Комисията по политиките за българите в чужбина изслуша новия председател на ДАБЧ

На 18 март т.г.  наскоро създадената  Комисия по политиките за българите в чужбина в българския парламент проведе първото си заседание. Eurochicago.com вече публикува информация за него (вж.тук).

Днес публикуваме пълния текст на протокола от второто заседание на Комисията, проведено на 25 март 2015 г. По време на това заседание новоназначеният председател на ДАБЧ Борис Вангелов е представен пред Комисията и отговаря на различни въпроси, заедно със своя заместник, досегашния и.д. председател на Агенцията Димитър Владимиров.

На заседанието са повдигнати много въпроси, свързани с работата на ДАБЧ, както и с Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, несъздаденото още институционално представително на българите в чужбина, т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина, преписките по кандидатстването на българско гражданство, изборното законодателство, неизпратената още хуманитарна помощ за българите в Украйна и др.

Стенограма от второто заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина. (Подчертаването на абзаци в протокола е от Еврочикаго.)

П Р О Т О К О Л

На 25 март 2015 г. от 16 ч. часа се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на г-н Борис Вангелов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
2. Обсъждане на постъпили законопроекти в Комисията по политиките за българите в чужбина.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:

Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Заседанието беше открито в 16 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиката за българите в чужбина.

РУМЕН ЙОНЧЕВ: Добър ден, колеги, и добре дошли на всички. Използвам възможността да поздравя с избора новия председател на Държавната агенция за българите в чужбина, предполагам, че всички вие се присъединявате към тези поздравления, с пожелание за успешна работа на новия екип!
Ще започнем, разбира се, с дневния ред на заседанието. За днес проектът е следният:
1. Изслушване на г-н Борис Вангелов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
2. Обсъждане на постъпили законопроекти в Комисията по политиките за българите в чужбина.
3. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

И така, преминаваме към първа точка от дневния ред:

ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-Н БОРИС ВАНГЕЛОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА.

Господин Вангелов, имате думата. Заповядайте с няколко думи да се представите, да представите Вашите виждания за работата на Агенцията, за това как можем да работим заедно. Вие сте една от основните институции, с която нашата комисия ще си партнира. На миналото наше първо заседание установихме, че всъщност целият Министерски съвет е наш партньор във всяка една от политиките, които предстои да водим. Но съм убеден, че с вас ще имаме най-много работа.
Така че още веднъж приемете нашите пожелания за успех. Заповядайте.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече стана ясно, казвам се Борис Вангелов Борисов и съм новият председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Встъпих в длъжност и прекрачих за първи път прага на Агенцията този понеделник след обед.
В документите, които сме ви изпратили, фигурира отчетът за дейността на Агенцията за предната година, планът за мероприятията на Агенцията за новата година, една кратка презентация със стратегическите цели и направления за участие. Вие можете да ги прочетете, когато имате време или вече сте ги прочели.
Аз обаче ще се спра на четвъртия документ, който сме ви изпратили, именно Концепцията за развитие на дейността на Агенцията, документ, който представих и пред Комисията по изслушването, на която се явих заедно с още седем човека.
И понеже в писмото до нас сте поискали практическо осъществяване на политиката, реших да се спра точно на практическите действия. А всичко останало като анализ и концепции ви е изпратено.
Първият въпрос, на който ще се спра, е конкретен въпрос, както вече казах – това е извършване на една много малка промяна в Правилника за приложение на Закона за чужденците. Защото според стария правилник за приложение на Закона за чужденците имаше един чл. 17, ал. 2, в която се казваше, че чужденците от български произход не предоставят доказателства за средства за издръжка, когато си изваждат статут за пребиваване в България. През 2004 г., следствие на транспонирането на една европейска директива 114 тази облагодетелстваща разпоредба отпада. А Законът за българите, живеещи в чужбина, и Националната стратегия за българите в чужбина, приета от Министерския съвет, предвиждат по принцип облагодетелстващ режим за нашите сънародници.
В случая този облагодетелстващ режим в Правилника за приложение на Закона за чужденците отпада и в новия чл. 17 на новия – той вече не е много нов – правилник няма такава разпоредба.
Ние ще предложим от името на Агенцията да бъде направена промяна и тази стара разпоредба да бъде върната, естествено чрез Постановление на Министерския съвет, което да извърши тази промяна.
Между другото, имало е междуведомствена комисия преди няколко години, на която е разгледан този въпрос. Имало е становище на Дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи, където се казва, че транспонирането на тази директива в никакъв случай не налага промяна в Правилника за приложение на Закона за чужденците. А такава промяна е направена и тя ощетява, включително и студентите, които учат тук по 103-о постановление, от Бесарабия, Македония и т.н., тъй като и те трябва да показват средства за издръжка. Даже има и противоречиви практики в някои отношения в различни служби „Миграция”. Така че ако това конкретно бъде гласувано и прието от Министерския съвет, то много бързо ще възстанови старото положение и ще облекчи засегнатите хиляди хора.
Втората конкретна политика, която смятам да предложа, е свързана с още едно Постановление на Министерския съвет – № 90, което касае стипендиите на сънародниците ни, които живеят извън България, които учат в наши висши учебни заведения. Дълги години стипендията за нашите сънародници, учещи в университетите, беше 90 лв. Преди две или три години тя бе увеличена на 105 лв., като само за консумативи и наем на общежитие те плащат между 40 и 80 лв., в зависимост от сезона и университета.
Като имате предвид, че – аз и от преки впечатления мога да споделя тук – 90 процента имат доста нисък жизнен стандарт, защото идват и от държави, в които той е даже по-нисък и от този в България, те са много затруднени още в първи курс и се принуждават да започват да си търсят работа. Оттам започват да ги скъсат на изпитите. А ако ги скъсат на два изпита, губят стипендията.
Така че това, което предлагаме, е конкретна малка и дребна промяна. Тя няма да засегне много хора, няма да натовари бюджета. Ние предлагаме стипендията да стане 150 лв. В момента тя е 105 лв., а разходите са между 40 и 80 лв., в зависимост от сезона и университета.
Следващата стъпка е конкретна. Знаете, че в България има специална политика по отношение на неделните ни училища в чужбина. Те се финансират по постановление № 334 и по Националната програма „Роден език и култура зад граница”. И двете са под оперативния контрол на Министерството на образованието и науката. Тук Агенцията вижда много голям свой принос или поне опит да направи такъв, тъй като тя контактува с всички български организации зад граница и би трябвало да влезем в контакт с тях, за да започнем малко по-интензивен процес на откриване на такива училища. Защото учащите се в такива училища в момента са около 10 хиляди. На фона на двумилионна емиграция и около 300 000 – тази цифра не ми е много сигурна в момента – на ученическа възраст, представете си само 10 хиляди, обхванати в тези неделни училища!
Там Агенцията може да има конкретни стъпки, като влезе във връзка с тях, като ги запознаем естествено и с правилата и изискванията, които са необходими, за да кандидатстват и да получат финансиране по това 334-о постановление за неделните училища или по Националната програма „Роден език и култура”.
На следващо място, конкретна стъпка, която ние предлагаме, е реализирането на Националното представителство на българите зад граница. В сега действащия Закон за българите, живеещи извън Република България, има цяла глава четвърта – „Национален съвет за българите зад граница”. Там той е предвиден като държавен орган на бюджетна издръжка. Агенцията въобще не фигурира, дори в целия закон я няма като орган, който се занимава с тази политика. Но най-важното в случая е, че доста от изявените наши представители зад граница споделят мнение, че такъв вид на Национален съвет на българите зад граница те не предпочитат, а предпочитат да е изборен. И като изборен той е залегнал в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света.
Ние смятаме да ги поканим, за да уточним конкретно какво те предпочитат, кое за тях ще е работещото и от кое те ще имат полза. Затова ще трябва да осъществим срещи, ако трябва, и писмена кореспонденция, ако някои от тях са затруднени да дойдат. Но това трябва да го започнем. Защото законът е приет през 2000 г. от 2000 г. досега няма Национален съвет на българите зад граница.
На следващо място. Тук обаче само ви информирам, тъй като изцяло в сферата на правомощията на законодателя е, че българите в чужбина очакват, имам предвид особено от емиграцията, точно тези, с които предстои да се срещаме, и някакво решение – тук вече си решава законодателят, формирането на избирателен район в чужбина.
В същия този закон в последната глава са предвидени и правителствени програми за финансиране на политиката към българите зад граница, произлизащи от различните ведомства. Но една съществува реално и това е вече споменатата от мене програма „Роден език и култура зад граница”. Тя е единствената реално съществуваща, финансирана програма. Бенефициенти по нея могат да бъдат, освен училища, дори и църкви, манастири. Тя е доста по-разчупена в това отношение. Но ако започне нарастване на бенефициентите по тази програма или ако започне увеличаване на броя на неделните училища, това ще наложи и увеличаване на средствата за финансирането им. Сега всички те са под шапката на Министерството на образованието и науката.
С тези конкретни стъпки ще приключа. Някои от тях може да станат бързо и лесно, ако има воля и желание. Други обаче, дори при темпо, ще изискват два-три месеца. Казах горе-долу каква е ролята на Агенцията във всяко едно от тези неща. Но Агенцията сама не може да реализира всичко тези неща.
С това ще завърша. Искам да споделя, че щатът на Агенцията е много малък. Досега беше 25 души, а сега по устройствен правилник ще стане 22-ма. А бюджетът е бил 758 хил. лв., а сега е 642 лв. Аз съм от два дни в Агенцията, но успях да разбера вече, че като се дадат парите за заплати и издръжка, много малко остава за другото.
Освен всичко останало, Агенцията ще се нуждае от вътрешно преструктуриране, когато й нарасне работата. Аз съм го споделил в концепцията си – нужно е поне откриване на трета дирекция с малко хора в нея, не става дума да има много хора в нея, които да обработват голямото количество преписки за удостоверения за български произход.
С това приключих моето изложение. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Преди да дам думата на господин Владимиров – между другото Димитър Владимиров е досегашният изпълняващ длъжността председател на Агенцията, така че е редно да чуем нещо като отчет или поне като поглед върху това, което е правено до момента – искам да споделя, че струва ми се, има не празнота, но някак си неразбиране за точната роля на Агенцията в системата на държавното управление. Защото и ние на нашето първо заседание нахвърляхме много задачи, много политики, по които трябва да работим, и те лежат в ресорите на различни министерства, на различни сектори от държавното управление. Така че е трудно Агенцията да извърши тази работа, да изземе тези функции. По-скоро тя трябва успешно да играе ролята на координиращ орган. И за това не са нужни огромни бюджети и огромен щат, нужна е активна работа.
И другото, което очакваме от вас като принос към нашата работа като комисия, е да ни помогнете и да ни посочите онези моменти в законодателството, които също имат нужда от бърза промяна, от нов прочит, за да можете да работите и вие успешно и да могат отделните министерства да си вършат работата по-добре. Иначе от нас очаквайте активен парламентарен контрол и върху вашата работа, и върху работата на всички държавни институции, ангажирани с политиката за българите в чужбина.
Използвам възможността да насоча вниманието – предполагам, че Вие ще имате възможност да ми отговорите – върху това как стоят нещата с така наречените временни съвети на българите в чужбина, които вече са в някакъв процес на изграждане, малко безконтролно, малко хаотично. Може би и господин Владимиров ще ни информира по тази тема. защото вече в комисията валят предложения, идеи, писма от различни структури.
Като цяло ми се струва, че управлението на контактите с асоциациите на българите в чужбина е доста хаотично и някак си липсва поне държавен подход, който да казва: това са реалните представители, с които трябва да контактуваме и да говорим. В момента ние буквално сме затрупани с писма, със сигнали, с реакции от различни групи в чужбина, от които на нас поне ни е трудно да различим кои са достатъчно представителни и кои не са. Благодаря ви.
Господин Владимиров, заповядайте.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, наистина Държавната агенция за българите в чужбина е координиращ орган на българското правителство по отношение на политиката за българите зад границата и съответно тя има стратегически цели, които са във връзка с изпълнение на тази политика.
През годините Агенцията е успяла да се свърже с над 860 организации и поддържа постоянна връзка с тях. Съответно Агенцията подпомага развитието на тези организации. Тя не ги организира, така да се каже, тя не е началник на тези организации. Те се самоорганизират и контактуват с нас.
Като цяло до момента има над 200 училища зад граница. Казвам това нещо, тъй като една от основните стратегически цели на Агенцията е съхраняването на българския език. Българският език и българската култура са от първостепенна важност за Агенцията. Досега Агенцията се е старала наистина да оказва голяма подкрепа на организациите да създават училища зад граница.
Миналата година Агенцията е подпомогнала стартирането на 37 училища, които не са по постановлението за неделните училища и по програмата.
Тук е много важен моментът да се окаже логистична помощ на организациите в процеса на кандидатстване по програмата. Всъщност ние оказваме и помощ за стартиране на учебния процес през първата година, за да могат да имат едно начало, един старт.
Другото е съхраняването на българската култура и идентичност чрез различни мероприятия, които Агенцията, съответно с българските организации, е организирала – празнуване на различни обичаи, празници от календара на България.
Чувството на българите зад граница е изключително патриотично. Те са настроени в една част носталгично – говорим за новата емиграция, и обичат да се събират по такива поводи като Великден, като националния празник на Република България. Опитваме се да ги караме да се обединяват и да създават повече организации, за да може да има една комуникация с държавата.
Също така основна цел през годините и впоследствие ще бъде реинтеграцията на българските емигранти. Всички знаят, че има един процес след влизането на България в Европейския съюз младите българи да учат в чужбина. Те заминават и ние не сме против, защото живеем в един глобализиран свят. Това е нормално и естествено в двадесет и първия век. Но да не забравяме, че всички българи в България или българите зад граница са неделима част от българския народ и те в себе си генерират един огромен икономически потенциал, който ние трябва да използваме и трябва да правим всичко възможно да ги реинтегрираме.
Ние работим много добре с неправителствени организации през годините, като тук-там се правят различни трудови борси. Също така и с Агенцията по инвестиции имахме няколко съвместни проекти за инвестиция от страна на българи от чужбина в България.
Също така според мене трябва да се засили информационната дейност на Агенцията. Тук с колегата сме си говорили по този въпрос.
Тук е много важно да спомена временните обществени съвети. Те се самоорганизират като временни обществени съвети, тъй като в закона от 2000 г. е предвидено да се създадат обществени съвети, както и Национален съвет на българите в чужбина. Законът от 2000 г. не се изпълнява в тази си част.
Миналата година, на 23 юли 2014 г. обаче беше приета стратегия за българите в чужбина – Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света. Обаче, както се казва, това е началото. В самата стратегия са предвидени създаването на Национален съвет, създаването на обществени съвети и съответно политиката на държавата за българите в чужбина. Но за да стартира тази стратегия, са необходими някои неща.
Има решение на Министерския съвет за създаване на служебен съвет на междуведомствен принцип, който да изготви годишни планове по изпълнение на стратегията за съответните министерства и ведомства, които се включват в тази стратегия, за да може ефективно да се изпълнява и ефективно да се работи в тази посока. Това е свързано и с бюджет за съответните министерства.
Примерно в стратегията е посочено, че посолствата и консулските служби организират избори за обществени съвети. Това е свързано с големи разходи. Тези обществени съвети избират национален съвет. Част от този национален съвет, две трети от него са българи зад граница и една трета – от държавните институции.
Това са въпроси, които следва да бъдат сложени на масата, както се казва, и да се работи по тях.
Отскоро в Държавната агенция за българите в чужбина е създаден един координационен център за връзка с българите в Украйна по решение на министър-председателя. Във връзка със сложната военно-политическа обстановка се създаде този координационен център, който е на междуведомствена принцип и включва в себе си институции от Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за национална сигурност и други ведомства, свързани с проблематиката за българите в чужбина.
За да може да имаме точна и ясна информация какво се случва с нашите сънародници в чужбина, ние сме в постоянна връзка с най-голямата организация – Асоциацията на българите в Украйна, които селектират всеки един сигнал, всяка една молба, всяка една жалба, разглежда се внимателно и се преценява по какъв начин Агенцията може да осигури логистична подкрепа, да препрати на съответното ведомство дадения случай, за да могат да се решат проблемите, които възникват във всяка една ситуация.
Агенцията е изключително малка, с изключително скромен бюджет, с изключително тежка, натоварваща, изискваща сериозен капацитет дейност, а именно удостоверяването на българския произход. Всяка година през нас минават около 10 хиляди преписки плюс-минус. Имало е години, когато сме обработвали по 16 000 преписки. Това нещо наистина се е превърнало в момента като наша основна дейност, което всъщност трябва да е нещо допълнително и съпътстващо всичките тези неща, за които говорим досега, които са изключително важни, а именно българската култура и националната идентичност, работата с българските организации зад граница, съхраняването на българския език, реинтеграцията на българите от чужбина и работа по изпълнение на Националната стратегия.
Към момента съумяваме да се справим. Опитваме се да работим без закъснение, да изпълняваме своите ангажименти в срок спрямо нормативните изисквания.
Това е, което исках да кажа за момента. Ако имате някакви въпроси, аз съм на разположение.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Владимиров. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, коментари, предложения към новото ръководство на Агенцията за бъдещата наша съвместна работа, както и за тяхната. Заповядайте, господин Котев.

КИРИЛ КОТЕВ: От изложението, което чух, ми прави впечатление какво е това, което можем да направим ние за българите в чужбина. Господин Владимиров каза, че българите в чужбина са големи патриоти. Аз самият също съм живял известно време в чужбина и знам, че действително България се обича по-силно, когато си далече от нея. И това е поради ред
Въпросът ми е следният. Мисля, че не трябват много усилия, за да разберем какво пък българите биха могли да направят за България. Още повече, че когато те са извън България, самите те са патриоти и искат да помогнат или една част от тях имат възможност да помогнат на България и на други българи. Защото има българи, които са със свой принос в медицина, в архитектура и т.н., както сега, така и в годините назад.
Моят въпрос е: дали има някакъв регистър, който се прави, на българите, които са прославили нашата държава и тях самите в чужбина? Защото съм сигурен, че те в България и сред българите в чужбина не са известни в своята цялост. А има такива. Това ще допринесе допълнително за повдигане на духа на българина, за повдигане на неговото самочувствие и ще бъде повод за национална гордост, което мисля, че ще им помогне в работата.
Тоест не само ние трябва да помагаме, а евентуално да дадем възможност и те да помагат на тези, които имат желание които и искат. Аз съм сигурен, че има такива, които искат и имат възможности да го направят. При разговорите, които правихме с тях, мисля, че те изявяват такава готовност.
Това са основно моите два въпроса. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте за отговор. Може и двамата да отговорите.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Регистър на такива значими личности като цяло не водим. Но имаме редица мероприятия, на които отчитаме такива хора.
За четвърта поредна година правим една изложба, която се казва „Толкова близо, толкова далеч”, съвместно с Националния дарителски фонд „13 века България” и съвместно с НДК. Това е една изложба на български художници, прославили се в чужбина. Също така съвсем наскоро връчихме една награда на един български архитект в Канада за работата, която е вършил по света, тъй като той има редица реализирани проекти по целия свят.
Миналата година направихме съвместно със Съюза на архитектите едно мероприятие само с български архитекти от чужбина. Тоест ние не водим някакъв регистър, но това, което казвате, е много добра идея. Сигурен съм, че ще влезе в програмата на господин Вангелов.
Наистина ние се опитваме да удостояваме хората, които са правили много за България, по различен начин. Имаме няколко паметни медали, имаме плакети, които даваме, когато нашите училища зад граница навършат юбилей от 10 години или по някакъв начин развиват дългогодишна родолюбива дейност.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте за доуточнение, господин Котев.

КИРИЛ КОТЕВ: Аз ще ви кажа за регистъра. Защото следващата ми идея е като се прави такъв регистър, те да се изучават дори в учебниците в България. Защото сега изучаваме само българските учени, а те също са наши българи, нищо че не живеят в България. Това ми е последващата идея. Затова зададох този въпрос.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, други въпроси. Заповядайте, господин Илиев.

ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Може би въпросът ми е към предишния председател.
Има една инициатива, която се провежда от Агенцията от 2002 г. насам, която се провежда всяка година през месец юли в рамките на три седмици, което дава възможност на български студенти, които се обучават в чуждестранни университети, да стажуват у нас.
Тук по информация е дадено, че досега са взели участие 130 студенти, като те си подават заявлението. Но след това с някакъв конкурс ли става? Мисля, че това е много хубаво и полезно и може би е по-добре да се дава възможност на повече студенти да взимат участие в такива стажове, защото това е една врата за тях и е много полезно като цяло.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, наистина така е. Когато имат желание, ние се опитваме всичките тези студенти, които имат желание, да могат да изкарат един стаж в Агенцията, да се запознаят с нашата работа и дейност. Но наистина 130 души за толкова години не са много. Но предвид натовареността на Агенцията и скромния й числен състав се опитваме да правим каквото можем.
Съответно ние комуникираме с други ведомства по отношение на стажовете. Осигурявахме миналата година онлайн стажове, има такава програма и ги насочваме към други институции. Така че това със стажовете наистина е много добра идея – да увеличим бройките на студентите.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Риза, заповядайте.

РУШЕН РИЗА: Здравейте. Чета Закона за българско гражданство. В него в чл. 15, т. 1 е записано „е от български произход”.
Преди малко направихте разяснение точно как се установява българския произход, но лично на мене не ми стана ясно. Въпросът ми е: български гражданин, роден в България, ако по една или друга причина е загубил българско гражданство, води ли се за гражданин от български произход? Защото има такива случаи.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Идеята е гражданството и произходът да не се смесват. Говорим за лица от български произход по отношение на кръвта и на възходящите роднини, които следва да са от българска народност. Защото има граждани, които не са граждани на Република България, но те също са от български произход. Не може да се сложи равенство между гражданство и произход.

РУШЕН РИЗА: Все пак той е роден в България, български гражданин е, но е загубил по една или друга причина българското си гражданство. Може ли да претендира отново за българско гражданство под претекст, че е от български произход по линия на този закон?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Може да претендира за българско гражданство, но не на база български произход. Тъй като имаме български граждани, които са от еврейски произход и техният произход всъщност е еврейски, той не е български в случая. А вече възстановяване на загубено българско гражданство отива по друг ред на закона.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз мисля, че това е достатъчно ясно казано в закона. Така че, господин Риза, въпросът е малко в сферата на правната помощ. Господин Ангелов, заповядайте.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Господин Вангелов, искам да попитам Вие като новоизбран председател на Агенцията за българите в чужбина планирате ли да промените Правилника за дейността на самата агенция, с оглед да се избегнат тези проблеми, които имаше с регистрацията на конкретни български организации зад граница?
И друго, самата агенция ще признава ли старите удостоверения, които е издавала до преди години, които не са отменени по никакъв начин? И това ще бъде ли включено в новия правилник? Тоест издаването на дубликати от стари удостоверения? Защото колегите ще кажат, че има проблем в момента, когато българин от чужбина, който си е вадил удостоверения преди години от Агенцията, отиде да извади дубликат – дали за постоянно пребиваване, дали за учене, дали за гражданство или за нещо друго, такъв не му се издава и му се изискват допълнителни документи, за да може той да докаже произхода си. А той го е направил примерно преди 10 години, получил е съответното удостоверение и тези удостоверения не са били отменени.
Това ми е въпросът – предвиждате ли да се направи нов правилник към Агенцията и ще бъдат ли изчистени тези проблеми с правилника?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря. Господин председател, дами и господа народни представители! Аз мога да ви кажа, че днес два или три часа с колегата Владимиров дискутирахме вътрешния правилник и то именно във връзка с проблема, който е възникнал с двете дружества – Български културен клуб „Скопие” и Културен информационен център – Босилеград. Определено ще се налагат такива проблеми. Дори бяхме поканени, за да говорим по този въпрос, да участваме в БТV. Но аз им отговорих, че съм на два дни служба, както се казва, и че сега се запознавам с този проблем в нормативната му страна. Иначе този проблем беше публично известен. Днес му отделихме много време и следващите дни това ще правим.
В отговора, който пратихме на BTV, им отговорихме, че ние ще поканил председателите на тези организации на българи зад граница на среща, на която да чуем първо тях, те да чуят нас и да стигнем заедно до решение, което ще бъде приемливо и в интерес на българските организации зад граница.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: А за удостоверенията?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: За удостоверенията ще помоля господин Владимиров да отговори.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: През 2010 г. е приет нов чл. 15, ал. 2 в Закона за българското гражданство, който касае следния текст: „Производство, придобиване на българско гражданство, натурализация с молба. За придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.”
В старите удостоверения не са посочени данните, въз основа на които е установен българският произход. И когато някой кандидат отиде в Министерството на правосъдието да кандидатства за българско гражданство, там отговарят, че удостоверението не отговаря на чл. 15, ал. 2 от закона, а именно там не са посочени данните, въз основа на които е установен български произход. И ги изпращат при нас ние да им издадем дубликат.
Дубликатът е точно копие на издаденото удостоверение.
Тук се влиза в един нонсенс – ако ние издадем точен препис на самото удостоверение, те пак ще стигнат до същата задънена улица. Следователно ние трябва да издадем удостоверение, в което да се посочат данните, въз основа на които е установен българският произход.
Има преписки, които нямат такива данни. Следователно ние изискваме от кандидатите да си донесат допълнителни документи, за да може да впишем удостоверението, въз основа на кое е издадено то. Съответно това е ново производство, ново удостоверение и т.н. Ако искате нещо да се добави?

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз мога да кажа следното. Аз знам, че това е проблем, както казвате Вие. Но в крайна сметка тези документи, които са издадени от Агенцията, не са отменяни по никакъв начин. Това, че Министерството на правосъдието не ги признава, си е техен проблем. Но има хора, които идват и искат да учат в България. На тези хора им трябва да си извадят дубликат за това, че примерно еди-кой си ще бъде докторант като българин в чужбина.
Стигнахме до следния парадокс – племеникът на Григор Пърличев също беше идвал в Агенцията, за да си извади дубликат от удостоверението, получено преди години, защото е записал докторантура и иска да го направи на основание на това, че е българин от чужбина. Но не му беше издадено такова удостоверение.
Тук не се касае само до удостоверения. В голямата си част – знаете – тези удостоверения не отиват само за гражданство. Те отиват дали за постоянно пребиваване, дали за учене, дали за нещо друго, но в голямата си част изобщо не стигат до Министерството на правосъдието. Някои хора си ги вадят, просто за да си ги имат и не предприемат никакви действия с тях.
Така че надявам се наистина този проблем да намери решение. Защото просто е недопустимо една институция да не си признава собствените си документи, които не са отменени по никакъв начин.
Аз знам, че проблемът не е в ръководството на Агенцията, проблемът е във войната между институциите, която се получи през последните две години и половина. И тук ще е ролята и на комисията, и на председателя на комисията, за да можем да натиснем всички тези институции, от които зависи, да спрат това нещо, което се случва в последните две години и половина и наистина да работят в някакъв синхрон и координация. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз имам един съпътстващ въпрос към този. Все пак можете ли да информирате комисията, ясно е, че голяма част от вашата дейност се изчерпва с работата по заявленията за българско гражданство, колко са лежащите в момента такива заявления в Агенцията и колко са отказите, да речем, през миналата година, за удостоверения, защото вие не вземате решението, колко са стоящите при вас заявление за удостоверение?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: За съжаление не сме взели точна справка към момента. Можем да Ви уведомим с писмо за точните бройки, тъй като към момента нямаме готовност да коментираме точно издадените преписки, прекратените и отказите към момента.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Дайте ни поне информация за изминалата година. Това също е някакъв ориентир. Или приблизително. Аз не мога да предположа, че не знаете все пак колко е в груби цифри постъпилият брой заявления, колко са отказите, какъв е процентът на отказите, ако щете. Всичко това е добър ориентир за нас, за да можем да разберем какъв е товарът от работа, който ще лежи върху вас. А за вас остава заключението как да се разтоварите, тоест как да отпушите системата, за да заработи.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Около десетина хиляди са преписките, говоря на ангро, тъй като нямам точните данни. Издадените удостоверения със сигурност са повече от отказите и от прекратените.
Миналата година имахме доста проверки от Върховната административна прокуратура, от Софийска градска прокуратура, от Инспектората на Министерския съвет. А имаше дълъг период, в който нямаше председател, който да разписва удостоверения. Това затрудни изключително много дейността по удостоверяване на българския произход.
Освен това трябваше да се направят доста промени във вътрешните правилници, така че да отговорим на изискванията на контролиращите органи и съответно се получи известно забавяне. Към момента всички преписки към края на 2014 г. са обработени.
Украински преписки по консулския път няма нито една, тъй като във връзка с този координационен център е взето решение преписките на всички, които кандидатства от Украйна за български произход, да бъдат разглеждани с приоритет във връзка със ситуацията, която е там. Имаме забавяне като цяло с около 15 дни от законно установения срок.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това не означава, че не издавате съответния документ в този срок?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, точно така, не успяваме да издадем съответния документ в законно установения срок и имаме забавяне с около 15 дни.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Проблемът е технически, от натоварването на Агенцията или от друго?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Проблемът е чисто технически във връзка с това, което казах, тъй като 40 дни нямаше председател, който да разписва преписките. Но в момента наваксваме и смятам, че до две седмици ще започнем да издаваме удостоверения, съответно заповеди за отказ или прекратяване в законно установения срок.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, други въпроси? Госпожа Янкова, заповядайте.

ДОРА ЯНКОВА: Съгласно статута на самата агенция и в отчета, който сте дали по много въпроси, вие сте членове в междуведомствени комисии. Безспорно вие сте дали един изключително респектиращ отчет за дейност и междуведомствени комисии. Тъй като вие сте държавен орган, който координира дейността на Министерския съвет за работата с българите в чужбина, имате най-големи проблеми. И къде предлагате промени?
Ще ви кажа. В момента с проф. Станилов си споделихте – вие сте в междуведомствена комисия с Министерството на образованието за българските училища зад граница. Какъв е вашият възглед за новия закон за изменение на закона за образованието? Питал ли ви е някой и участвали ли сте в този дебат? Защото средствата не стигат.
Има две предложения, в това число и предложения да бъдат финансирани като стандарти, като делегирана държавна дейност от бюджета на държавата. Сега няма ресурс.
Второ. Вие сте членове на междуведомствената комисия за демографска политика, една голяма, тежка междуведомствена комисия.
Стратегията за българите по света, която е приета в последния час на кабинета „Орешарски”, е изключително амбициозна.
Паралелно с това стои голямата задача за административната ви дейност за удостоверяване на българския произход.
С малкия екип, който имате, реално повече административна ли ви е работата или повече държавническо-политическа, политическа на правителството, което безспорно ви е делегирало отговорността да представлявате българските интереси?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Опитваме се да балансираме между административно-техническата и политическата дейност. Участваме във всички междуведомствени комисии и не пропускаме участие като цяло.
По отношение на междуведомствената комисия, с която участваме в Министерството на образованието и науката, там участваме във връзка със съботно-неделните училища в чужбина, които са по програмата „Език и култура зад граница” и постановление на Министерския съвет № 334. Тоест ние сме в тази комисия, за да осигуряваме представител във връзка с мониторинга на училищата зад граница, за това кои училища по какъв начин да бъдат финансирани, до каква степен. Разглеждат се всички проектни предложения на училищата. На тази комисия се решава кое училище с какво да бъде финансирано, а също така кои училища съответно отговарят на изискванията по постановление на Министерския съвет № 334. Тоест нашата дейност е строго профилирана по отношение на тези съботно-неделни училища.
Не сме коментирали и не сме търсени във връзка с промените на Закона за образованието, във връзка с политиката по отношение на училищата зад граница.

ДОРА ЯНКОВА: По-скоро искам един много откровен коментар. Ние сме нова комисия, с която искаме да подпомогнем и по-скоро да дадем едно по-открито ангажиращо държавата лице, че работи с българите в чужбина. Вие в тази комисия каква помощ искате от нас, къде има необходимост от промяна в законодателството? Защото дотук вие какво сте реално – клатите главата и се съгласявате в междуведомствените комисии или сте шията, тоест определяте начина на клатене на главата?
Казвам го по този начин, ще ме извинят тези, които слушат, защото ако извеждаме приоритети, как ги извеждаме и какво правим? Или само маркираме някакви неща, държим едно чиновничество и си въртим две-три енджиота? Ще ме извините, че по този начин зададох въпроса. И се отчита един огромен отчет с добре свършена работа – дай Боже така да я чувстват самите хора, които живеят в чужбина.
Искаме открит разговор, без да се притеснявате дали ще си изгубите хляба или не. Вие сте нов – значи сте получили доверието на правителството. Заедно с екипа, с който влизате, да ни кажете къде скърца колелото, къде има проблеми. Или само си водим едно чиновничество и отчет? На това трябва да сложим край и хората да усещат подкрепа.
Ангажираха ли ви българите, които искаха да се открият училища в Испания? Ангажират ли ви българите, които искат да бъдат обслужвани на български език там, където има големи общности? С Министерството на външните работи как работите? Тъй като сте агенция и сте в слаба позиция, министрите реално си доминират. Как се чувствате вие реално, след като сте натоварени да прокарвате тази политика, а сте под крилото в много случаи на министрите? Тук трябва да видим какво правим.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Владимиров. Предполагам, че Вие имате повечето отговори.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Специално за училищата трябва да се похваля, че Агенцията има основния мотор за създаване на тези училища, тъй като тези училища се създават от организациите на българите зад граница. А ние провеждаме редовно срещи, с които ние им даваме насоки по какъв начин те да кандидатстват и да отворят училище. Докато трае процедурата по кандидатстване по програмата или по постановлението, ние осигуряваме в повечето случаи стартирането на учебния процес.
Миналата година сме дали учебници и помагала за стартиране на учебния процес на 37 училища – нови, които са се сформирали, за да могат да започнат да генерират и да събират ученици, да могат да си подготвят документално нещата и да кандидатстват по тези програми.
Съвсем скоро научихме, че е открито ново училище в Ирландия, доколкото си спомням. Това са две жени, които изобщо нито знаеха за програмата, нито знаеха за постановлението, но са съумели самостоятелно да се организират и да отворят училище.
Опитваме се да се свържем с всякакви такива хора, опитваме се да помагаме на организациите. Много често се получава така – стартира едно училище, след една-две години училищата стават две, тъй като помещението не достига. Разделят се правят друго училище на друго място, по-близко до хората, които искат да водят децата си там. Така че тенденцията към момента е да се увеличават училищата.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Но не само чрез роене.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Идеята е да се увеличават децата в училищата.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Роене е – децата се запазват, училищата са увеличени.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Но като цяло тенденцията е за увеличаване. Наистина ние не администрираме самата програма. Парите се получават от Министерството на образованието и науката директно. Но участваме в целия този процес.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте, колега Танев.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз погледнах програмата, която сте дали. Това е предварителна програма за основни дейности за 2015 г. В нея ми направи впечатление, че не сте заложили почти никакви дейности за Албания, Македония, Гърция и други съседни нам страни. Това означава ли, че там нямаме достатъчно представителни групи от българи?
И вторият ми въпрос е следният. Миналата година за парламентарните избори бяха подадени необходимият брой заявления за откриване на допълнителни секции в Македония – визирам Скопие, Щит, Струмица. Македонското правителство не разреши откриването на допълнителни секции. Как смятате занапред да се реши този проблем?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Въпросът е по-скоро към Министерството на външните работи, тъй като Агенцията пряко не се ангажира по изборния въпрос, не се ангажира с изборите в чужбина. Ние нямаме нито капацитет, нито имаме ангажимент към това. То е изцяло на Министерството на външните работи. Това си е въпрос, който не бих могъл да коментирам.
За дейностите на Агенцията в Албания и Македония. Като цяло за по-близките дестинации на българската историческа общност ние се опитваме да ги привличаме в България. Имаме едно много голямо събитие. Ние досега не сме го коментирали с новия председател на Агенцията, тъй като за два дена имаше страшно много въпроси, които трябваше да се разгледат. Но ние правим една спартакиада за български деца от Македония, Албания, Сърбия, Украйна, Молдова. Общо взето събират се около 300-350 деца. Правим една спартакиада съвместно с Министерството на спорта, съвместно с общините. Миналата година го правихме сами. Надявам се, че тази година ще направим още едно такова голямо събитие.
Идеята е не само да докараме децата в България. Идеята е самите деца да се опознаят помежду си. Много интересно е, когато примерно от Украйна представят своята програма, защото се предвижда и културна програма в мероприятието, песни, танци. От различните краища по различен начин празнуват българските празници, става един обмен, разменят си адресите в социалните мрежи. Общо взето опитваме се да докараме българите от историческите общности в България, да им покажем културата, историята.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз имам един въпрос, продиктуван може би от невежество. Има ли Агенцията информация за броя и развитието на трансгранични проекти, финансирани с европейски средства? Изобщо имате ли поглед върху тази страна на работата? Имам предвид побратимявания между градове от двете страни на границата и подобен род проекти. Нямам предвид магистралите, железопътните коридори и други подобни.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: В интерес на истината не сме водили такава статистика, нямаме информация в това отношение, но се надявам съвсем наскоро да получим. Но ние във връзка с този координационен център за връзка с Украйна се свързахме с Асоциацията на общините в България и помолихме да ни дадат един такъв списък на побратимените общини, за да можем да имаме ясна представа кой с кого е в такива добри отношения.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това би било полезно. Други въпроси? Заповядайте.

КРАСЕН КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, въпросът ми ще бъде към господин Владимиров. В самото издадено от вас удостоверение за български произход има ли някакви нива на специална защита? Благодаря.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Всъщност Агенцията, въпреки скромния си бюджет, разполага с една интересна машина, която е единствена по рода си в България. Съответно ние сме ангажирани с идеята да има защита, но тази защита да ни излезе евтино. Затова се закупи една специализирана такава. Това представлява един принтер, който печати със специално мастило, със специален шрифт. Когато тази бланка излезе през този принтер, тя не може да се копира. Когато се копира, излиза един надпис: copy stop. Наистина тя е единствена по рода си и е внос от Великобритания. Надявам се, че няма да има такива желаещи злонамерени типове, които да могат да си я закупят. От фирмата ни гарантираха, че не ги продават просто ей така.
След като това удостоверение съответно постъпи там, за където трябва, има практика, примерно в миграция, пращат писмо да стиковат дали ние сме издали тези удостоверения. В Министерството на правосъдието ние си даваме пълните преписки. Така че постоянно има връзка с другите институции в това отношение.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: По тази логика човек и указ от президента може да си произведе. Така че ако тръгнем да търсим такава защита, едва ли можем да я доведем докрай.
Имате ли други въпроси, колеги? Господин Найденов, заповядайте.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател. Имам един кратък въпрос. Имате ли информация, изобщо имате ли отношение за подготовката на хуманитарна помощ за българите в Украйна?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Утре ще има такъв съвет. Понеже вече е имало такова заседание, моля да отговори господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, имаме отношение. Както казах, в Агенцията се създаде този координационен информационен център във връзка с българите в Украйна. На първото заседание бяха заложени въпросите. Съответно утре също ще има заседание на този координационен съвет. Една от точките на дневния ред е хуманитарната помощ.
Водили сме разговори с Българския червен кръст, съответно с украинските власти и с Украинския червен кръст. Процедурата е специфична и единственият начин за хуманитарна помощ е чрез Българския червен кръст и съответно Украинския червен кръст.
Има една дълга процедура – медикаментите и за самата хуманитарна помощ трябва да отговарят на определени сертификати в Украйна. Ние сме в Европейския съюз и имаме определени сертификати, но в Украйна имат дълго сертифициране.
Особено сложен е въпросът, свързан с лекарствата и с храните. Оказа се, че ние бихме могли да доставим само основни медикаменти и то превързочни материали, които да бъдат от първа необходимост. За храната – основни хранителни продукти, като ориз, захар, брашно. Не се позволяват консерви.
В момента се водят преговори да бъдат изчистени всичките тези подробности, които са важни, тъй като предполагам, че знаете, ако не, да ви уведомя, имаше една такава хуманитарна помощ от Германия, която стоя доста дълго време, три седмици на границата и накрая се наложи две трети от нея да се върнат обратно.
Така че ние искаме да подготвим нещата и с украинските власти, за да може всичко да мине гладко, да ни се осигури коридор.
Ние работим в този координационен център с господин Антон Кисе, който е от Асоциацията на българите в Украйна, неин председател, който помага в организирането и на това нещо. Съответно министърът на външните работи на Украйна беше в България. Очаква се нашият министър също да посети Украйна. Така че работим в тази насока.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Утре господин Кисе ще присъства на този съвет.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря. Колеги, други въпроси? Заповядайте, госпожо Попова.

КАТЯ ПОПОВА: Благодаря, господин председател. Много млади хора заминават в чужбина и завършват там висши учебни заведения. Моят въпрос към вас е: Агенцията има ли позиция и механизми, чрез които може евентуално да се помогне на тези хора да направят професионална реализация тук, в нашата родина, да се върнат обратно при нас? Благодаря.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Доколкото знам, има трудови борси, правени са във времето, но какъв е ефектът от тях нямам представа. Много хора са успели да оползотворят участието си в тези борси.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, има организирани от Министерството на труда и социалната политика такива трудови борси. Съответно Агенцията е помагала в организирането на такива трудови борси с неправителствени организации. Най-голямата неправителствена организация, която се занимава с тази дейност – всъщност тя организира, а ние само помагаме, тъй като това си е наистина голям ангажимент, е „Тук-там” и „Back to BG”. Всяка година те организират една трудова борса в България, на която идват много български студенти, много българи, завършили в чужбина.
Миналата година имаше около 1000 посетители от чужбина. Много фирми участват на тези борси. Миналата година мисля, че президентът откри тази борса. Това е традиция. Съответно ние помагаме със скромните си възможности за това и се опитваме по всякакъв начин да казваме, че е важно да има реинтеграция и завръщане на тези кадри в България. Съответно това зависи от икономическата обстановка в страната. А и толкова е глобализиран нашият свят, в Европейския съюз сме, всеки е свободен да търси своето препитание навсякъде.
Само за информация, в момента на територията на Европейския съюз работят 750 хиляди български граждани. И това е по данни на чужди източници – на Бундестага, на изследване на ЕВРОСТАТ и т.н. Трябва да се има предвид, че някои от тях вече не са български граждани. Тоест освен тези 750 хиляди има много хора, които вече не са български граждани. Тъй като знаете, че в някои държави в Европейския съюз не се поддържа двойното гражданство, много от българите вече са граждани на други държави. Ако сметнем и тях, може би те ще станат над 1 млн. души.
Трябва да има политика в тази насока, но това вече не е наша задача.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Вие имате право да се изкажете. Вие сте народен представител, нищо че не сте член на комисията. Винаги имате право да вземете участие в дискусията, без да гласувате. Заповядайте.

НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: Въпросът ми е към господин Вангелов. Във вашата дейност и в работата с българските общности зад граница как виждате ролята на Българската православна църква? И ако имате някакво виждане по този въпрос, как смятате да работите със Светата Българска православна църква и със Светия Синод?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Българската православна църква е една от институциите, с която в устройствения правилник на Агенцията е предвидено Агенцията да поддържа контакти. В Агенцията постъпва информация за състоянието на български общини по света. Там има доста проблеми. Само за два дена успях да прочета за два такива проблема, доста сериозни.
Едно от намеренията ми е да поискаме и да помолим за аудиенция при Негово светейшество, за да поговорим за състоянието на българските църковни общини и за това как можем с Българската православна църква да координираме по някакъв начин действията си, за да спрем някои негативни процеси, които очевидно съществуват в тази сфера.

ВЪПРОС: Какви проблеми?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз прочетох в две сводки, които видях, че има някъде проблеми на междуличностна основа, някъде има претенции за наши храмове от страна на други държави. Говоря за Америка.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Други въпроси, колеги? Вече навлязохме във втория час на нашата дискусия. Има гости на комисията. Давам думата на господин Младенов.

МЛАДЕН МЛАДЕНОВ: Аз съм от организацията „Защита на гражданите и държавата”, освен това съм към Асоциацията на българите по света и отговарям за българите в Съединените щати.
Аз съм бил 40 години по света и много добре познавам работата на Асоциацията. Имам предвид, че първото нещо, което трябваше да каже новоизбраният председател при представянето си, е къде е работил, какво е работил, какво образование има. А ние това не го чухме.
След това казахте, че няма национален съвет. Не може да няма, има национален съвет на българите в чужбина.
Освен това казахте, че в чужбина е хаотично. При 850 организации не може да бъде хаотично.
Казахте, че неделните училища не се финансират. В Съединените щати те се финансират с техни програми. Те правят програми, такива, които ходят от щат на щат и по този начин се финансират.
Нищо не работи Агенцията там, затова те използват стари църкви. Новата емиграция няма къде да се събере, няма място за това.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моля Ви, ако имате въпрос към нашите гости, да го зададете. Иначе съм убеден, че имате много неща да кажете. Можете да ги поднесете и писмено до екипа. Моля за конкретен въпрос.

МЛАДЕН МЛАДЕНОВ: Двадесет и пет служители има тази агенция. Аз не чух нещо да се каже за самофинансирането й.
Освен това искам да ви кажа нещо друго. Аз съм един от тези, които през 1984 г. дадоха 5000 долара за този дом за българските емигранти. А този дом не е направен, виси на висящи конструкции и нищо не е станало.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз Ви приканвам въпросът да е конкретен.

МЛАДЕН МЛАДЕНОВ: Предлагам да бъде гласувано от вас да се представя в техния управителен съвет. Аз имам и план, и всичко. Един човек от Чикаго даде 2 млн. долара, един човек даде 1 млн. долара. Аз знам човека, той е в България.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Разбрахме Ви. Молбата ми е да направим една среща с Вас, да ни предоставите всички свои предложения. Ние ще ги обработим и ще ги използваме. Убеден съм, че имате много идеи по този въпрос. Господин Вангелов, имате ли нещо да добавите по темата?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Мога да добавя образованието си. Аз съм завършил история и география във Великотърновския университет през 1995 г. След това завърших Право във Великотърновския университет през 2009 г.
Любопитен факт би могъл да бъде, че кандидатстудентската тема, с която бях приет в университета, беше „Националноосвободителното движение на българите в Тракия и Македония”, а дипломната ми работа при завършване на първото ми образование беше на тема „Природо-географски и икономогеографски преглед на Вардарска Македония”. В момента съм докторант в катедра „Публично-правни науки” и темата ми е „Конституционният модел в Република Македония”, една тема, която никой в България досега не е разработвал. Толкова по образованието ми.
Иначе през целия си живот общувам постоянно с българите зад граница. Може би ще бъде дълго да разкажа всичко, което съм правил с тях. Но искам да стане ясно на комисията, че 25 години ежегодно и ежедневно аз съм зает с тази тема.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Целта на днешната ни среща не е да се запознаваме с Вашатабиография. Мисля, че тези, които са направили избора Вие да бъдете председател на Агенцията, са се запознали с Вашата биография. Нашата цел е да видим как можем да работим заедно и добре оттук нататък, така че натам ще насочим дискусията.
Между другото, имаме гости от Босилеград, които също искат да ни запознаят с някои техни въпроси. Така че, тъй като и те сигурно бързат, ще ги поканя да кажат нещо, а след това ще решим заедно дали продължаваме по дневния ред. заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Искам да поздравя всички народни представители, които представляват комисията, и да пожелая успешна работа на господин Вангелов, тъй като българите винаги са имали успех.
Не може вината да се търси само в Агенцията. Тя може да свърши своята работа само когато чрез комисията се стигне до Министерството на външните работи. Докато България не избистри доктрината на българите в чужбина, Агенцията няма да направи това.
Трудности има навсякъде, но те са изпитание. Особено в трудни моменти можем да намерим добри решения.
Аз имам много възможности да пътувам в Украйна, в Бесарабия – там наистина проблемите са много и са комплексни. Всяка от тези страни може да има специфични трудности, особено българите в Сърбия. Ние сме на път да се превърнем в бъдеща Македония, да се обезличим изцяло.
Проблемите на българите не са единствени. Има разминаване, фаворизиране на едни или на други.
Бих ви запознал с една инициатива, която съвсем скоро ще се случи. В Босилеград се прави великолепен фестивал, на който се събират наши сънародници от близки и далечни страни. но Агенцията не е ежегодно с нас. Една година ни помага, две години не ни помага, само се мотаят. А това е едно голямо културно събитие. Аз мисля, че така се дава респект и самочувствие.
Бих помолил господин Вангелов, тъй като наближава Великден, а тези Ваши първи дни в Агенцията са много натоварени, да направим една среща, за да видим дали можем да бъдем партньори в сегашния фестивал.
Благодаря на парламентарната група на Патриотичния фронт, която ни подкрепя за нашия фестивал. Ние пуснахме писмо до всички парламентарни групи, ако имат желание, също да ни подкрепят.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Бих приканил да се проучи въпросът с този фестивал.

ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Аз искам да попитам по какъв критерий беше създаден този център и асоциацията за координиране на българите от Украйна. Не са представени никакви документи, няма никакви критерии, тъй като там има три организации. Асоциацията е представител на българите в Украйна. Има една асамблея. Редно беше да бяха поканени различни представители. Има ли някаква възможност да се преразгледа този въпрос – нищо лично към госпожа Драганова. Тези лица бяха определени за координатори. Ако може да ми се отговори.
И правя предложение към комисията, ако може да бъде поканен координационният център, защото има много въпроси за разглеждане. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Преди да отговорите, ще кажа, че да, ще поканим представители от този координационен център, разбира се, на отделно заседание, за да се информираме за тяхната работа. Имаше дори идея и да поканим и украинския посланик, който да ни информира за ситуацията в страната. Така че ще направим необходимото, за да изясним ситуацията. Сега заповядайте за отговор.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Естествено ние комуникираме с другите организации – и с конгреса на българите в Украйна, с госпожа Екатерина Герджик. Ако сме оставили впечатление, че сме пренебрегнали другите организации, уверявам ви, че не е така. Комуникираме с максимално много българи в Украйна и дружества и съответно приемаме всеки един сигнал. Не приемаме сигнали само от асоциацията. Ако съм оставил някакво впечатление с моето изказване, че това е така, бързам да го опровергая.
Имаме специален телефон, който сме обявили за всякакви сигнали. Дори получаваме сигнали от България, от хора, които искат да окажат своята подкрепа солидарно в тази сложна ситуация. Разговаряме и с различни бизнесмени. В Гурково има един бизнесмен, който приема вече семейства от Украйна, осигурява им работа. Ние работим и в тази сфера.
Общо взето координационният център е изграден на междуведомствен принцип и обхваща всички аспекти на организиране пребиваването на желаещите от български произход, които имат желание да дойдат в нашата родина, като се започне от консулските служби, визи, уреждане на постоянно пребиваване, свързано с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на труда и социалната политика по отношение намиране на работа, социални осигуровки и т.н., също и с Министерството на здравеопазването и Българския червен кръст. Общо взето се опитваме да създадем една практика и една линия за реакция при всички възможно създадени ситуации.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси, колеги? – Не виждам. Да благодарим на ръководството на Агенцията за българите в чужбина, да им пожелаем успех в бъдеще. И се надяваме наистина да работим в едно добро партньорство, и на предложения от ваша страна, най-вече касаещи законодателството, където можем да направим необходимото, за да улесним вашата работа, а и да улесним съдбата на онези наши сънародници, които живеят в чужбина. Благодаря ви още веднъж и успех!

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодарим ви и ние.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, не сме закрили заседанието на комисията. Пред нас стои дилемата да продължим ли с обсъждането на двата законопроекта, които са постъпили, или да ги оставим за следващо заседание. Поработихме доста.
Проф. Станилов, моля за конкретно предложение. Ако предлагате да прекратим заседанието и да оставим двата законопроекта за следващо заседание, моля да направите предложение.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С оглед на отдавна установената истина, че всяка комисия работи плодотворно два часа и половина и след това започва да цикли и работи некачествено, може да направи грешки, които след това трябва да бъдат отстранявани, дори имало е случаи, когато сме прегласували на следващото заседание законопроект по тази причина, затова предлагам да прекратим заседанието. А двата законопроекта, които останаха, нека да ги разгледаме на следващо заседание на комисията. Нямаме кой знае колко бърза работа. Нека на спокойствие да седнем и да ги направим.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, има ли обратно предложение. – Няма. Подлагам направеното предложение на гласуване, което, ако бъде прието, ще прекратим заседанието и ще оставим точка втора за следващото заседание, където ще стане точка първа.
Моля, който е съгласен с направеното от проф. Станилов предложение, да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма. Мисля, че сме единодушни. Приема се. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,30 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА:
(Румен Йончев)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Протоколът от първото заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина може да се прочете в сайта на Народното събрание тук.