За пръв път от години раждаемостта в България се увеличава, но расте и детската смъртност
.
Елена Несторова, в. „Сега“
Негативните процеси в демографията на България продължават да се задълбочават. Това показват данните на НСИ за населението през 2014 г. Официалната емиграция м.г. бележи нов рекорд – 28 727 българи са сменили официалния си адрес от страната в чужбина. Това е десет пъти повече в сравнение с емигриралите през първата година от членството ни в ЕС – 2007 г. За сравнение – през 2013 г. официално напуснали страната са били 19 678 българи. Реалната емиграция е още по-висока, тъй като НСИ брои само онези, които официално са се отписали от настоящия си адрес у нас и са го заменили с чужд. Най-предпочитаната дестинация за емигрантите е Германия – 19.6%, Обединеното кралство следва с 16.1% от заминалите, а към Испания са се насочили 15.1%.
Наред с нарастващата емиграция се увеличават и хората, избрали да се върнат или да се заселят в България. Те са 26 615 през 2014 г. Както и в предходните години, имиграцията почти неутрализира емиграцията.
За първи път от 2009 г. имаме увеличение на раждаемостта, но пък за първи път от 15 г. има ръст на детската смъртност. Населението се е стопило за година с нови 43 479 души и към 31 декември е 7 202 198 души. Година по-рано – 2013 г., намалението беше по-слабо, с близо 39 хил.
Живородените бебета през 2014 г. са с 1007 повече – 67 585. За пръв път в последните 15 години обаче има ръст на детската смъртност и през 2014 г. тя е 7.6 на 1000 деца до 1 г. Това е с 0.3 на хиляда повече от предходната година. През м.г. у нас са починали 517 деца, или с 18 повече от 2013 г. Това е особено тревожен факт, коментира председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. „Необходим ни е точен анализ на причините, довели до това повишение, трябва да разгледаме обстойно всички детайли – смърт, настъпила в първите часове от живота на детето, в първите дни, в първия месец, в първите три месеца и т.н.“, допълни той.
Запазва се и високият дял на възрастното население. Всеки пети българин е на 65 г. или повече – 1 440 329 души. Влошава се съотношението между хората в зависимите възрасти и тези в трудоспособна възраст. На всеки под 15 г. и над 65 г. се падат по-малко от двама работещи. Във Видин например 33% от населението издържа останалите 67%. Средната възраст у нас от 40 г. и 4 месеца през 2001 г. вече е 43.2 години в края на м.г. В трудоспособна възраст са 4.4 млн. българи, или 61.1% от хората.
.
