Въооръжено с рецепта против политическото статукво в България, новосъздаващо се национално движение издирва и събира действени българи – правещи или готови да направят поне нещичко за Отечеството
Научете повече за уникалната идея още сега, преди старта на инициативата.
.
Априлското въстание от 1876 г. е последното голямо въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военна победа, постига друга своя основна цел – политическата.
На тази дата, но 139 години по-късно (20.04.2015 г.), съобщаваме за нова и уникална за България инициатива. Инициативата е своеобразно въстание срещу днешното политическо статукво, сковало България в съвременно икономическо и социално робство.
Тази нова инициатива не е подготвяна дълго и въобще не е масова, защото за първи път съобщаваме за нея днес. Досега участниците са само десетина души, някои от чужбина (от „съвременно Гюргево“, което навярно вече се досещате къде е, щом четете тази статия тук).
Но всички те се надяват малката искра да запали барута в сърцата на българите.
Революционността на идеята е в това, че не разединява, а събира хората. Вслушва се в техния глас и гарантира място в парламента на всеки добър човек, пожелал промяна – независимо дали е млад или стар, мъж или жена, от град или е от село, богат ли е или е беден, бил ли е член на партия или е бил безпартиен. Всекиму се дава равен шанс за изява и за въплъщаване на мечтата за едно достойно съществуване – мечтата на Левски за чиста и свята република.
За разлика от всички досегашните партии и движения, то няма да има лидери, или по-точно ще има задачата с уникална методика да открие нови лидери за България. Целта му е да обърне политиката от средство за разбогатяване към средство за служене и дълг.
Инициативата, която засега е с абревиатура ИПСД (Инициатива „За прозрачност, сътрудничество и доверие“), днес отваря първи страници в интернет и набира:
– последователи (от днес, 20 април – вж. „Рецепти за България“- фен страница и група във Фейсбук);
– хора готови да действат за България (от 6 май 2015 г. – страницата (вж. линк) за набиране на членове ще бъде отворена, при официалното откриване на кампанията на новата инициатива, членският внос ще бъде на стойността на един или два SMS-а и ще се дарява изцяло за стари хора – болни и нуждаещи се от грижи);
– достойни български граждани за кандидат-депутати (след средата на май);
– спонсори ( засега няма да бъдат набирани генерални спонсори, поне докато движението не получи обществената подкрепа на няколко десетки хиляди граждани).
.
Силата на инициативата се крие в няколко детайла, три от които са:
– отворена е за абсолютно всички;
– изпитана е през вековете, макар и нова за съвременна България;
– постига максимална прозрачност (а това означава – доверие у обикновените хора и независимост от властта).
Именно поради всичко това, инициативата може да добие в къси срокове широко участие и всенародност.
Тя си е поставила няколко основни задачи, но първата сред тях е със законни средства и съвремени технологи да разбие монопола на клептокрацията и политическото статукво в Народното събрание, там, където се приемат законите и се решава бъдещето на България.
Ако идеята Ви харесва и сте се заинтересували в какво се съдържа уникалността и убедеността за бъдещ успех, посетете Фейсбук страницата на инициативата и я харесайте, и/или пишете на посочения най-долу имейл: [email protected]
Бихме искали да разберем колко от прочелите това наше съобщение са готови да откликнат. В сърцата на колко от читателите ни барутът не е свършил и отговарят с „да“ на въпроса – Възможно ли е ново Априлско въстание?
Благодарим Ви предварително!
.
Електронна поща: [email protected]
За още информация вж. сборна тема „Рецепти за спасение на България„
.
.
Петър, благодаря за бързия отговор. Вярвам, че правите всичко възможно, за да накарате българите да се събудят и да извършат нещо ново. Но в България в момента се гласува не за каузи, а за пари, стачкува се не за идеи, а пак за пари. Хората са загубили чувствителност (а може би никога не са я имали?). Радвам се, че все още има будни оптимисти като Вас.
Не сме спрели. Всичко е събрано тук:
https://www.eurochicago.com/2015/05/recepti-za-bulgaria-2015/
А за последните неща може да научите тук:
https://www.eurochicago.com/2015/10/da-glasuvam-ili-ne/
А колкото до милионите комунисти е добре да се прави разлика, че е имало различни хора между тях.
Вижте тук: https://www.eurochicago.com/2015/06/5050/
Благодаря за пожеланията – и за вас успех!
Май много бързо Ви е секнал ентусиазмът да организирате ново Априлско въстание, щом от месец Май никой не е написал нито ред. Или може би чакате следващия Април (2016)? Момичета и момчета, когато през 1989 г. беше самосвален „комунизмът“ всички (тогава все още млади) се надявахме и вярвахме, че идват честни и надеждни хора, които ще управляват справедливо страната ни. Уви! Нищо подобно. В съвременна България (от Освобождението от турско робство до днес) такива примери има много. Народът все се е надявал и е вярвал, но нищо не е ставало. Казвате, че искате членовете на Вашата група да не са били комунисти. Ами то в България на 10.11.1989 г. е имало 1 200 000 (един милион и двеста хиляди) редови комунисти – членове на „партията“. При средно четиричленно семейство в България, това означава на практика, че всички са били членове. Кой тогава ще дойде при Вас? Нали виждате, че и днешните „демократи“, „сини“, „десни“, само леко да разровиш и установяваш, че са членували в БКП – всички до един. Но все пак – успех!
Да!
ДА!
Не обичам гръмки слова, обучени ритори, рупори и особено гръмки лозунги, написани с хубави шрифтове на скъп картон в „приятелски” печатници и поставени в ръцете на пенсионери и цигани…
В общи линии това е новото „Априлско въстание”, което милиционер-комунистите организират с цел имитация на демократични процеси през последния четвърт век в България.
И не, априлско въстание днес неможе да се осъществи независимо колко близко или стоящо в страни като идея ще бъде от първообраза си. Смятам, че е невъзможно, щото няма кой да участва в него… Иначе мераклии ръководители винаги ще се намерят повече, отколкото са нужни. Дай ни на нас българите да ръководим („Учи мама, за да не работиш”). Казах, че няма кой да участва, щото една час от потенциалните – годни участници са в чужбина и то трайно, а другата – в България „инвестира” само в собственото си „развитие” и е индиферентна към каквото и да е обществено начинание… Някои ще кажат – „Да, ама това не са всичките 7 милиона!”. Да, наистина не са, но огромната останала част до това число се състои от милиционер-комунисти и роднините им нежелаещи за нищо на света промени, носталгици-пенсионери, надяващи се, че „Великият Голям брат” ще им върне младините и незавършеният и удобен за кражба комунизъм…, а за циганите и турчеещите се смятам е излишно да уточнявам за какво стават.
Това, което намирам за добро в идеята за ренесанс на Априлското въстание е не мотото й, а опита да се създаде нещо ново и неконтролирано от кукловоди, или поне не още (!?)…
Надеждата ме кара да вярвам, че идеята евентуално ще успее да предизвика достатъчно широк интерес сред интелигентната маса българи извън и в България така че да се съберат достатъчно съмишленици способни да променят системата реално по парламентарен път. Макар че това ще бъде почти непосилна задача и ще са нужни сизифовски усилия от всички. Но надеждата умира последна!
Бог да пази България!
Есть такое предложение: сажать депутатов, если они подали дурацкий законопроект.
Но я хочу пойти дальше и радикальнее.
Радикальнее: не сажать, а расстреливать.
Дальше: за отказ баллотироваться или стать депутатом тоже расстреливать.
А за дурацкие предложения недепутатов, наоборот, этих недепутатов -награждать.
Вот так вот будет, я думаю, правильно.
кьорфишек = Разг. Пренебр. Лъжа, блъф. Пускат кьорфишеци, а нищо не правят.
и откъде го разбрахте?
освен това нищо няма да зависи от вождовете, а от самите хора – ако е лъжа и нищонеправене, значи те са си виновни, защото за първи път им се дава реален инструмент за въздействие. 6-ти май е началото.
А сега още малко въпроси и отговори от ФБ и интернет:
Първо е коментарът или въпросът, а на нов ред с тире са отговорите:
Защото ще е поредният идиотизъм да сменяш една маскара с друга, както е било от хилядолетия и досега. Ето, колко политици и партии смениха имена членове и все ни цакаха през тези 26 години?
– Ами защото до сега в НС в 95% от случаите са влизали хора свързани с партиите – предложете ни хора несвързани и поне ще знаете, че няма задкулисие в решенията – първа стъпка към оздравяване.
Защо да вярвам че следващите ще са по-добри за нас, ако не ги познаваме кои ще са и какво искат?
– Ами предложете хора, които знаете! И не е ли по- добре да те управлява един непознат посочен от хора от улицата отколкото познат бандит посочен от задкулисието?
Значи имаме нови спасители. Ама Велизар Енчен ги изпревари с новата си партия. Сега остава да повикаме спасителя Жорж Ганчев и царя /еето, Симеон пристиига, бляскат саби, знамена/. Да не забравим и Яне Янев /
– Не този път няма спасители – даваме само идеята, а сами ще трябва да си ги излъчите между хората в България.
Руската комунистическа престъпност заедно с българската комунистическо-милиционерска престъпност ще подготвят в България какви ли не „въстания” от неграмотни и мързеливо неработещи хора,
– Това е въстание на морала и духа – то не използва сила, а ум, така че чрез законни средства да се отнеме Парламента от лапите на статуквото. Падне ли той бизнесът, който е свързан с политиката ще умре и пред България ще се открият нови пътища.
Имаше такова предсказание, че българи в чужбина ще направят организация, която ще се бори против корумпирани политици. Дано да стане!
– От Чикаго даваме идеята – нататък градежа си е работа на хората под хомота на статуквото – от тях си зависи дали ще го хвърлят и поемат към свободата.
Мишо Шамара с паричките които прилапа от контрапротестите на червените бабички отиде не в Москва а в Чикаго с цялото си семейство и нищо чудно сега от там да прави“Ново Априлско Въстание“ по модела на подкрепящите Орешарски нали трябва да оправдае сусидията си.
– Не познаваме Мишо Шамара. Нищо не ни свързва с него.
УСЛОВИЕТО ДА Е ДА НЯМА БИВШИ КОМУНИСТИ, Т. К ТЕ НЕ СА БИЛИ НИКОГА ПАТРИОТИ , А ЧУЖДОЗАВИСИМИ . ЦЯЛА ТА ИМ ИСТОРИЯ ГО ДОКАЗ И ДО ДНЕС.
– Колкото и да е станно за някои и в Затвора има хора и сред членовете на БКП е имало достойни хора. Ето защо не бива да задраскваме хора и съдби заради една грешка. Безгрешни няма. Дори и в ДС понякога са попадали чисти и не по своя воля хора. Но понеже не можем сега да определим кой чист, кой не е тях действително ги зачеркваме от кандидат депутатите. Не забравяйте, че папките на най-опасните от ДС са най-тънки, а има много хора, на които нарочно са сфабрикувани документи (като на един проф.Я.Н.Янков-Вельовски например).
Истина е , че досегашните продажни политици съвсем целенасочено ни държат в тинята и може би затова не вярваме в нищо ново. Лично аз смятам, че си струва да опитаме нещо ново…
– Ние не предлагаме нова партия – а нови хора избрани по нова (но изпитана векове) технология. Струва си повече отколкото да участваш както до сега в Избори без избор.
Поредният кьорфишек…
Напълно подкрепям това което казва проф. Чирков, и съм готов да работя за осъществяването му.
Венетка, никой не пречи на хората много преди нас да се борят. Надяваме се все някога нещо да постигнат! И не им казваме да се скрият, въпреки че нищо за толкова време не са постигнали. И никакви жертви от народа не искаме – само да се събуди и помисли за реален изход.
Има хора,които много преди вас се борят за премахване на партиите,вие депутати ще избирате….Нова партия ли ще създавате,народа да дава жертви за да дойдаст други бандити да ги ограбват.Я се скривайте някъде!!!
Необходимо е!
Ето какво казва проф. Александър Чирков:
„Холандия е с 16 млн. население и 20 пъти по-висок стандарт на живота от нас, но има само 80 депутати, които ходят на работа с велосипеди
А една малка България издържа 240 депутати-хрантутници, които се возят на мерцедеси със служебен бензин и шофьори…
Нашите политици са алчни циници. Те мислят единствено за себе си и за партията си, която пълни гушите им. Партиите у нас се превърнаха в мафия, страшна и неконтролируема. В политическата ни система е пълен хаос, който доведе държавата ни до дъното.
Назначават се само некадърници. Стига да са близки и приятели на властимащите. Това, че тези хора нанасят непоправими щети и се стига до невероятни разриви в обществото, никого не интересува. Те не отиват зад решетките, защото нямаме съдебна система”.
Ето какви отзиви се получиха във ФБ на въпроса:
Възможно ли е ново Априлско въстание и ново Възраждане?
И какво отговорихме
Читател1: Не е възможно и протестите го доказаха….
Отг.: Най-големият проблем на протестите от 90-те и от миналата година бе, че водачите подведоха доверието – доброто на инициативата е, че връща доверието.
Читател2: Не е възможно.Този нашия народ..се …вече за нищо не става…
Отг.: Инициативата издирва 1000 качествени човека в България. И толкова ли не са останали?
Читател3: Не ни трябват нови революции…
Отг.: Идеята е революционна, но не и реализацията. Не четете само заглавието и очаквайте продължение.
Читател4: Мисля , че ще стане трудно , но аз съм ЗА ТОВА Е ПЪТЯ
Отг.: В последващите публикации, ще се опитаме да докажем, че съвсем не е толкова трудно. Даже неочаквано лесно може да се получи.
Читател5: Ще ви налазят шпиони и то руски
Отг.: Няма никой защитен от шпиони. Важното е системата да бъде прозрачна, тогава тяхното число като процент и пораженията им намаляват до пренебрежима стойност. Никой не спира да диша, защото във въздуха летят микроби.. Ето защо се пишат програми с отворен код. До сега не е имало партии с такъв код. Крайно време е да се появят. Ще се радваме на всеки който покаже дупка в защитата. Пишете на посочения имейл.
Читател6: Новото Априлско ще завърши като… старото.
Хубаво чувство за хумор, но… черно. Няма да са същите и резултатите, и последиците, защото в текста не се призовава на въоръжена борба, а се съобщава за рецепта/лек. Освен това нали заради това човек се учи от уроците на историята…
.
да
Георги Марков: Априлското въстание
“Ровейки се в историята на Априлското въстание, все по-силно имам чувството, че то е било въстание на поети”. Есето е прочетено по Дойче веле през април 1976 г. Публикува се за първи път.
Изминаха сто години от Априлското въстание. Сто години от най-чистото, най-святото и най-голямото събитие в цялата наша история. Сто години от Оборище, от кървавите писма, от Хвърковатата чета на Бенковски, от Черешовия топ, от Баташкото клане, от подвига на Кочо, от куршума, който прониза челото на Ботев. Нищо от мъгливата история на първото и второто български царства и абсолютно нищо от най-новата българска история не може да се сравни с трагичното величие и красота на Априлското въстание. След дългата петвековна зима Априлското въстание беше голямата българска пролет. Първата и до ден-днешен последната.
Като гледам назад, разстоянието между 1876 и 1976 г. ми се струва огромно, сякаш в него са се вместили не един, а много векове. Първият ден на тези сто години е ден на тръпнещи надежди, на внезапно поетично опиянение, на гореща кръв, на дръзко непокорство, на отприщени фантазии и чувство, че светът е български, че най-после има България на тази планета. Това бе ден на голямото начало.
Сто години по-късно същият априлски ден е нещо съвсем различно. В някаква степен това е ден на учудване, че е имало Априлско въстание, че е имало начало, че е имало надежди. Контрастът е толкова огромен, че всякакви сравнения са бледи.
“Шапки долу! На днешния ден избухна Априлското въстание!” – извика преди години един от моите учители и ние стояхме безмълвни и разтреперани под силното ехо на тази годишнина. Деца и младежи, ние мечтаехме за някакво фантастично възкресяване на Априлската епопея, за да можем да вземем участие в нея и някак да променим хода на историята, като превърнем разгрома в победа. То беше наше, българско въстание. И това е първата му голяма и отличителна черта. За разлика от множество други въстания и бунтове по света Априлското въстание бе родено вътре, в недрата на народа, БЕЗ НИКАКВА ЧУЖДА НАМЕСА. Нито Русия, нито Австро-Унгария, нито Франция и Англия, нито дори съседните страни имаха какъв да е пръст в нашата, българска епопея. Ако гръцкото освободително движение бе подхранвано изцяло отвън и дори лорд Байрон отиде да се бие за освобождението на Гърция, ако въстанието в Босна и Херцеговина беше австро-унгарска работа, ако освобождението на Сърбия и Румъния стана с дейното участие на външни сили, в това число и на български доброволци, то Априлското въстание противопостави на Отоманската империя единствено и изключително български сили. Никаква чужда помощ, никакви чужди агенти, никакви чужди пари, може би защото българските апостоли тогава чувстваха, че това беше най-чистият и единствен път. Безспорно това беше пътят на трагичния край, но същевременно и на най-висшата красота в нашата история.
И затова аз не мога да не извърна глава, когато днешни тъпанджии у нас се опитват да приравнят чистото и красиво лице на Априлското въстание с грозната, пъпчива физиономия на един преврат, извършен от чужди платени агенти в полза на чужда държава. Не мога да не потръпна, когато Ботев, Бенковски, Волов и Бачо Киро биват сравнявани с политически картоиграчи, със съзнателни и несъзнателни служители на чужди, империалистически интереси. Кощунство е сравняването между априлските въстаници и разните нелегални функционери от времето на последната световна война. Всички действия на т. нар. съпротивително движение служеха изключително на интересите на чужда страна, бяха организирани и финансирани от нея. Христо Ботев не бе хвърлен със съветски парашут, нито получи своите инструкции от съветското аташе в София, а превзе “Радецки” със свои собствени сили. Подписвайки кървавото писмо, Тодор Каблешков не попита за инструкции от чужбина, а последва инструкциите на собственото си сърце. Едва ли в цялата световна история има много така чисти и самородни национални въстания, каквото бе Априлското въстание. Тази негова чистота блести още повече, когато човек проследи процеса на организацията му, цялото раздвижване на бунтовническите духове, превръщането на копнежите в действия, на клетвите в куршуми. Като най-красив символ на тази народна самобитност на въстанието е Черешовият топ. Този топ, който ще се сражава с Круповите оръдия на редовната турска артилерия, за да се превърне в наша велика легенда.
Може би заслужава да се запитаме защо апостолите на нашето освободително движение все пак не са потърсили и приели чужда помощ? Защо цялата тази голяма и силна организация не се е облегнала на руското или австрийско външни министерства? Подпомагайки нашите съседи, те съвсем логично биха подпомогнали и нашето въстание, насочено срещу класическия им враг – Отоманската империя. Отговорът очевидно е, че никой от апостолите не е искал да се обвързва с чужда държава и чужда помощ. Вярно е, че за да се убедят по-недоверчивите българи, апостолите си послужиха с фалшиви уверения за руска и сръбска намеса, но на практика нито един от тях не отиде по-далече от тази измислица. Съзнателно или инстинктивно те са чувствали, че за да остане свободата чиста и свята, тя трябва да бъде само българско дело. Същевременно като знаем добре мнозина от апостолите, ние не можем да си представим Ботев или Бенковски отдадени на политически комбинации било с Русия, било с Австрия. За голямата част от тях свободата в Русия не се различавала съществено от робството в България.
Човек може само да немее и се възхищава пред вярата на апостолите в собствените, български сили и в явното им нежелание да просят чужда помощ.
Втората забележителна черта на Априлското въстание е, че то показва невероятно единство на нашия народ. Хората, които взеха участие в него, принадлежаха към всички слоеве на народа: будни младежи, занаятчии, селяни, чираци, търговци, чорбаджии, учители, свещеници, всеки, който милееше за свободна и независима България. Онези, които изклинчиха от въстанието, и предателите също принадлежаха към всички слоеве. И когато днес разни историци се опитват да прилагат чужди формули към нашата национална история и да противопоставят една категория българи на друга категория – те просто фалшифицират истината. Слава Богу, че имаме Записките по българските въстания на Захари Стоянов, които за мен са най-голямото произведение, някога написано в нашата литература. Каква огромна сила и дълбочина има във всеки от стотиците образи, населили тази българска Илиада. Колко човечни и колко български са те! Но от всички, взели участие във въстанието, аз неволно отделям групата на интелигенцията, на учителите, така незабравимо пресъздадени в “Под игото”. Хората, които някога ние наричахме с твърде смисленото име “народни будители”. Погледнете когото щете от тях – от Ботьо Петков до Тодор Каблешков или самия Захари Стоянов – всеки е завършена личност, всеки е носител на факел в мрака и мнозина от тях изгоряха в собствения си огън. Една горда и чудна българска интелигенция, която няма нищо общо по дух и морал с университетските нещастници, раболепни слуги на всяка днешна господстваща власт. Сто години, през които сякаш напълно неправдоподобно българският учител-просветител бе смъкнат от висотата на своето място и тикнат в сивото блато на безличната, дребнава, страхлива и небългарска интелигенция. Дали наистина днес, когато се чества стогодишнината на Априлското въстание, би се намерил един поне съвременен български официален поет, който да се запита – би ли постъпил като него Христо Ботев при същите обстоятелства? Мисля, че ще му е малко трудно да си представи Ботев придворен измекяр на султана или довереник на Мидхад паша? В края на краищата идеологическата картина не е много различна. По времето на Ботев някои са смятали, че любовта към България се измерва чрез предаността към Отоманската империя, както днес любовта към България се мери с предаността към СССР. Но този вид удобна любов към страната и народа е много, много далече от истинското чувство за принадлежност и вярност към България, което са изповядали нашите възрожденци.
Чувството за единство по време на въстанието за първи път е разширило географските хоризонти на мнозина българи, които дотогава са смятали, че България е тяхното село или градец. За първи път от пет века хората осъзнават, че са част от голямо и силно цяло. Идеята, че има “седем милиона българи” извисява въображението, ние можем да бъдем силен и уважаван народ.
Третата черта на Априлското въстание е неговият демократичен характер. Колко народи биха могли да се похвалят с Народното събрание на Оборище. Не е нужно да припомням великолепното описание на Захари Стоянов. Човек може само да се удивлява на демократичните корени у нашите априлски прадеди. Тия, които идват на събранието не са безлични функционери на някаква съмнителна нелегална организация, а живи, истински представители на своите краища. И първото сблъскване между диктаторските намерения на Бенковски и демократичното право на различно мнение. Единоначалието и командирството на въстанието са необходимост, която всеки осъзнава и заради която внушителният Бенковски се приема с уважение. Но колко далече е демократичното достойнство на това събрание от отблъскващата унизителна гледка на скандиращите папагали, които в последните десетилетия са пародия на народно представителство. По своята организация Априлското въстание има изключително народностен характер, точно противоположен на тесните партийни конспирацийки, които ще се появят половин век по-късно. Този народностен и демократичен характер ще бъде изразен в една от най-демократичните конституции, създадени по света – Търновската. За априлските българи свободата и демокрацията са неделими неща, както за истинските техни потомци свободата и социализмът са неделими неща. Само онзи, който няма нищо общо с възрожденска България, може да твърди днес обратното, а именно, че могло да има социализъм без свобода. В края на краищата нека не забравяме, че българите под турско робство, особено онези живеещи в привилегировани райони като Средногорието, са имали значително повече свободи, отколкото имат днешните техни внуци.
Четвъртата черта на Априлското въстание е неговият кристален идеализъм. Ровейки се в историята на въстанието, все по-силно имам чувството, че то е било въстание на поети. Над всичко стои една-единствена свята и заветна цел – свободна и независима България. Във въображението на априлските въстаници свободата и независимостта са най-скъпото, което един народ може да притежава. Колко трогателно звучи песента, която възрожденската интелигенция пее:
“Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
искаме свобода
с човешки правдини”.
Едва ли някой от тях знае каква ще е бъдеща България, как ще се управлява, ще има ли цар или ще бъде република. Но всички вярват, че е достатъчно страната да бъде свободна и независима. В цялата ни история ние нямаме по-големи примери на последователност и идеализъм от тази на Ботев, Левски, Каблешков, Волов, Петлешков и цялата априлска плеяда. Разбира се, някъде отзад са стоели в полумрака онези, които са си правили сметките кой какъв пост ще заеме в новата държава, но това са хора по душа и сърце вън от въстанието. Те са онези, които ще хвърлят сянка върху свободата и независимостта след години и чиито духовни наследници ще продават страната на чужди държави.
Но в априлската пролет цветовете принадлежат на идеалите. Да се живее и загине за свободата на България не са празни думи, а обет, написан върху знамето – “СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. Днес човек може само да се удивлява колко неудържим е бил този марш на свободата. Никаква Отоманска империя и никаква друга империя не би могла да удържи хора с избор свобода или смърт. Историята знае, че огромното мнозинство от апостолите на Априлското въстание и участниците в него намериха мъченическата си смърт. Но колцина българи днес са в състояние да повторят думите на Левски: “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”. Гавра или не, днес лозунгът като че е: “Ако спечеля, печеля за себе си, а ако губя, губи народът!”.
Петата забележителна черта на Априлското въстание, върху която искам да наблегна, е неговият хуманизъм. Погледнете човечното отношение на въстаниците към турското население, погледнете нежеланието им да убиват, отвращението им от проливането на човешка кръв. Колко благородно е било отношението на старите българи към врага, който преди всичко друго е смятан за човек. “И той душа носи” е част от забравената нравствена красота на нашия народ. Ние сме далеч от фанатични избивания, поголовни кланета или страшни инквизиции, които са придружавали много други въстания и които говорят за низки страсти и слепота. Цялото Априлско въстание е пропито с този дух на най-благородна хуманност и затова толкова по-ужасно изглежда зверското му потушаване. Ще трябва да мине доста време, за да изтлее това благородство, и българи, тласкани от чужди бесове, да станат подли убийци и инквизитори на безпомощни, вързани жертви.
Априлското въстание в целия си ръст е пълно и многоцветно отражение на 13-вековния характер на нашия народ. То е не само израз на натрупани през робството въжделения, а огнище на нови, силни и велики идеи, които ще движат българите в пътя им към бъдещето и не ще загубят своята валидност през каквито и нови изпитания и робства да ги води съдбата. И тъкмо днес, когато основните човешки права и свободи на българите са отречени, когато нови паши и бейове, служители на нова Отоманска империя, се разпореждат из българските земи, мечтата за свободна и независима България е по-силна от всякога и споменът за Априлското въстание е наша гордост и наша надежда.
. . . . . . . . . .
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г., излиза Мъже, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на Аякс, Портретът на моя двойник и Жените на Варшава , с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.