Веселин Диманов, „Гласът на младите хора“
Реших да изкажа мнение по една тема, която явно не вълнува никого в България. Нито обикновените граждани, нито повечето млади, а да не говорим за управляващите. Коя е темата? Чудите се?
Темата, скъпи приятели, е бавното, но много агресивно унищожение на селата в нашата страна.
Преди да започна конкретно по темата, нека ви споделя, че аз нямам село. Никога не съм ходил на село, не съм си играел летата там, както повечето ми приятели. За първи път стъпих на „подобно място“ на 21 години. Наричам го „подобно място“, защото там е страшно, защото е запустяло, защото нищичко не се е променило, в голяма част от селата, от началото на прехода. Нямал съм си и идея как изглежда едно село, защото не съм имал досег, не съм изградил преки впечатления от посещения в селата.
Но в съзнанието си винаги съм си представял селото като едно отдалечено и малко местенце от нашата красива страна, на което природата е все още така жива, красива и непокътната.
Място, на което хората живият в мир и хармония, отдалечени от градския шум, облаците от газове и хаоса по улиците. Българското село в представите ми е спокойно и уравновесено местенце, където живота тече бавно и красиво, където можеш да си починеш и да се порадваш на малките неща.
Хората, които живеят там са усмихнати, работливи, дружелюбни и много гостоприемни. Птичките пеят, тревата е млада и зелена, мирише на свежо.
Българските села за мен са местата, в които човек може да открие красотата на нашата България, нейната история, и да стане горд от това, че е българин.
Както добре разбирате от описанието ми, аз си представях българското село като картина от приказка. Но за мое огромно разочарование, съм грешал!
Имаше една приказка на Георги Калоянчев (лека му пръст), която гласеше: „ Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка. Имало едно време един дядо и една баба…”. В този ред на мисли, искам да ви кажа, че вече бабите и дядовците в селата, както казва великият Калоянчев, са „изморени, изхабени, лъгани и ограбвани, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници“.
Ще се запитате от прочетеното: „Какво му има на този човек? Май се е сбъркал нещо?“. Има нещо вярно… Явно аз съм се сбъркал нещо, че да тръгна да се занимавам с подобни „глупости“, предвид възможностите и благините, които ми предлага големият град.
Какво всъщност е българското село в днешно време?
То далеч не е това местенце, което аз си представям. Колкото и странно да звучи хората, които живеят там не са усмихнати, те са тъжни и огорчени от условията си на живот и от несправедливостта на нашата държава.
Дружелюбни са, но и отегчени от лъжите, които са им наговорили нашите „управници“ през годините.
Има села, в които хората нямат канализация, течаща вода, нямат условия за един нормален живот, какъвто заслужава всяко живо същество! Вместо зелената и красива тревица, която си представях аз, в селата има кални и прашни улици, раздробен асфалт от преди години и счупени плочки по тротоарите. Вместо красивите селски къщички, които си представях, има порутени от дъждовете къщи с пробити покриви, които кой знае кога ще паднат.
Това е българското село в днешно време! Колкото и да търсим там тишината, спокойствието и красотата на нашата родина, не ще ги открием, защото красотата се открива по лицата на хората, в мислите им, в душите им, а тези хора вече дори и надежда нямат.
Замислите се за момент, България е страна членка на ЕС от 2007 година, официално, а евроинтеграцията ни започва още през далечната 1998 година. И тук е момента да ви попитам ДОКОГА ще се руши това, което съхранява българското ?
Какво породи в мен идеята да напиша подобна статия ?
Преди една седмица с група приятели посетихме няколко села в Община Марица, област Пловдив, а тази седмица посетихме и Община Родопи. Тези села се намират на не повече от 5 до 10 км, от втората по-големина община в България. Не си мислете, че съм поредния „агресирал“ младеж, целящ да привлече внимание към себе си. Напротив, приятели, аз като един представител на младото поколение, ИСКАМ да живея в държава, в която всяко едно съсловие се развива и подпомага.
Аз като човек, не мога да стоя и да гледам безучастно какво се случва с хората живеещи в СЕЛАТА! А вие можете ли ?
Ние от екипа на „Гласът на младите хора“, ще продължаваме да обикаляме по малките населени места, за да ви покажем как живеят хората там. Защото за нас българското село е носител на обичаите, традициите и историята на България, през всичките тези години до сега. Селата са успели да съхранят тези така важни неща, за да може ние днес да се определяме като НАРОД.
Накрая ще завърша с малка част от стихотворението на Иван Вазов „Отечество любезно, как хубаво си ти“.
И вечно труд тежък и пот непрестанни и
пак оскудия и дни окаяни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
„Елате ни вижте“
.
Моля, участвайте в анкетата. Може да гласувате с повече от един отговор.
