вътрешно изгарят,
и така е всеки ден…
хлябът, пълен със глутен,
и напитки подсладени,
и месата оцветени,
зеленчуците с ГеМе-та,
във храната – само Е-та…
Без да искаме, се тровим,
във контейнерите ровим,
с приспивателни заспиваме,
бавно се самоубиваме…
И си задаваме загадката стара…
Къде сбъркахме, мамка му стара!
Даниела Стамова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Даниела Стамова е родена през 1951 г. Живее в гр. Варна. Завършила и Строителен техникум и Икономическият университет във Варна. Пише стихове от две години. Подготвя за издаване първата си стихосбирка.
