За подхода на „Америка за България“

На 23 януари т.г. нашето издание публикува един материал за фондация „Америка България“ (вж. тук), в който ставаше дума за финансирането и целите на фондацията. В него бе цитиран гражданският активист Стефан Стойков, както и публикация на ПИК. В публикацията на ПИК се споменаваше, че фондация „Америка за България“ раздава грантове от по няколко милиона лева на изданията на Иво Прокопиев и на Mediapool. Но това е, дето се казва, е новина донякъде още от 2011 г. (вж.тук), цитат: „Медийната група „Икономедия“, която е собственост на бизнесмените Иво Прокопиев и Теодор Захов, спечели 3 млн. лв. субсидия от фондация „Америка за България“. Това става ясно от официална информация, качена на сайта на фондацията. Парите ще бъдат предоставени на групата, в която влизат вестниците „Капитал“ и „Капитал дейли“ и сайтът „Дневник“, за период от 3 години.“

Припомняме думите на Стефан Стойков, казани за фондация „Америка за България“ през януари 2015 г.:

„Оказа се, че фондацията е финансирана с половин милиард долара, които са спечелени от българо-американсия инвестиционен фонд, който е създаден в България през 1992 година. И през 2008 година изцяло до последния цент се прехвърля от американското правителство за фондация „Америка за България“, която е регистрирана в Съединените американски щати.

В България е регистриран клон на тази фондация. Тъй като това е само клон, целият отчет, който се прави, и целите, които се постигат с тази фондация, се осъществяват в Съединените американски щати. А в България този клон стои само формално като наименование. Но реално те не представят отчети в Министерството на правосъдието, защото не може да се видят. И се оказва, че „Америка за България“ само номинално е регистрирана като фондация. На практика в страната ни фондацията не прави отчети, защото няма финансиране, само по себе си.

От тук изниква логичният въпрос: Защо и как „Америка за България“ постига цели, при положение, че няма яснота с какво точно се занимава и какви са нейните цели?“

.

В нашия материал за фондацията, публикуван на 23 януари написахме, че: „Може би и ние самите ще изготвим проект и ще кандидатстваме за грант, за да видим от собствени опит как фондацията оценява проектите“.

Разбира се ние не сме нито издание на Иво Прокопиев, нито пък хора с възможностите на вицепремиера Меглена Кунева или на Саша Безуханова. За които по-късно разбрахме, от една публикация на проф. Мирослава Кортенска в БЛИЦ, че са бенецифиенти по един проект, за който „Америка за България“ е отпуснала гранд от 300 хиляди лв., цитат:

„От литературни агенти в чужбина разбирам, че две дами, нямащи нищо общо с литературата, са спечелили голям грант – около 300 000 лева, за разпространение на българска литература в Америка. Вероятно по този проект писателят Георги Господинов ще бъде преведен и разпространяван в Америка. […] И какви експерти са въпросните дами, спечелили субсидията: Меглена Кунева – юрист и Саша Безуханова- IT-специалист. Единственото им предимство е, че явно са сред любимките на фондация „Америка за България“. Надявам се след проверка да сме поне сигурни , че след като Кунева е вицепремиер, не продължава да е и получател на субсидия от Фондацията.“

Самата фондация пише за своите цели на началната страница на сайта си, под надслова „Нашата мисия“, следното:

„Фондация „Америка за България” подпомага укрепването на динамична пазарна икономика и на институциите на демократичното общество в България и подкрепя страната в постигане на пълния ѝ потенциал на успешна и модерна европейска нация.

Фондация „Америка за България” развива дългогодишните традиции на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България и чрез много от своите програми насърчава контактите между хората на двете страни, както и обмена на идеи и знания.

Фондацията въплъщава щедростта на американския народ и се придържа към най-високите американски стандарти за етика, прозрачност и изконни ценности.“

.

На 26.02.2015 г. нашето издание изпрати до Фондация „Америка за България“ запитване за гранд по проект „Културен обмен между България и САЩ в областта на литературата и изкуството“. (Тогава, както вече споменахме, не знаехме за гранда, за който говори проф. Кортенска в своя текст в БЛИЦ.)

Описанието на нашия проект в резюме бе:

„Целта на проекта е да развива дългогодишните традиции на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България, чрез насърчаване контактите между хората в двете страни, както и обмена на идеи и знания, посредством публикуване на произведения на млади български писатели на български и английски езици, и разпространяването и рекламирането им в двете страни.
В рамките на проекта ще бъде извършено подбор на разкази, стихове и картини на български творци, както живеещи в България, така и творящи на американска територия, които представят Америка, както от гледна точка на българите в България, така и от гледна точка на българите американци, живеещи и работещи в новата им родина Америка.
В изданията на нашия проект ще бъде представен от първо лице културния шок на българина емигрант, както и приликите и разликите между американската и българска култури. По увлекателен и ненатрапчив начин на читателите ще бъдат представено американското общество в цялото му разнообразие от емигрантски диаспори от целия свят, които с поколенията се учат да живеят заедно като една нация, в невероятна сплав от идеи, нагласи и култури. Американските читатели на изданията ни ще могат да намерят различни интересни факти за българския начин на мислене, фолклорни, религиозни, културни, икономически и кулинарни традиции.
Вярваме, че този проект е уникален по рода си, тъй като не познаваме издателства, които да са специализирани в в издаването на произведения на български автори на тема емиграция в Америка, преведени и на двата езика.
Вярваме, че проектът може да послужи за по-нататъшното сближаване между българската и американската култури, и за заздравяването на връзките между двете държави.“

Получихме потвърждение от Фондацията същия ден, че запитването е било получено.

Бяхме развили и по-подробно описание на проекта – в случай, че някой от Фондацията ни потърси във връзка с нашето запитване, в което бяха споменати и наши партньори по проекта, един от които беше издателство „Гевара“, Индианаполис, Индиана, което, както и нашето издание, е на български емигранти в САЩ. В по-развитото описание на проекта ставаше дума например за следното:

„Запознаваме на българската общественост с американската култура, през погледа на българския емигрант, на родния им език. Превод на литературни произведения от български автори – и такива в България, и на български емигранти в Америка, на английски език, с оглед запознаване на американската общественост с най-новата българска литература – и емигрантска, и не емигрантска.
[…]
– Създаване на читалище в Чикаго, с библиотека, зала за срещи, сайт на читалището; както и онлайн книжарница за българска и преводна литература към читалището, с възможности за онлайн пазаруване на книги за българската общност в САЩ;
– Подпомагане на културното интегриране на българските емигранти в САЩ.“

.

На 3 април т.г., няколко дни след крайната дата за отговор от страна на Фондацията, получихме следното съобщение, подписано от Ана Изворска, програмен асистент:

„Получихме Вашия проект „Културен обмен между България и САЩ в областта на литературата и изкуството и със съжаление бихме искали да Ви информираме, че Фондация „Америка за България“ няма да може да го подкрепи.

За съжаление избраният от Вас подход попада встрани от текущата ни програмна стратегия и приоритети и надхвърля възможностите ни да подкрепим многобройните предложения, които получаваме…“

Междувременно, на 31 март 2015 г., изпратихме и друго запитване за гранд до фондация „Америка за България“. То бе за нашия проект „Българско събитие на годината в САЩ“. Описанието на проекта в резюме беше следното:

„Търсим финансиране на една чудесна инициатива, съществуваща от 5 години, и по-точно за ежегодния ни конкурс „Българско събитие на годината в САЩ“.

Целта на проекта е широко отразяване на събитията и успехите с българско участие в САЩ, така че те да добият популярност и да привлекат в по-значима степен вниманието на американците и на българската общност в САЩ и по света.

Девизът на конкурса e: „Да отбележим и наградим всичко добро, което се случва в Америка с българско участие!“

Конкурсът се осъществява от 2010 г. насам на страниците на нашето издание, но за разширението му и за по-голямата му реклама ще са необходими за срок от 2 години.

За най-значимо българско събитие на годината в САЩ за 2014-та бе обявен Фолклорният фестивал „Верея“ в Чикаго – събитие, чието четвърто издание събра през април м.г. над 20 танцови състава от различни държави и континенти.

За 2013-та година за Българско събитие на годината в САЩ бе избрано преименуването на площада пред Българското посолство във Вашингтон на името на Димитър Пешев – „Dimitar Peshev Plaza“. На линка по-долу може да видите снимки от събитие в българското посолство, на което българският външен министър изрази благодарност за приноса на всички помогнали за кръщаването на този площад на Димитър Пешев. Министърът награди заслужилите, наред с отличието на МВнР „Златна лаврова клонка“, и с почетен плакет на Eurochicago.com, който e наша традиционна награда за организаторите и виновниците за българските събития на годината в САЩ. https://www.eurochicago.com/2014/04/balgarski-nagradi-vav-washington/

Нашият проект е уникален по рода си, с отлична репутация и отзиви. Той спомага за издигането на авторитета и самочувствието на многобройната българска общност в САЩ, за опознаване и сближаване между българската и американската култури, за заздравяването на връзките между двете страни. Българските събития в САЩ, които се стремим да популяризираме чрез този конкурс и не само чрез него, помагат и за това думите „българин“, „български“ и „България“ да се чуват в положителен контекст.“

.

И запитването по този проект получихме потвърждение от фондацията, че то е пристигнало.

На 14 април т.г. получихме за него следния отговор, подписан пак от Ана Изворска, програмен асистент във фондацията:

„Получихме Вашия проект „Българско събитие на годината в САЩ“ и със съжаление бихме искали да Ви информираме, че Фондация „Америка за България” няма да може да го подкрепи.

За съжаление избраният от Вас подход попада встрани от текущата ни програмна стратегия и приоритети и надхвърля възможностите ни да подкрепим многобройните предложения, които получаваме…“

Какво прави впечатление в аргументацията и на двата отказа:

„За съжаление избраният от Вас подход попада встрани от текущата ни програмна стратегия и приоритети и надхвърля възможностите ни да подкрепим многобройните предложения, които получаваме…“ – цитат от първия отказ.

„За съжаление избраният от Вас подход попада встрани от текущата ни програмна стратегия и приоритети и надхвърля възможностите ни да подкрепим многобройните предложения, които получаваме…“ – цитат от втория отказ.

Ако се чудите защо четете един и същи израз два пъти, не се чудете, просто точно така пише и в двата отказа, едно към едно. 

Но по-важното е, че от тази аргументация на отказа въобще не става ясно защо нашият подход към основните цели и мисия на фондацията, която, поне официално, е, пак цитат: „Фондация „Америка за България” развива дългогодишните традиции на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България и чрез много от своите програми насърчава контактите между хората на двете страни, както и обмена на идеи и знания“ – е встрани от текущата програма на фондацията и нейните приоритети. По-скоро може да се каже, че подходът на самата фондация към нейната официална мисия попада някак си встрани от нея. Защото в официално записаната мисия на фондацията не се казва, че тя подпомага български политици, крупни бизнесмени или собственици на медии в България, които могат да влияят на общественото мнение в страната.

Тук може би е мястото да кажем, че кандидатствахме за градове по два проекта във фондация „Америка за България“ не само, за да се опитате да разберем от собствен опит как тази фондация оценява проектите, но и защото смятате, че от изпълнението на тези проекти щеше да има полза за „насърчаването контактите между народите на САЩ и България, обмена на идеи и знания“, и пр., чрез един от най-естествените мостове за това – а именно стотиците хиляди български емигранти, които живеят в САЩ.

––––––

В документа, с който фондация „Америка за България“ е регистрирана в САЩ – решение на Софийски градски съд от 19.09.2008 г. – пише, впрочем, че адресът на управление на фондацията в САЩ е в Чикаго, а седалището й е в Делауеър. Този документ е получен преди време по ЗДОИ от споменатия по-горе граждански активист Стефан Стойков. Г-н Стойков коментира информацията, която може да се разбере от това решение на СГС, по следния начин:

„От решението се установява, че клонът на Фондацията няма никакъв паричен ресурс, които да раздава като грантове. Очевидно грантовете се дават от САЩ, тогава кой упражнява контрол за паричните потоци и постигането на целите, поставени от Фондацията? Има ли колизия между записаното в целите, че „фондацията няма да включва ПРОПАГАНДА ИЛИ ОПИТ ОКАЗВАНЕ НА ВЛИЯНИЕ“ върху политически процеси, и фактът, че се финансират медии, които формират общественото мнение?“ – пита той, във връзка с това, че фондацията финансира определени български медии като тези на Иво Прокопиев, както и с това, че клонът на „Америка за България“ в България няма никакъв паричен ресурс.

Дали Фондация „Америка за България“ „въплъщава щедростта на американския народ и се придържа към най-високите американски стандарти за етика, прозрачност и изконни ценности“ – както пише на първа страница в сайта на българския й клон, в рубриката „Нашата мисия“, оставяме на читателите сами да преценят.

.

Еврочикаго