.
Има думи, които мълчат
и мълчание, дето говори
на сърцето по дългия път,
в светли бездни и в тъмни простори…
Има нежност, която боли,
но и болка, която лекува…
Добротата и злото дали
в абсолютност една съществуват?
Знам – сълзата е вчерашен смях
и търкулва усмивка за утре…
В чудесата да вярвам не спрях –
с тази вяра събуждам се сутрин!
Христина Радомирова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Христина Радомирова (с литературен псевдоним mira-radi) е родена през 1974 г. в Стара Загора, където живее и днес. Нейни стихове са били публикувани във в. „Литературен глас“, в. „Старозагорски новини” и др., звучали са и в ефира на радио Стара Загора. Нейно стихотворение е отличено в Националния конкурс „Любовта, без която не можем” във Варна. Христина е автор на стихосбирките „Надежда назаем” (2003); „Понякога се случва да съм птица” (2006); „По безкрая на краткия миг” (2010); „Акорди от звездите“ (2011), „Дъх на сътворение“ (2012); „Да си жив” (2014). Още творби от същата авторка могат да се прочетат в сайта „Откровения“.
.
