Веселина Седларска, Reduta.bg
Гето е италианска дума, означава леене, отливане. С декрет през март 1516 година евреите във Венецианската република били заставени да живеят край стара леярна. Така във Венеция се появило първото гето. Малцина биха нарекли Кристиания в датската столица гето. През 1970 година група хипари се настаняват в изоставени военни бараки в Копенхаген и ги обявяват за своя територия, наречена Кристиания. И до днес мястото е с полулегален статут, тук е позволено да се продава лека дрога, комуната не признава данъците и понякога й се налага да защитава територията си от полиция, пратена по повод на това, че живеещите в Кристияния не искат да си плащат тока.
Излиза, че когато и да е във времето и където и да е в пространството, гетото си има неписани правила, които се опитва да наложи. Между всички гета по света има големи прилики и още по-големи разлики. Разликата между гетото в Сливен и гетото в Копенхаген е толкова голяма, колкото голяма е разликата между България и Дания. Това стана ясно и от един наскоро излъчен репортаж по Нова телевизия, в който жителите на кв. „Надежда“ в Сливен се опитваха да изгонят телевизионния екип, а децата скандираха „Българите на кайма!“ След този репортаж и последвалия контрапротест в центъра на Сливен „Аз не съм кайма!“ много хора изведнъж забелязаха, че у нас има гета. Къде по-големи, къде по-малки, но общо взето в периферията на всяко селище. В тях нещата изглеждат по-различно, отколкото си ги представят тези, които никога не са влизали в циганско гето.
Гетото е смислен хаос. То е парцелирано с чертожническа точност. „Коя си ти и къде отиваш?“ – питали са ме на такова място. „Имам си водач, той е наясно къде отивам“ – отговарям. „Водачът ти е от орс-а /Обединения ромски съюз/, а от тази улица нататък започва „Евророма“, не можеш да продължиш оттук нататък с него“ – казват. Ако си мислите, че водачът ми се втурва да спори, нищо такова. Той е съвсем наясно. Водачите са важни, те не могат да те опазят, ако те нападнат. Но те инструктират какво да отговаряш, когато те попитат за какво си в гетото, за да не те нападнат. Има части, където минава номерът, че си дошъл да заснемеш улиците, защото работиш във фирмата, която ще асфалтира. Намират се все още части, в които е безопасно да кажеш, че си журналист. В други това не е безопасно: „Ние да не сме животни, че все да ни показвате. Дай апарата, ще го счупим, махай се.“ В никаква част не можеш да кажеш, че си от В и К или Енергото.
Барони са лихварите. Лихваджиите, както ги наричат циганите. Това са хората, които дават заем със сто процента лихва срещу лична карта. Те държат картите, на които се превеждат социалните плащания, знаят пин-кодовете. Те държат в джоба си живота. В същия джоб държат и гласовете, които продават в партийните централи при избори. Пак там държат образеца на бюлетината, на която показват кое квадратче да се отбележи, за да се получат съответните от 10 до 50 лева. Ако някой си мисли, че в гетата няма ред, значи не е чел „Цар плъх“. На територията на голямата мизерия има толкова строг ред и йерархия, колкото и в елитните квартали с отбрано население.
Бароните също си спазват квадратчетата, в които дават лихви, набират и пласират проститутки, купуват и продават гласове за избори. Тези хора са се разположили в просторния луфт, освободен от оттеглилата се държава. Циганите треперят от бароните. Ако и пристигането на линейките зависи от тях, както му беше хрумнало на министър Москов, те ще треперят още повече. Тогава и купуването на изборите в гетата ще е още по-сигурно. Утвърждаването на бароните е точно обратното на връщането на държавността в ромските махали.
Както лекарите от линейките са най-битите, така колегите им от спешните отделения са най-псуваните. При разделянето през 2007 година на бързата помощ на Центрове за спешна медицинска помощ и спешни отделения към многопрофилните болници бе разделена и агресията на пациентелата. Към центровете /там са линейките/ отидоха побоят и фалшивите повиквания, за спешните отделения останаха псувните и претъпканите с неосигурени и уж спешно нуждаещи се от неотложна помощ тумби след 19,30 часа. Гетото се сеща, че е болно вечер. На въпроса защо идват с банални оплаквания вечер, отговорът е: „Защото съм неосигурен“. Казват го спокойно, с чувството, че това е място за резервна и безотказна медицинска помощ. Ромите не възприемат тези отделения като спешни, а като безплатни. Те са за предпочитане пред линейките, защото тук правят и изследвания, освен това „тъй и тъй ми разглеждаш бъбреците на компютъра, виж ми и жлъчката, и далака…“. Така че всеки, който може да се придвижва на собствен ход, предпочита да отиде в отделение за спешна помощ вечерта пред това да извика линейка.
Около една трета от пациентите, които преминават на денонощие през болничните отделения за спешна помощ, са без здравни осигуровки. Бройката на неосигурените в страната е неизвестна, цитират се числа от 1,2 до 2,05 млн. Пак неясно е как е изчислено, че само около 450 000 от тях са крайно и трайно бедни, за които е невъзможно да отделят пари за здравно осигуряване. Смята се, че останалите до 1,2 – 2,05 млн. могат да си позволят месечната здравна вноска, щом си позволяват да плащат „Гражданска застраховка“ на автомобили, такси за кабелна телевизия, сметки за мобилни телефони. Ето какво казва жител на гетото в такъв разговор: „Безграмотна съм, не разбирам какво приказваш, що да нямам и аз джисием, всички имат.“ Някой трябва да обясни на тези хора, че грижата за здравето е първо тяхна, после на лекарите. Че здравето е преди телефоните, преди колата, преди сателитната чиния, преди кабелната. Нищо от тези неща не ни дават без пари, защо си мислят, че най-ценното, най-сложното, най-важното – здравето, може да се получава без пари?
Лекарите в спешните отделения нямат нито време, нито нерви за подобни лекции. Те казват: състоянието ти изобщо не е спешно, или си плащаш прегледа, или се махай. И тогава тумбата започва да адресира майката, бабата, сестрата на доктора, което е бой с думи, а понякога с юмруци, с камъни по прозорците. И тук ли да сложим полицаи? И в детските отделения, където довеждат бебета с пневмонии и с месеца не си ги прибират. И в родилното, за да е сигурно, че на тръгване не са си забравили бебето. Защо го остави в болницата? – питам. „Защото у нас мръзнем и го храним само с холидейка, за друго пари няма.“ Холидейката е суха паста „Холидей“, която се топи във вода, за да се превърне в бебешка каша. А защо не отиде поне да го видиш в отделението, да питаш как е? „Защото казаха, че няма да ми го покажат, ако не занеса памперси. Даже резулти нямало да ми дадат. Откъде пари за памперси? Ако ми дадеш два лева, ще ида да питам за резултите.“
Гетото е повод за голям разговор между всички институции. Разговор за социалните помощи, които изобщо не се проследява дали социализират. За социалните програми, които имитират някаква метаческа индустрия и изобщо не променят вече утвърдената в ромските гета култура на очакване и заучена безпомощност. За разплисканите по квалификационни курсове пари, които не приключват с прилагане на квалификацията на работно място. За сенчестото сезонно наемане, което устройва работодатели от алтернативната икономика, но лишава хората от стаж и осигуровки. За това, че здравното осигуряване е задължително, но всъщност не е. За цялата сбъркана здравно-осигурителна система, която в годините на своето съществуване доказа, че е много по-изгодна с пролуките си за злоупотребяване, отколкото за здравеопазване. И за това, че можеш да защитиш от побой входната й врата, каквито са линейките и спешните отделения, но това няма да спаси сградата от рухване.
Само че как да си говорим за безсмислието на квалификационните курсове по оперативните програми, като привилегията да обучават безработни беше дадена на синдикатите и така те получиха хапката от поминъка, наречен гето. Как да засегнем бароните, като те вършат толкова добра работа по време на избори на партиите, на всички партии? Вместо това ни предлагат да ръкопляскаме, че с новите промени в закона майките на момичета, които са станали майки, няма да получават вече детски. Това наистина е смешно постижение – те и досега не получаваха, защото родилките не ходят на училище, а без бележка за редовно посещение в училище детски не се дават.
Гетото е минно поле, на което всеки се опитва да си задели нива и да бере реколта. Минните полета или умно и внимателно се обезвреждат, или се взривяват.
.
