Материал на в. „Аз Буки“ *
.
24 май в Рим
В деня на Българската просвета и култура – 24 май, българи от различни краища на света, самоорганизирали се в изучаването и запазването на българското четмо и писмо, ще се съберат на поклонение пред гроба на Константин – Кирил Философ в Рим. На този светъл празник те искат да покажат на света просветителската мисия на народа ни да дарява светлина на други народи.
Кодът на българската нация е във великото дело на светите братя Кирил и Методий. Като признание за това българските неделни училища по света възнамеряват да поставят началото на една традиция – всяка година на 24 май да се организира поклонение на гроба на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ в Рим.
„В днешните напрегнати времена, можем да спрем, макар и за малко, забързания си глобализиран живот и да отдадем почит на един от покровителите на Европа, на човека, дръзнал в далечните тъмни времена да се опълчи на догмата на триезичието и достойно да защити правото на други народи да се докосват до Божието слово на собствения си език. Наш дълг като учители, възпитатели и българи е да предаваме на децата си достойните примери от историята ни” – казва Петя Цанева, координатор на събитието.
.
Петя Цанева e основател на първото българско неделно училище в Мадрид „Св. Иван Рилски“. След това спомага за отварянето на още шест негови филиала. През 2010 г. създава Първата българска неделна гимназия „Йордан Йовков“ в испанската столица. Тя полага неимоверни усилия за институционално уреждане на въпроса с материалната база на българските училища в Испания. По нейна инициатива са сключени споразумения за ползване на класни стаи в испански училища в съответните области, които по-късно се предвижда да прерастнат в двустранен договор между българското и испанско министерства на образованието в полза и на останалите български училища в Испания.
Петя Цанева е отличена с приза на Държавната агенция за българите в чужбина „Българка на годината“ за 2011 г. за принос към опазването и развитието на националната и културна идентичност сред общностите на нашите сънародници зад граница. Тя е инициатор за провеждането на много форуми за разпространение на българската духовност, традиции и фолклор, както и на благотворителни кампании за деца, лишени от родителски грижи. Председател е на Асоциацията на българи в Испания – „Балкан“. Председател е и на Етичната комисия и е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).
По инициатива на Петя Цанева се организира и празник по случай завършване на учебната година в българските училища в Испания, прераснал в Първи български събор „Всички българи заедно“ през 2010 г., посетен от близо 4 000 българи.
По нейна идея е и Първата конференция на българските училища в Испания, първият по рода си форум зад граница. Инициатор е и на честванeто на 100 г. от смъртта на големия български поет Н. Й. Вапцаров, с превод на испански на най-популярните му творби в Националната библиотека на Испания.
Нейна е инициативата за препис на История Славянобългарска от българските училища в чужбина, по случай 250-годишнината от написването ѝ. Десет преписа са дарени на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Популяризира официалното честване на Международния ден на майчиния език сред училищата ни в чужбина.
.
Интервю на Надя Кантарева с Петя Цанева
.
– Госпожо Цанева, човек остава впечатлен от внушителния брой Ваши инициативи. Най-новата, която сте подели, е да има поклонение по случай 24 май в Рим. Кога Ви хрумна това?
– Миналата година деца от училище „Кирил и Методи” в Париж отидоха на самия 24 май в Рим. Дойде ми наум, че това може да стане като традиция и от много различни училища от цял свят да се събираме в италианската столица. Обмисляме да привлечем по-нататък и училища от България, но за тази година ще бъдем само членове на Асоциацията на българските училища в чужбина, за да бъде хем начало, хем репетиция за едно по-масово традиционно участие на българчета от различни държави.
– С кого споделихте най-напред идеята си?
– С членовете на Управителния съвет на асоциацията. Прие се добре и понеже принципът ни е: „Който предлага, го прави”, поех организацията. Проверих как стоят нещата със самолетните билети и възможностите за нощувки в хотел.
Изпратих писма до всички наши членове. После събрах данните на желаещите да се включат – кога пътуват, в кой хотел ще се установят, за да се уточни цялата програма.
– Колко училища ще участват в шествието?
– 16 училища са заявили желание. По-късно се присъединиха българските училища в Рим, те все още не са членове на АБУЧ. Най-значимата изява в програмата е шествието на самия 24 май. То ще започне от базиликата „Сан Клементе“ с поклонение на гроба на Св. Константин – Кирил Философ, ще продължи през базиликите „Санта Мария Маджоре” и „Санта Праседе”, които също са свързани със солунските братя. Преди това, на 20 май, ще бъдем на аудиенция при Папата. От името на българските училища в чужбина ще му подарим икона на Свети Паисий Хилендарски, рисувана специално за случая и инкрустирана със скъпоценни камъни от д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет и член на управителния съвет на АБУЧ. В събота, на 23 май, организираме посещение в българското училище „Асен и Илия Пейкови”. Всичко това изисква изключителна организация… но не ми е за първи път. Когато вярвам в нещо, съм готова да прежаля спокойствието си. Записват се цели семейства. Още не знам точната им бройка. Целта ни е да има българско присъствие в Рим на този светъл празник. Смятам, че ще е вълнуващо. Искаше ни се на същия този ден да се отиде и до гроба на Св. Методий в Микулчице и се радвам, че това ще направят делегации от българските училища в Прага, Париж, Дъблин и Будапеща .
– А как успяхте Вие от Испания да организирате шествието в Рим?
– Свързах се с ръководството на училището „Асен и Илия Пейкови” и ги помолих за съдействие. Те бързо се включиха и с общи усилия направихме програмата. Много съм им благодарна.
– Вие сте една от първите, удостоена със званието „Българка на годината“, за 2011 г. . Едва ли има българин в Испания, който да не Ви знае.
– Вече няма ден, в който никой да не ми се обади. От 2002 г. се занимавам по-активно с обществена дейност, но откакто сме членове на Европейския съюз, нещата много се промениха. По-лесно е с документите, няма визи и това се усеща. Друго ни е самочувствието. Училищата в Мадрид са две, в околността – 12, в цяла Испания – 47. Всички те са ми като деца. Много странно е това чувство. Интересното в случая е, че не съм учител по професия, а точно на мен се падна честта да открия първото училище; не, че тук няма български учители. Истината е, че когато правиш нещо, го правиш, защото искаш. Не мислиш толкова за крайния резултат. Дори впоследствие разбираш какво всъщност си направил. Много вълнения бяха около Асоциация „Балкан” – първата организация на българи в Испания. Трима души разбунихме нещата и се появи нещо организирано българско в тази държава. Явно връзката с родината е като една нишка, която можеш да мачкаш, да късаш, да гориш, но тя не изтънява, а става все по-здрава и по-здрава. Влече те, дърпа те. Както казваше моята баба – „мира не ти дава”. И ето, сега гледаме към Рим.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Брой 16 от 2015 г.
.