Случаен или политически избор?

Днес е 1-ви април, но въпросът ни е сериозен: Доволни ли сте от днешните политици?

Който е доволен, нека прочете тук (линк).

Ако сте сред недоволните – запитвали ли сте се какви са причините? Питали ли сте възможно ли е да отстраним лошите политици? Ако вече сте се питали, дали сте достигнали до извода, че принципът на случайността (с който работи и природата) може да решава задачите от живота много по-добре от нашите политици? И, че всъщност задачата да заменим несменяемото политическо статукво не е никак трудна.

Прочетете текста по-долу, звучащ като първоаприлска шега, но… само на първи поглед.

.

Ще започнем с цитат от „Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем. В сборника разкази са описани пътешествията на неуморимия „космическия Мюнхаузен“ Ийон Тихи, а в Тринадесето пътешествие се разказва за едно измислено, нестандартно, но и отлично работещо общество.

На всеки 24 часа всеки от гражданите на планетата получава ново назначение. Един ден е адвокат, утре – кмет, вдругиден – чистач, градинар, учител, и т.н. Предимството? Никой няма достатъчно време за 24 часа да направи прекалено големи глупости, ако му се е паднала работа, която не му се отдава, а ако пък някой си попадне на правилното място, за 24 часа може да свърши много полезни неща…

Следва цитатът от разказа, в който главният герой Ийон Тихи пита и научава как работи животът на непознатата и за него планета:

„- И как всеки от вас е в състояние да упражнява толкова различни професии? Как можеш да бъдеш не само градинар, съдия или адвокат, но и с произволна друга професия?
Събеседникът му отвърна:
– Е, много неща не умея да върша добре. Но все пак не бива да забравяш, че аз упражнявам една професия само едно денонощие. Същевременно във всяко общество от стария тип по-голямата част от индивидите изпълняват своите професионални задължения зле, а от това обществената машина не престава да действува. При вас лошият градинар ще опропасти градината, а некадърният държавник ще съсипе цялата държава, защото и двамата разполагат с време, което при нас не им се дава. Нещо повече — в обикновеното общество освен професионалната некомпетентност си казва думата и отрицателното, дори пагубно влияние на личните стремежи на отделните единици. Завистта, високомерието, егоизмът, суетността, жаждата за власт оказват разложително влияние върху обществения живот. На практика у нас няма стремеж да се прави кариера, никой не се ръководи от личния интерес, тъй като изобщо няма личен интерес. Не бих могъл да направя на днешната си длъжност нито крачка с надеждата, че тя ще ми донесе някакви изгоди утре, защото утре ще бъда нещо друго, а днес не зная какво ще бъда утре. Щатовете се сменят в полунощ по принципа на всеобщия жребий, а той не се влияе от нито един жив човек. Сега разбираш ли дълбоката мъдрост на нашия строй?“

След този цитат за мислещ човек не е трудно да стигне до простия извод – решенията, взети на случаен принцип, са по-справедливи и работещи от решенията, базирани на безпринципни основи* и съюзи.

Ако още не сте убедени в правотата на Станислав Лем и искате да научите повече, можете да прочетете кратката повест „Силайское яблоко„** на забележителния руски фантаст Вячеслав Назаров .

Писателят описва прост механизъм***, който на принципа на случайността взима държавнически решения, сведени до три възможни варианта: «да», «не», «да се отложи за по-късно». (Точно както гласуват и депутатите ни!)

Този елементарен механизъм чудесно би замествал нашите 240 тунеядци в парламента, щом е поддържал живота на обществото на цяла една планета повече от 150 години, и то според написаното от автора, много по-успешно от това, което виждаме да се случва в България.

Т.е. нашето непървоаприлското заключение е, че принципът на случайността може да решава задачите от живота много по-добре от нашите политици. И повярвайте, лесно можем да ги подменим****.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Под безпринципни основи разбираме повлияни от частни олигархически или мафиотски интереси, които в България могат да са скрити и в едно лице.

** Издадена през 1978 г., на руски може да се намери ТУК.

*** Ето няколко цитати от нея обясняващи механизма

Правитель общался с ним только на языке донесений и приказов.
Он разработал для своих министров и министерств единый образец решения,
который единообразно визировал – „да“, „нет“, „отложить“.
Занятная игрушка. Нелепая машина.
В школьном кабинете она могла наглядно продемонстрировать теорию
вероятностей самым маленьким ученикам. Почти как рулетка.
Но не совсем рулетка. Принцип один, а устройство разное. У
рулетки двоичный код: угадал – не угадал, „да“ – „нет“. Если бы аппарат
был устроен, как рулетка, он работал бы с КПД пятьдесят процентов
– половина его решений была бы правильной, а половина
неправильной. И график работы можно было бы представить прямой
линией… Проку от такого аппарата мало. Но если сделать
еще третий маятник – слово „отложить“, то есть, говоря на языке
математики, ввести в график константу
причинно-следственной неравномерности во времени, начнутся чудеса.
Нелепая прямая превратится в мудреную экспоненту…
Как бы объяснить попроще… Словом, вред от неправильного
решения может уменьшаться за счет последующих правильных решений,
а польза от правильных решений соответственно возрастет…

**** Още мого информация по темата ще намерите ТУК.

псд

.