Календарът показва 6-ти май. Като в договор с мобилен оператор или с фирма за бързи кредити, с много ситни буквички отдолу е записано: „Гергьовден – ден на храбростта, празник на българската армия“.
Не, не, няма грешка. Календарът не е древен, съвременен е, съвсем актуален си е – за 2015 г. е. Обаче има нещо мноого сбъркано в него. Днес България няма армия. Само чантаджиите в Министерството на вътрешните работи са повече от войниците ни. Милиционери, прокурори и съдии с лопати да ги ринеш. Размножили са се като хлебарки, щъкат насам-натам и сеят зарази. Опа, военен парад щяло да има, ама щял да бъде скромен – без военна техника. Е, това вече не го разбирам. Защо без? Имаме си цели два самолета, които до края на този месец все още ще могат да летят. Имаме и една фрегата, да я пуснат в шадравана пред Президентството, да й се порадваме и ние заедно с върховната главнокомандваща – ирландската пастирка. А пък вместо танкове, по жълтите павета спокойно могат да дефилират бронираните лимузини на НСО – Националната служба за охрана. За тези, които не знаят – това е организацията, която пази народните любимци от народната любов.
Празничното настроение възбуди апетита ми и тръгнах по магазините да търся БГ агнешко. Но се оказа, че и това го нямаше. Зачудих се какво ни е останало и се сетих – пълни сме със статистически данни. Фрашкани сме с оптимистични заключения. Ето някои от най-вкусните:
В най-бедната държава в Европа имаме най-много прокурори, съдии и милиционери на глава от населението. Парадоксално, но факт! Войници нямаме, но пък генерали имаме, колкото щеш. Преди малко повече от сто години сме били в обратната ситуация – липсвали са ни кадри с високи офицерски звания. Сега се замерваме с генералски пагони като с конфети на новогодишно празненство. Просто не е за вярване, че само лъжецът от Банкя – великият обещавач на справедливост Боко-Боко се накачули с генералски звезди. Ами плъхът, който избяга чак в Брюксел – Миши-Миши Станишев, скрилият се в сараите си хидролог Доган. Човекът, който изобщо не краде – Иван Костов, горският Сакснезнамкойси, Гоце Пернишки… пълно е с генералисимуси. Много вожд, малко индианец. Много политически корифеи, малко избиратели. Както върви, съвсем скоро в България ще има само генерали без армия и вампири без донори, тоест паразити, наричащи себе си управляващи, но без да имат кого да управляват.
Както и да е. Хайде да се стягам и да ходя да гледам постния парад. Много ме кефи как първенците се издокарват, издуват бузи и се изпъчват, сякаш те са причината за празника, а в същото време тъй нареченият народ – простолюдието е сдъвкано някъде отзад. Навряно зад ограждения и бариери, хем да не пречи на чорбаджиите, хем да не се разваля картината по телевизора.
Пак погледнах към календара. Пише, че празнуваме и някаква си храброст. Храброст. Това пък какво беше?
.
Ивайло Зартов,
6 май 2015 г.
