Текстът, публикуван по-долу, е отзив за презентация по темата за жената през вековете. Презентацията е направена от Радослав Георгиев, ученик от 12-ти клас в гимназиалния курс на Българското училище към посолството в Лондон, а отзивът е на преподавателката по български език и литература курс в училището, Здравка Владова-Момчева.
Дали действително кавалерството трябва да бъде разбирано само в контекста, в който го е разгледал младият Радослав Георгиев, и дали равнопоставеността на половете означава да сложим край на всякакъв романтичен контекст, оставяме на читателите да преценят сами. Надяваме се, че растящите днес поколения ще успеят да намерят точната мяра между едното и другото.
„Човекът е мяра за всички неща“ – установил още древният философ Протагор. Минали много векове, преди мъжките страхове и предразсъдъци към другия пол да бъдат поставени под сериозни съмнения и на жените в по-развитите общества да бъдат дадени същите граждански, политически и социални права, както и на мъжете. Така половете се изравнили по права, жените се еманципирали, но колкото и изключения да има от природните правила, жените и мъжете не станали еднакви. Нито трябва да станат.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
Жената през вековете – майка, съпруга, любима
.
Всяка година, в навечерието на Осми март започват приготовления – купуват се цветя, уговорят се подаръци-изненади, пишат се мили думи на пъстри картички. Сякаш само един ден на дванадесет месеца е достатъчен да изразим всичко, което чувстваме към своите майки, приятелки, сестри, любими…
Такава е днешната опаковка на празника, който въпреки, че навъртя вече 105 години, продължава да вдъхновява или задължава? нашите силни половини. Затрупани в ежедневни грижи, те май често забравят , че всеки следващ ден от живота е вдъхновен, заченат и роден от нас – жените.
С малко по-различна гледна точка, възпитаниците от гимназиaлния курс на Българското училище към Посолството в Лондон решиха да отбележат популярната, интернационална дата. Тази година те връчиха любопитството си на едно момче , „млад феминист“, както сам определя себе си дванадесетокласникът Радослав Георгиев. Предложението му да изнесе презентация на „дамска“ тема, възникна седмица по-рано, след кратка забележка от моя страна, че не е отворил и задържал вратата пред своя съученичка, т. е. не се е проявил като кавалер. Подготвен от вече два семестъра обучение в специалност „Международно право и човешки права“ в Саутбанк Юнивърсити, Лондон, студентът и все още наш ученик, Радо, отговори, че… ние нямаме представа за кавалерството. И че… то е унизително наследство от викторианските времена в Англия, когато жената е била третирана като по-низше същество във всяко едно отношение. Реакцията на всички ни беше мигновена – та нали Великобритания е страната на джентълмените, където добрите обноски са изведени в обществена норма! „И още, че максимата „Noblesse oblige“, т.е. благородството задължава, е криво разбрана и до днес“ – добави нашият феминист. Бяхме объркани, а той любезно ни предложи да разкаже по-подробно за статуса на жените през вековете на следващата ни съботна среща, за да осъзнаем наистина какви героини в историческия роман на човечеството се оказваме ние – дамите и майките, бабите и прабабите на света. „Освен това – каза нашият лектор – аз бих държал вратата отворена пред всеки, независимо дали е мъж или жена, възрастен или младеж. Защото всички сме равни, а за това равенство на взаимното допълване между половете, на жените им се е налагало да се борят, а на мъжете – да се научат да разбират очевидната хармония на творението“.
Затова, на седми март, презентацията на нашия Радо премина при изключително приповдигнато любопитство. Той започна с Древна Гърция, където обрисува една изключително нетолерантна картина, която подразни еманципираното ни въображение. Там, жените се оказаха собственост на бащите и съпрузите си, нямаха право да излизат на улицата без придружител и без покрити коси, а всеки опит за бунт от тяхна страна се свеждаше до физически наказания и последователна мъжка „дресура“. И всичко това, в името на… демокрацията. Радослав обясни, че за да бъдат свободни граждани, на древните гърци им се е налагало да посочат със сигурност кой е баща им. Без оковите на официалния брак, който затварял жените в къщи, се предполагало, че бащинството, назовано от свободна дама, е съмнително и незаконно. Така започнало едно унизително женско робство, чиито причудливи метаморфози младият феминист проследи през епохите на Тракия, Рим, средновековието и Викторианска Англия. Така например, научихме (според цитиран личен дневник на уважаван джентълмен от онези времена), че юмрукът в зъбите на мислещата, следователно, непокорна съпруга, е бил само малка част от прелюбопитното й ежедневие. В което тя трябвало да организира домакинството, да укротява слугите, да забременява и ражда регулярно, да изглежда добре, да мълчи, да не се натрапва, да спи в легло с размери точно метър и петдесет, задължително обърната надясно в целомъдрена поза със свити към корема крака. И още, да не отстъпва креслото си на чужд мъж, където остатъчната топлина от тялото и означавала почти сексуален контакт ? Ето това било то благородството, което задължавало…
Изумени слушахме и задавахме въпроси. Възмущавахме се. Оценявахме. Накрая, всички от нежната половина на нашата аудитория се почувствахме благодарни. Защото сме родени векове по-късно. Защото имаме право да учим и гласуваме. Да работим. Да печелим пари. Да бъдем свободни или щастливо обвързани. Да изказваме мнение. Да избираме. И да имаме в нашето любимо училище един млад феминист, който ни разказа за нас самите с уважение, симпатия и любов. Сигурна съм, че следващия път някоя еманципирана млада дама от неговия клас, с респект ще отвори и задържи вратата пред него. Може и аз да го направя. Защото благородството задължава. Но само тогава, когато е поделено по равно между прекрасните млади бъдещи мъже и жени на България и света.
.
Здравка Владова-Момчева,
преподавател по български език и литература в Българското училище към посолството в Лондон
.
