.
Не заспивай, любов, не заспивай…
Последната нощ е това.
Всеки казва:“Красива е много!“
Аз те моля, не заспивай сега!
Не заспивай любов, не заспивай…
Колко странно срещна ме ти:
„Добър ден“ – каза ми тихо,
после стрелна ме с дивни очи!
Не заспивай любов, не заспивай…
Някак особен е пламъка в теб:
„Колко нежност…“ – мисля си тайно,
всеки пита защо съм поет!
Не заспивай, любов, не заспивай…
Не прекършвай залеза тих:
„Ще си идеш, знам ще ми мине“-
краят няма да бъде щастлив!
Не заспивай, любов, не заспивай…
Остани до последния миг:
„Този стих за теб го написах“-
вместо цвете и болка, и вик!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Петър Пацев е роден през 1949 г. в Стара Загора. Завършил е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като учител в Ресурсен център в старопрестолния град. В началото на 2014 г. излиза първата му поетична книга – „Отсенки леки – едва забележими”, която е представена във Велико Търново. В края на същата година излиза и втора негова стихосбирка – „Живот на криле“. През месец септември тази година е планирано да излезе трета поетична книга на Петър Пацев.
