„Когато човек проучи въпроса, си дава сметка с изненада, че изборите не са най-доброто средство, което ни представят, и че те даже могат да бъдат едно идеално средство за манипулация. Установяването на изборите преди двеста години е наложено… от самите избраници… и никога от тогава не е било разисквано наново. Не е ли вече време да се върнем към началото – тегленето на жребий, захвърлено твърде бързо в трънака, при положение, че представя неоценими качества и предимства за огромното мнозинство?“
Етиен Шуар, френски икономист и блогър
‘
Гледахте ли четири минутния клип „Пряка демокрация от древна Атина до днес (Direct democracy in ancient Athens and today)? Линк: https://youtu.be/A6juxSFEJGg
Ако сте го гледали, значи вече сте си припомнили древната история и е дошло време да чуете дългата около 80 минути, но много по-интересна беседа на французина Етиен Шуар, която може да бъде намерена в нета под заглавие „Избор чрез жребий като устойчива съпротива срещу олигархията“. В разказа си той ни разкрива положителните страни и предимствата на жребия пред политическите избори. Чуйте го, най-добре си вземете лист и молив, защото след филма ни настигат куп идеи, за това как да се разбие политическото статукво в България. Статукво, което в продължение на много десетилетия ни предлага да участваме участваме във фарс на демокрация, в избори без избор. Ще се радваме и да посетите нашата сборна тема „Рецепти за спасение на България“, и да се включите в инициативата, замислена още преди да видим този филм. Следва видеото, което се надяваме да разпространите, заедно с линк към инициативата:
www.bg-bulgaria.com
Същият филм и английските субтитри към него може да откриете тук (линк).
Задължително гледайте и по-краткия негов филм Looking for the mother of all causes, в който за публиката на TED обяснява, къде е главният днешен проблем не само на България, но и на Европа (по-долу, с превод от френски на английски език):
За още информация за Etienne Chouard: http://etienne.chouard.free.fr/
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Инициативата ИПСД си е поставила няколко основни задачи, но първата сред тях е да разбие със законни средства монопола на клептокрацията и политическото статукво в Народното събрание – там, където се приемат законите и се решава бъдещето на България. Имейл за връзка ще намерите в публикацията тук (линк). Вижте как да станете член (тук).
.
Бел.ред. Само половин година след публикуване на горната статия с видеото в раздела „Рецепти за България“, в началото на декември 2015 г. в Родината ни се появи и първата антисистемна партия! БСДД е първата съвременна партия (може би не само в България), която ще използва ИЗБОРИТЕ ЧРЕЗ ЖРЕБИЙ, които са доказали от векове, че са най-устойчивата съпротива срещу олигархията. От новосъздадената организация се обърнаха към нас и твърдо заявиха, че ще ползват постулатите, за които говорим тук и всички основни избори ще се провеждат след жребий. Т.е. всеки член на новата партия, ще може да се кандидатира за шеф на партията, за депутат, за евродепутат или президент и не друг, а единствено жребият ще бъде решаващ за издигането му.В бъдеща ще следим развитието на новата партия, защото тя за разлика от всички останали политически формации у нас, е поела по единствения възможен път за смяна на системата от вътре.
ВНИМАНИЕ дописвам бележката на редактора от края на 2015 г.! Сега сме 2018 г. Изминали са по-малко от 3 години, но ръководителят на ПСДД – г-н Георги Неделчев пое по пътя на всички партийци в България – забрави за обещанията си. Не го интересува никакъв жребий и ротация в партията. Поредно доказателство за разминавания между думи и дела. Жалко!
‘
Научно доказателство за важността на жребия:
https://www.eurochicago.com/2018/01/parliaments-work-the-best-if-chosen-random/
Много добре аргументира недъзите на демокрацията, за съжаление във възраженията опитите му за аргументи нямат особена стойност. Прави опит да привнесе нещо, работило за кратък момент в една реалност в съвремието, което както сам посочва има фактори несъществуващи към момента на формирането на демокрацията. Пропуска да спомене, че посочената система на управление се проваля и повече никой не се връща към нея, чисто и просто поради това, което и той самият споменава, че човек винаги се опитва да се приспособи и да наклони везните в своя полза. Сигурен съм, че и той като много други има снимки от посещение в Атина, но в днешното й управление чудно защо, след над 2000г осъвършенстване няма подобие на това, за което призовава. Да нуждаем се от нова система за управление, но предложеното от него също би било подвластно на медии и други фактори в съществуващата.
Да, избор по жребий навсякъде, където е възможен. Но само това НЕ стига – особено в нашето „блато с крокодили“. Точно е да говорим за ВСИЧКИ възможни НАЙ-СИЛНИ права за пряко влизане на гражданите във ВСИЧКИ власти, вкл. „четвъртата“. Защото ПАРИТЕ са у тях. Но прякото участие – повсеместно и реално ще ГИ отреже. Затова го подменят с всевъзможни „фрагменти“, лесни за заобикаляне, затова „кооптират“ всяка инициатива за пряка демокрация! /Watch it!/ Какво остана от „Окупирай“!? Прим. набор инструменти: http://freeinf.wixsite.com/edname4ta/–cxxt
Лекцията „Looking for the mother of all causes“ също е преведена на български:
https://youtu.be/NufLZOGcKE4
Читайте Ханс-Херман Хоппе:
В этом все дело: ограниченное правительство — иллюзорная цель. Вера в возможность такового равнозначна вере в чудеса.
Государство действует в законодательном вакууме. Между государством и его гражданами нет договора. В контракте не оговаривается, кто чем в действительности владеет и что, в соответствии с этим, нужно защищать. Не оговорено, какую услугу должно оказывать государство, что нужно делать, если оно будет пренебрегать своими обязанностями, а также то, какую цену должен платить «клиент» такого «сервиса». Отнюдь, государство в одностороннем порядке устанавливает правила игры и может их менять с помощью законодательства в процессе игры. Очевидно, что такое поведение немыслимо для самостоятельно финансируемых поставщиков услуг по обеспечению безопасности. Просто представьте такого поставщика, будь то полиция, страховщик или третейский судья, чье предложение выглядит так: по условиям контракта я вам ничего не гарантирую. Я не скажу вам, что мне надлежит делать, если, по вашему мнению, я предоставляю вам свои услуги в ненадлежащем объеме – но в любом случае я сохраняю за собой право в одностороннем порядке устанавливать цену, которую вы должны мне платить за такой непонятный сервис. Любая подобная компания немедленно исчезнет с рынка из-за полного отсутствия клиентов.
Или то:
В республике у власти пребывают временщики. Поэтому для них налоги – это способ здесь и сейчас улучшить как собственное, личное материальное положение, так и для того, чтобы, раздавая за счёт высоких налогов щедрою рукою социальные выплаты, строить «государство для народа», чтобы за счёт популизма продлить собственное пребывание у власти на какой-то очередной срок. О долгосрочных проектах развития, о том, как избыточные и необоснованные социальные платежи скажутся на развитии экономики потом, в следующем «электоральном цикле», не задумываются или, по меньшей мере, пренебрегают этим. В то же время неизбежно растёт количество чиновников в государственном аппарате, требуется больше средств для его содержания, стремление угодить избирателям плодит количество категорий населения, которым предоставляется «социальная защита», что также влечёт увеличение налогового бремени. Новые налоги – новая нагрузка. Новая нагрузка – новые налоги. Цепочка превращается в порочный круг. Это происходит, потому что в республике бюрократа-временщика интересует только нынешнее, текущее состояние бюджета. Масштаб его планирования не превышает четырёх – шести лет, в зависимости от срока, на который этот бюрократ избран или назначен. Долгосрочное благосостояние подданных, которое обеспечивается высокими инвестициями и развитием, углублением капитальных благ в производстве, такого бюрократа-республиканца не интересует. У него другие интересы. Республика предпочитает сдирать с овец шкуры.
Kazano e tochno „savremennata „demokraciya“ ne e demokraciya, a oligarhichna aristokratichna forma na upravlenie. Dali obache stadoto cte go proumee!? Samnyavam se… Ovtcete sa bili vinagi bezobidni prijivni jivotinki…
Много увлекателно, но съм видяла само 40 мин, а имам още работа да вържа за деня, не съм си приключила задачите. Може ли да си го сложа в профила за доглеждане? Страх ме е, че във вестника не съм се научила да намирам стари неща, не знам къде и как да търся.
Задължително гледайте също: https://youtu.be/eJI6Bzjv7Sk
Ето изредени някои от опорните точки във видеото и от идеята на французина (както сами разбирате това няма как да мине в главата на нито един човек, който е близко до хранилката на политиката )
Още преди 2500 години атиняните са установили:
че властта развращава, че аматьорството в политиката е предимство, че ротация на постовете е необходима, както и къси и невъзобновяеми мандати, че изборите чрез жребий са добър начин на разбиване на връзката между икономическата и политическата власт.
В древна Атина богатите често са напълно лишени от политическа власт, тъй като много от тях са били чужденци и не са били дори и граждани (а гражданите са само въоръжените)
Навсякъде в природата, шансът играе голяма роля, както за оцеляването на вида, така и за неразпространението на болестите в него.
Постепенно богатите търговци са в състояние да ни накарат да вярваме, че
„всичко което има цена, има и стойност и че всичко, което няма цена няма никаква стойност“. А е точно напротив – всичко, което наистина има значение (любов, мир, щастие, страст, удовлетворение, радост, чест …) е безценно, а това което има цена дори и да е голяма, често е без реална стойност.
Шанс (вероятността) не е предмет на нашия контрол. Не забравяйте, че жребият не назначава лидери, за каквито ни се представляват олитиците днес, а служители.
Първоначално атиняните, точно като нас, са се страхували да теглят жребий, за да не попадне властта в некомпетентни, нечестни, малоумници, копелета … Те пробвали различни начини и пак се върнали към жребия. Факт е, че въпреки този страх, те се практикува жребия 250 години успешно … Следователно можем да предположим, че са открили допълнителни доводи в състояние да разсеят тези страхове.
В действителност, ние откриваме в Атина цяла серия от защитни институции. Институции, които са били използвани за „граничен система“ и предотвратяване на злоупотреба с власт.
На 6 допълнителни институции, които ги предпазвали от слабите страни на късмета, като сред тях са docimasie, един вид изпит за правоспособност и остракизъм (отстраняване временно или за постоянно):
Освен това по време на мандата, избраните със жребии са могли да бъдат уволнени по всяко време, чрез гласуване на събранието. т.е. имало е постоянна прозрачност и отчетност, а в края на мандата, се е търсело отчет и отговорност за свършеното (и несвършеното) от което следвали награди (почетни) или евентуално строги наказания.
Но отговорността не падала дори и след края на мандата, можело е да последва публично обвинение и дълго след това
Какво е от съществено значение в условията на атинската демокрация – че всеки гражданин има право на инициативата. Инициативата и свободното слово е от основно значение и корелира с isegoria. Той е мощен инструмент срещу всяка олигархична спрея.
Когато се говори за компетентност и професионлизъм в извраните политици днес може ли да изброите точно колко са компетентните?
В цялата история има много факти за „компетентността“ им:
Колко атомни бомби уж от компетентни и избраните са взривени в атмосферата, на открито или под вода! От 1945 до 2000 г.? Всъщност компетентност това е лудост. И колко войни? Колективната компетентност е с много голяма безкористност в сравнение с лобита. Честността и отсъствие на конфликт на интереси са по-важни характеристики за общото благо.
Понякога се твърди, че атиняните също са използвали изборите. Това е вярно, но незначително: изборите се предпочитани само в случаите, когато е необходимо умение, тоест същество във военните и финансови въпроси. По този начин, са избирани лидерите на армията и експерт-счетоводители, избрани, но това е всичко. (така днес могат да бъдат избирани министрите, но не и политиците)
И не е вярно, че е по-лесно да подкупиш един аматьор от един професионалист – корупцията и манипулациите отнемат време. А междувременно, подкупваният или тези около него могат да предупредят всички граждани за готвените интриги.
Накрая лекторът завършва: За мен е непонятно как жребият може да не се приеме! От страна на изборни длъжности и политици (и техните богати задкулисни шефове), е разбираемо: тези хора естествено мразят една идея, която ще им вземе властта . Но привързаността от неизбрани към изборите и отказа им от жребия, при всичките грозни факти за последните 200 години, е направо неразбираема.
Запомнете – в началото тези, които са създали изборите като начин на излъчване на политици са знаели, че това не е демокрация. Те са били хора елинисти и са знаели какво означава тя Атинската демокрация. Те са били елит и са искали властта за елита.
Днес обаче думата демократ е превзета. И ако поискаш да се върне реалното значение на думата те обявяват теб за недостоен антидемократ.