Почитаме паметта на Св. Св. Кирил и Методий

На 11 май Българската православна църква почита паметта на Светите братя Кирил и Методий.

На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици – „кирилица“. Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането най-необходимите за богослужението църковни книги на старославянски, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Православната християнска църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година, а Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема монашеското име Кирил. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Като оригинално творческо дело, азбуката предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия отиват през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.

Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

През 1851 г. в Епархийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил). Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се отбелязва като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

През 1980 г., папа Йоан Павел II обяви славянските първоучители за покровители на Европа. /Darik News/

.