.
Отдалечавам се, но само на теория…
Умът крои си планове и практика.
На пепел стават всички територии.
Душата, априори, е галактика!
Душата, априори, ти е тласъкът.
Шумиш нагоре и надолу, тъжно-весел си.
Но колко дълго ще си сменяш маските…
Светът за всякакви очаквания тесен е.
Затисне те мъгла, приспи те слънчев лъч.
Пиян си бил и все пиян оставаш си…
Нима си сянката насред човешка глъч!
Убежище за срещи и прощавания.
Нима създаваш само тези светове,
в които теб те има, за да не изтлееш.
Повяхват розите под всякое небе,
ако не можеш да пребориш суховея си.
Затихват всяка твоя стъпка, всеки знак,
ако не следваш пулса на сърцето си.
И аз не мога, Боже, и не зная как
без Твоето начало бих скроил небето си…
Не зная как да хвана песен във скръбта,
не мога дъх да доловя у мъртвите.
Това е само начин да се разплета
и да узная, че един несвъртник съм.
Отдалечавам се, но пак насам кръжа…
Това е участ, от която ще загребна.
Но ти не се надявай, че по път тъжа.
Да си човек е нежна болка и потребност.
Илко Илиев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Илко Илиев (с псевдоним poeta) е на 56 години. Други произведения от същия автор могат да се видят в сайта „Откровения“.
