Гледам си аз „новините“ и изведнъж хоп – великият обещавач на справедливост Бойко Балкански с аркада на веждата! Тази разтърсваща новина автоматично засенчи всички останали природни катаклизми. Изригналият вулкан в Чили срамежливо се сви до редова оригня. Дори опустошителното земетресение в Непал отстъпи водещото си място в световните класации. Напълно заслужено синината на наш Боко се изтъпанчи най-отпред. И с право! Какво там значат няколко си хиляди жертви в Хималаите – дреболия. По-важният въпрос е – кой е посмял да посегне на „негова недосегаемост“? Кой е този куражлия – самоубиец, дето е вдигнал ръка срещу безстрашния властелин на всичко, що шава и мърда?
Докато се чудех, един от моите „колеги“ в творческата ми командировка прихна да се смее:
– Чакай, чакай да ти разкажа една история за синините на Бойко. Лятото на 1992 г. в района на Симеоновския лифт в София е обрана вилата на гръцкия посланик Каридис. Откраднат е мотор, моторетка или нещо такова. В будката на охранителя стои едно младо момче и уж трябва да пази, обаче е проспал кражбата. Фирмата, която отговаря за охраната, се казва „Иппон“ – тук разказвачът направи многозначителна пауза. Явно ми даваше възможност да стопля коя е тази фирма… онази същата, дето пази обектите на „Лукойл“ и Вальо Златев, и на много други БГ величия, за което получава тлъсти милиони. По онова време другарят Борисов не е бил нито собственик на фирмата, нито голям шеф в нея. Отговарял е за живата охрана – кого и къде да сложи. След кражбата в двора на резиденцията се събират няколко човека и пред тях Боко заявява: „Всичко е наред, набих го тоя Юри!“. Тогава се случва смешната случка. Младен Михалев – Маджо става и започва на свой ред да налага с шамари Бойко, като му крещи: „А бе, ти си за бой, за какво го биеш момчето, ти си за бой, ти си виновен, ти си отговорен…“. Шамарите летят, псувните плющят, а смелчагата Бойко Борисов се скрива в румънската джипка „Аро“ и се заключва отвътре.
– Ха-ха-ха. Представяш ли си сценката? – Творческият ми приятел се заливаше от смях. – Ха-ха-ха… Тоя същият, страшилището, безстрашният, каратистът и не знам още какъв, се свря в миниатюрната румънска кола и се скри от шамарите като ученичка. Ох, не мога, ебаси колко ми е смешно. Всеки път като се сетя и не издържам, а пък най ми е гот, като го гледам как се пъчи по телевизията и се прави на мъж. Ха-ха-ха!
Тук вече аз не издържах и го прекъснах:
– Стига бе, това не е възможно! Това не може да бъде истина! Не го вярвам. Наш Боко, повелителят на черните шлифери, властелинът на магнолиите, да го е страх от няколко шамара. Абсурд! Не може да бъде, а и някак не се връзва. Не отговаря на изградения му телевизионен образ на мачо, на мъжкар. Как така ще бяга и ще се крие от някакъв си Маджо, какво като го е шамаросал? – продължавах аз да защитавам кумира на българските пенсионерки и да споря с разказвача.
Той пък се хилеше лукаво:
– Сори, че убих детските ти мечти, ама това е положението. Има и други смешки с Бойко, по-нататък и тях ще ти разкажа. Ха-ха-ха.
.
Ивайло Зартов,
28 април 2015 г.
