От известно време в Българското национално радио има брожения и притеснения, свързани с това, че във връзка със Закона за държавния бюджет за 2015 г., приет още преди месеци, 10 % от разходите за персонала на тази национална медия трябва да бъдат съкратени. Но макар че в БНР работят доста юристи, счетоводители, секретарки и други административни служители, както и, според някои сведения, лични консултанти на директора на Радио София (вж. тук), те няма да бъдат съкратени.
Тези, които ще бъдат съкратени, са всички журналисти от Радио България. Поне това е официалното становище, което днес генералният директор на БНР Радослав Янкулов и други представители на ръководството са представили на среща с четирите синдиката, които имат свои членове в тази важна обществена медия.
Освен съкращаването на цяло структурно звено от Националното радио – а именно Радио България, ръководството на БНР предлага в своето становище и 50 % съкращения на хонорарите, които получават журналистите в БНР, както и съкращения от допълнителното материално стимулиране. Становището предвижда и съкращение на част от Смесения радиохор и на 10 % от персонала на районните радиостанции в страната.
При подобен ход – а именно структурна промяна, няма да може решението да се атакува в съда. Но това, което е още по-лошо е, че с подобно Становище се заличава една радио структура с дълга история, важни специфични функции и разнолика аудитория. Структура, чиито специфични дейности са заложени при това в друг закон, Закона за радиото и телевизията.
Според чл.49, ал. 1 на този закон (чието последното изменение е публикувано в бр.107 на ДВ от 24.12.2014 г.): „Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.“
Какво е Радио България?
Радио България е създадено през 1936 г., то има почти осемдесетилетна история. Първите емисии са на италиански език и са били правени от Петър Увалиев. През школата на Радио България са минали още такива имена като големия актьор Джоко Росич, като Ралица Василева, който отива после в CNN и др. Кадрите, които работят в тази структура на Националното радио, са изградили особени специализации и умения.
Радиото създава ежедневно 15-часова програма на 11 езика – български, английски, френски, немски, испански, турски, арабски, сръбски, гръцки, албански и руски. Редакция „България” ежедневно създава журналистическа продукция – интервюта, репортажи и коментари с определена насоченост и към българските общности в чужбина, и към чуждестранната аудитория.
Тази медийна структура има специално място в международния радио ефир, защото няма друго радио в страната и по света, което да предава информация за България на толкова различни езици. Както съдържанието на неговата продукция („гласът на България“ за чужбина), така и формата, която е затворен цикъл (мултимедийна платформа, предоставяща звукови предавания, тестови материали в електронен вариант и списание„Zoom Bulgaria”), са изработени според неговата специфика. Разнообразието на езиковите програми на „Радио България“ е в синхрон със съществуващите във всички националните радиостанции на страните – членки на EBU – Европейския съюз на разпространителите, програми.
Една от основните цели на това радио е да представя българската културна и национална специфика в чужбина, като основен източник на информация от и за България за голяма и разнолика чуждестранна аудитория.
Много важна част от работата на Радио България е свързана с многобройните български общности в различни краища на света. Друга основна насока на продукцията на това радио е да предоставя на населението от от малцинствени етнически групи в страната програми на техните майчини езици.
Важен елемент от работата му е и отразяване и съобразяване с приоритетите на външната политика на страната. Но когато България оглави ротационното председателство на Европейския съюз през 2018 г., най-вероятно Радио България ще е останало отдавна в миналото. Функцията на това радио е особено важна и актуална и днес, с оглед на събитията в Близкия Изток, както и в Украйна.
Но всички тези важни елементи от дейността на една национална медийна институция, извършвани от специализирана точно за тях медийна структура, изглежда не са важни за настоящото ръководство на БНР. Това ръководство не предлага примерно редуциране на състава на Радио България, нито с 10, нито дори с повече да са проценти, то предлага пълно закриване на една от своите основни структури, за да реши задачата с 10 % съкращение на всички, които работят в БНР, по-лесно и без излишни рискове за съдебни оспорвания на уволнените журналисти.
Дали закриването на всички дейности и функции на Радио България, които касаят диаспората, етническите групи с друг майчин език и външната политика на страната, ще се окажат важни за други институции и инстанции – като например Външно министерство, Съвета за електронни медии или дори парламентарно представени партии като ДПС, които много иначе много държат на предаванията на майчин език за своя електорат, предстои да видим. Но това, което е сигурно, е, че въпросът дали да го има или не Радио България, не е въпрос, който да засяга само ръководството на БНР.
Българското национално радио получава за настоящата година, според записаното в Закона за държавния бюджет за 2015 г., чл. 48, сумата от 42 112 000 лв. Не е знаем колко от цялата субсидия от бюджета отива за заплати на всички работещи в БНР и съответно колко са 10 % от тях. За Радио България, по неофициална информация, годишната субсидия от държавния бюджет е от порядъка на 3 млн. лв. Колко от тях са разходи за заплати, не знаем също, но субсидията за Радио България – и за продукция, и за материални разходи, и за заплати – е някъде 1/14 част от цялата субсидия за БНР.
Ако се заличи цялото Радио България, както предлага в своето становище ръководството на БНР – това, освен, че няма да е 10 % съкращение на целия персонал на Националното радио (както пише в Закона за държавния бюджет); ще представлява съкращение на цяла медийна структура със специфични функции, заедно с нейните материални активи и разходи за продукция (което въобще не се предвижда в Закона за бюджета, от една страна, и влиза в противоречие със Закона за радиото и телевизията, от друга). Това становище не предлага, също така, никакви съкращения в администрацията в БНР, но предлага съкращения на кореспондентите на Национално радио в страната.
При тази нездрава като цяло медийна среда в България, и при този 16-милиарден заем, който гласува неотдавна парламентът, неизвестно защо толкова голям – това, което се случва в т.нар. обществени медии, заради предвидени съкращения в Закона за бюджета, гласувани от депутатите в края на миналата година, и заради решения на ръководството на БНР, в частност, наистина не може да е проблем само на БНР.
Еврочикаго
