Разпети петък е денят, в който Иисус Христос понася страданията, подигравките, бичуванията и смъртта на кръста. Така с кръвта си Той поема греховете на целия свят върху себе си.
Предаден от Иуда, изоставен от всичките си ученици и последователи в момента на залавянето Му, Той е отведен на съд пред Синедриона.
Според четирите евангелия Месията е изправен пред Пилат Понтийски по предложение на фарисеите, контролиращи Синедриона. Еврейските първосвещеници осъждат Христос на смърт. Синедрионът не може сам да изпълни присъдата, понеже върховната власт в Юдея по това време се упражнява от римския прокуратор Пилат Понтийски.
Евангелистите предават, че Христос е осъден на среднощно заседание, ръководено от Йосиф Кайафа, след което е отведен пред Пилат с молба за бързо потвърждение и изпълнение на издадената смъртна присъда за нарушение на еврейския закон – богохулство.
Основния въпрос на Пилат към Иисус бил: „Ти юдейски цар ли си ?“, на който отговорът на Христос е: „Ти казваш“. Целта на този разпит е била римският наместник да разбере действителните намерения на осъдения от еврейския висш съдебен орган в държавна измяна, т.е. в подстрекателство към бунт срещу римската власт. След като не намира вина у Иисус, Пилат прави опити да го освободи.
След повторните настоятелни искания от подучената тълпа, според св. евангелист Лука, Иисус е изпратен на Ирод Антипа като галилеанец. Следва унизяване и подиграване на Иисус от страна на Антипа, и връщането му отново при Пилат: „А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Този Човек никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна“.
Тълпата обаче ревяла все по-силно „Разпни Го!“ и Пилат се съобрази с нейната воля, поради опасения от еврейски бунт и от страх за сигурността на властта си. За незачитане волята на Синедриона и от опасения да няма донесения срещу него в Рим.
Така Пилат Понтийски осъжда Спасителя на убийство чрез разпятие. Римският наместник си измива ритуално ръцете си пред юдеите, желаейки да снеме по този начин отговорността от себе си за осъждането и предаването на смърт на невинен човек: „Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.“
(Мат. 27:24-25).
На Разпети петък вярващите християни почитат великата жертва и страданията на кръста на Сина Божи, който е изпратен от Създателя да научи хората на искрена любов помежду им, покаяние, милосърдие и уважение към живота и достойнството на всяко човешко същество, независимо от неговия сан, пол, раса, етнос и социален статус. И да сключи Нов завет с човеците от всички народи и времена, които повярват, разберат и последват смисъла на Христовите послания и Христовата жертва. Спасителят на света идва при своите, макар че своите го не приемат, както пише още в старозаветни пророчества. Той се ражда сред един богоизбран народ, но не за да стане негов светски цар и да търси земна власт, а да направи по-преки пътищата за спасението и просвещението на човеците от всички народи и времена, които отворят вратите на душите си за Неговото учение и за вечната Божия любов.
Богочовекът Иисус, който позна жажда, глад, мъчения, преследвания и кръстна смърт, идва на този свят, за да лекува душите и телата не само на своите съвременници, но и да научи и да припомня на хората от всички народи и времена, че техните души струват много скъпо и затова не бива да бъдат продавани дори за всичките материални богатства, както и на това, че насилието, жестокостта и безмилостната омраза между хората са отрицание на вечните закони на Създателя на живота.
Бог на любовта и мира да бъде с всички вас, уважаеми читатели. И да посрещнем достойно в края на утрешната Велика събота, Възкресението на Спасителя, който е бил и ще бъде с всеки един от нас до края и свършека на света, стига да отворим невидимите врати на душите си за Него.
.
