Г-жа Адриана Любенова, член на УС на АБУЧ и преподавател по църковна живопис в Пловдивския университет, е автор на иконата на св. Паисий Хилендарски. Тази икона ще бъде подарена на папа Франциск на 21 май т.г. в Рим, от името на Асоциацията на българските училища в чужбина. Организирана е и специална аудиенция при папата на членове на АБУЧ.
Това е първата инициатива, с която се открива поклонението на 16 български училища в чужбина и 315 делегати (ученици, родители, преподаватели, директори на образователни звена зад граница) по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в Рим.
Всички участници се включват доброволно и със собствени средства, за да отдадат почит на гроба на Св. Константин-Кирил Философ и да се включат в тържествата по случай 24 май в Рим от името на всички, които съхраняваме езика на България отвъд нейните граници.
.
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
.
В. „Аз Буки“ публикува в последния си брой – 17/23–29.04.2015 г. статия за г-жа Любенова и за иконата, която ще бъде поднесена в дар на папа Франциск. Тази статия ни бе изпратена за препубликуване от в. „Аз Буки“, по инициатива на г-жа Мечева.
.
Зина Соколова, в. „Аз Буки“
Поклонението пред Константин-Кирил Философ е предшествано от посещения и на други места, свързани със създателите на нашата азбука. Част от програмата е и аудиенцията при папа Франциск. Той ще получи икона на Паисий Хилендарски, дело на Адриана Любенова.
Преподавателят по църковна живопис в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ рисува за трети път Хилендарския монах. Първият път рисува автора на „История Славяноболгарская“ с идеята да подари творбата си на Университета. Но тогава на посещение у нас пристига Руският патриарх и я подаряват нему. Художничката рисува отново Хилендарския монах и сега тази икона украсява кабинета на ректора.
Адриана Любенова е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина и ще присъства на поклонението в Рим.
Решава, че няма по-подходящ подарък за папата от иконата на Паисий. Ако Кирил и Методий са създали азбуката ни, то Паисий ни събужда от средновековния мрак.
„Все още не съм готова с подаръка – уточнява Адриана. – Паисий е един от последните канонизирани светци. Наскоро осветиха втория храм у нас, който носи неговото име.
Инициативата за поклонението в Рим на Петя Цанева е много добра.
За много деца България е къщата на баба и дядо или градът или селото, където са роднините им, и всъщност не знаят много неща за родината си.
Надявам се, че с подобни прояви интересът им към България ще се засили. Лично аз при всяко свое пътуване в чужбина, ако наблизо има неделно училище, изнасям лекция.“
Адриана Любенова заминава за САЩ на 15-годишна възраст. По-късно започва да преподава в детската градина към Българското неделно училище във Вашингтон. В САЩ Адриана завършва скулптура, но след време решава да се прибере в България. Записва последователно три магистратури – по църковна живопис, по богословие и по археология с втора специалност реставрация и консервация. После защитава докторат в БАН за мозаечното изкуство във Филипопол. Сега е асистент във Факултета по теология.
Пет години тя е ръководител на ателието по иконография към Пловдивската митрополия, където се е занимавала и с деца, и с възрастни. По това време организира и летен лагер за ученици, като ги кара да рисуват по 6 – 7 часа на ден.
Занимава се активно и в неправителствени организации като „Паралелен свят“ – сдружение на майките на деца с аутизъм. Програмен координатор е на фондация „Моят музей“, където се разработват образователни програми най-вече за историческите музеи с цел да ги направят атрактивни за посещения.
„В България не се обръща достатъчно внимание на това. Съвсем различно ще бъде, когато музеят стане място за посещение на цялото семейство в събота и неделя“, подчертава Любенова.
Миналата година прави и историко-археологически лагер. Децата се запознават с историята на Пловдив – обикалят музеите и паметниците. Посещават и форума при разкопките, където един ден имат възможността да влязат в ролята на археолози. Вече знаят датировките на всички по-забележителни сгради и познават историята на Пловдив. Родителите дори питат кога ще е лагерът това лято, за да си планират отпуските.
„Виждам смисъл в това да преподавам, защото, ако искаме нещата по някакъв начин да се променят, това е единственият път – пояснява Адриана Любенова. – Трябва да израсне поколение, което да има обществено самосъзнание и някакви духовни ценности. Иначе нещата няма да се променят.“
.
