Иван Николов: Не е важно какво се говори в Белград и в София, важно е какво се прави тук на място

Интервю на Цоня Събчева с Иван Николов, директор на КИЦ Босилеград, за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев ще открие в неделя XXII Международен детски великденски фестивал – Босилеград ‘2015 г. Това е повод да поставим за пореден път въпроса за положението на българското малцинство в Сърбия, за конкретните с години нерешавани проблеми. За тях ще говорим с Иван Николов, председател на Българския културно информационен център Босилеград – огнище на българската култура и идентичност в Западните покрайнини. Тук ще предложа един цитат от Иван Николов. „Да си българин в Сърбия, това значи да понесеш всичката омраза и презрение, умишлено отглеждани през последните 2 века от Сръбската история и култура. Това значи да понесеш натрупаната омраза от пораженията, нанесени от Българската армия през войните. Да си подложен на всички методи в света за асимилация, сърбизация и да живееш в икономически най-изостаналите райони на Сърбия.“ Това са думи на Иван Николов. И след силата на публицистиката, към конкретиката на всекидневието – г-н Николов, как подреждате проблемите на българите в западните покрайнини?

Иван Николов: Те са си доста подредени: въпросите с образованието, служебната употреба на езика и писмото; информирането на български език; икономическата изолация; репресиите, които все още продължават; липса на свобода на словото и ред, ред други неща, които спират нашето развитие и възможността да тръгнем напред.

Водещ: Г-н Николов, чувствате ли се в Босилеград изоставени, забравени от Майка България?

Иван Николов: В интерес на истината, през последните години успяхме доста да напреднем в контактите с България, но за съжаление това, което успяхме да направим, не е достатъчно, за да се спре асимилационният процес и да се създадат предпоставки за нашето нормално развитие. Моите почитания към г-н Ковачев, който неведнъж е защитавал правата и интересите на българското малцинство в Европейския парламент – както на българите в Македония, така и на българите в Сърбия – но за съжаление липсата на резултати леко ни отчайва. Това е така, защото Сърбия явно има доста объркана външна политическа ориентация, бих казал разкрачена между Изтока и Запада. И именно това не дава надеждата, че в скоро време тя е готова да промени отношението си към малцинствата, към правата на човека, дори и в интереса на членството си в ЕС, защото както вече споменах, там няма ясна политическа ориентация, особено след 2003-та година, когато на входа на сградата на сръбското правителство бе застрелян единственият модерен проевропейски политик на Сърбия – Зоран Джинджич.

Водещ: Това, че знаем много малко за вашите проблеми, прави ли ни съучастници към тези, които ви мачкат?

Иван Николов: Вижте, липсата на резултати никого не амнистира от отговорност. Така че, въпреки опитите нещо да направим и нещо конкретно да променим, фактите ни оспорват в това отношение, защото, реално погледнато, ние нямаме напредък по спазването на правата на малцинството в Босилеград. Има разбира се, раздвижване, има говорене, има известно поставяне на проблемите. Предлагане на решение, но няма липса на готовност както от едната, така и от другата страна. Независимо от всичко, говори се доста и аз съм удовлетворен, че дори и на срещите на високо равнище между България и Сърбия се поставят нашите проблеми. Както знаете, нашият център беше един от авторите на Платформата за защита на правата на българското малцинство и, доколкото имам информация, тя е била тема на обсъждане и на 13-ти март в Белград при посещението на президента Плевнелиев, но пак казвам, тук на място не се чувства нищо. В крайна сметка, за нас не е важно какво се говори в Белград и в София, важно е какво се прави тук на терена. Истината е, че все още нищо не се прави. Ние все още сме изолиран район, който няма свободно движение на хора, стоки, идеи, капитали, няма свободно развитие на бизнеса. Благодарение на българското гражданство, което България отвори врати за него, много хора в активна трудова възраст, при липсата на всякаква друга перспектива, също отидоха на Запад. Това, обаче, не е добре. Само за последните 15 години Босилеград е намалял с още 25% от населението, така че това са процеси, които изобщо не са окуражаващи.

.