Доказано е за България – има решение и то възможно. Инициативата „За прозрачност, сътрудничество и доверие“ (ИПСД)* доказва, че има рецепта срещу статуквото. Необходимо е обаче да се спазват политическите норми и аксиоми. Научете десетте най-важни от тях!
.
Така, както в математиката, за да решиш някоя задача, се изисква да знаеш аксиомите, така и рецептата срещу статуквото се обляга на няколко основни постулата (по-долу ще използваме и синоними на термина постулат – принцип, правило, аксиома, закон, условие, норма). Ако те стриктно се изпълняват, успехът е гарантиран.
За първия постулат е писано неведнъж, включително и на страниците на Eurochicago.com (вж. Кратък наръчник на недоволния избирател):
„Всички възможности за протестен вот биха имали ефект, само когато са приложени от достатъчно граждани. Без да има една идея или партия, за която да може масово да се гласува, без да има организиран и широк протестен вот, всичко друго остава без особени последици за статуквото. Такава е реалността.“
Оттук следва и първият постулат – МАСОВОСТ.
Необходимо условие е да има достатъчно недоволни, но и решени да предприемат нещо граждани, за да променят положението си. Само в такъв случай си заслужава да стартира. Последните социологически изследвания показват над 60% недоволни от настоящите партии, а решени да направят някакви нови стъпки са около 20%.
Тези числа са достатъчно големи, за да продължим напред. Още повече, че съществува и т.нар. Закон за социалната епидемия (наричан от други „Закон за активното малцинство“), който гласи, че шепа решително настроени хора са достатъчни, за да предизвикат революционна промяна.
Но при ситуация, при която геноцидното статукво не изпуска нито кокала на властта, нито нас – избирателите, и ни предлага да участваме в избори без избор (при това от догодина вероятно и задължително), е нужен нов подход. Нужно е да се създаде такава прозрачност, която да убие задкулисието.
ПРОЗРАЧНОСТТА е вторият и изключително важен постулат. Тя е неотделима част от решението, което ще Ви предложим по-долу.
За да не обслужва само тесен кръг от хора, прозрачността трябва да се осигури възможност всеки да спечели. Шанс за всеки един от нас, който има желание за промяна. Поставили сме ограничения за членство, но те са малко и по никакъв начин не касаят честните хора. Практически в ИПСД са добре дошли абсолютно всички, които мечтаят за една по-добра България и са готови да действат за бъдещето й. При присъединяване ще получите удостоверение с пореден номер. Номерата нямат никакво значение за положението в движението. Първите пет вече са заявили, че само дават идеята и силите си, без каквото и да е намерение да стават политици. Скоро ще видите подписите им под подобна декларация. Всъщност повечето от тях са имали възможност да изберат политическа кариера, но са отказвали на подобни предложения. Единствената им бъдеща награда ще е удовлетворението за изпълнен дълг. И оттук постулат №3: РАВЕНСТВО НА СТАРТА.
След него стигаме до следващия постулат №4: НЕ МОЖЕШ ДА СЕ БОРИШ СРЕЩУ СТАТУКВОТО, АКО СИ ЧАСТ ОТ НЕГО. Надяваме се, че не са нужни повече обяснения. Особено след неколкократно излъганите надежди, че ако гласуваш за мутра, той ще те спаси от бандите.
Необходими са нови и/или необвързани хора. И практиките досега у нас го доказват. Така в българския парламент случайни лица не попадат (с изключение на късметлиите, спечелили от ефекта 15/15 и 13/13). В Народното събрание виждаме само стари муцуни или свързани с тях или подчинени на тях нови креатури. Може ли да очакваме нещо ново от всички тези „народни избраници“, след като в продължение на 45, а след това още 25 години, ни управляваха и продължават да ни управляват все същите (или техните деца, внуци, снахи, агенти и даже бодигардове и шофьори )?!
А по света отдавна са измислени начини за бърза замяна на политиците. Например c т.нар. Бяла бюлетина или пък с пълен мажоритарен вот . Но за да се приложат подобни практики в България е нужна политическа воля. А за каква воля можем да говорим, щом целта на управляващите е да са във властта, колкото се може по-дълго?! Доказателството са всички тези политически номади, прехвърлящи се от партия в партия по върховете.
Въпросът е: Как в политиката да влязат нови и необвързани със статуквото лица и как можем да постигнем това, без политическа воля и даже против волята на тези, които пишат законите?
Да се опитаме със сила при тази численост на полицаите у нас (в това отношение сме водещи в Европа)** не е възможно. Нужно е друго – out of the box thinking – нестандартно решение. И то отдавна е открито, но заинтересованите да ни държат далеч от властта се правят, че не са учили история и не помнят за него.
Но преди да припомним уроците на историята, ще завършим с още няколко постулати/аксиоми, до които може би и сами вече сте достигнали. Проверете дали е така, като отговорите на въпросите от следващия тест:
1. Възможно ли е принципът на случайността (на този принцип всъщност работи и природата) да решава задачите от живота много по-добре от нашите управляващи и законодатели?
2. Възможно ли е със силата на предприети общи действия да се пребори всяко статукво, правителство, банка и пр.?
3. Възможно ли е да бъде победен по-силен противник?
4. Възможно ли е да си върнем държавата, която оставихме в ръцете на некомпетентни и алчни политици, които систематически я ограбват и разрушават?
Ако отговорите и на четирите въпроси с ДА, значи сте готови и навярно се досещате за следващите аксиоми, а те са:
Аксиома №5 В ЖИВОТА СЛУЧАЙНОСТТА ЧЕСТО Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ.
Решения, взети на случаен принцип, са по-справедливи от решения, базирани на безпринципни основи и съюзи! Нашите „избраници“ често базират решенията си на безпринципна основа – повлияни от шефове, олигарси или от мафията, понякога всичките скрити в едно лице. (Вж. доказателство тук: Случаен или политически избор?)
Постулат/Аксиома №6 СЪТРУДНИЧЕСТВО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ ДЕЙСТВИЯ
Сътрудничеството и общи, последователни, целенасочени действия са непреодолима сила. Отдавна е известно, че капката камък пробива. Точно по същия начин и окаменялото статукво не може да издържи при общи и умни действия. Няма институция, която да не се страхува от съвместни действия срещу нея. Доказват го дори и теориите на игрите – даже вечно печелившите казина могат да банкрутират, ако срещу тях се предприемат общи усилия***. Политиците се плашат от обединенията – основната им стратегия и тактика още от римско време е „Разделяй и владей!“. Те ни блокират със свои правила, срещу които не можем да имаме успех, ако не сме обединени. Хубавото е, че основният закон – конституцията, ни дава такова право на обединяване. И тук достигаме до друг важен фактор, за да бъде да постигнат общ консенсус и хората да бъдат единни – това е
Принцип №7 СПРАВЕДЛИВОСТ
Справедливостта създава доверие, а доверието свързва и обединява хората. Ето какво може да накара такива индивидуалисти като нас, българите, да бъдем обединени – каузата за спасение на страната ни (т.е. близките ни) и справедливостта (постоянна цел, но често забравяна). Там, където няма справедливост, възникват недоволства и се стига до разпад, какъвто заплашва и днешна България. Свети Августин пита: „Какво е царство без справедливост, освен голяма банда разбойници? Не са ли разбойническите банди малки царства?“. Неслучайно у нас говорят: „Мафията си има държава“.
Принцип №8 НЕПРЕДВИДИМОСТ
Непредвидимостта е най-сигурният начин да се объркат плановете на по-силен и опитен противник, каквито са управляващите и плутокрацията, скрита зад тях.
Аксиома №9 ………
Има и други политически аксиоми, но изброените тук (общо десет) са основните. За да предизвикаме активността и изобретателността Ви, нарочно пропускаме Аксиома №9, а тя е една от най-важните. Очакваме да я откриете сами. Очакваме Вашите мнения под тази публикация или на имейл (вж. публикуван тук). Ще се радваме да ни пишете, ако смятате, че имаме пропуск. ПСД инициативата предлага политическа технология с отворен код – тя е лесно поправима и самоусъвършенстваща се.
Четете за 10-тия постулат тук (линк)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Инициативата ПСД си е поставила няколко основни задачи, но първата сред тях е да разбие със законни средства монопола на клептокрацията и политическото статукво в Народното събрание, там, където се приемат законите и се решава бъдещето на Р. България. Имейл за връзка ще намерите в публикацията тук (линк).
** Ето какво пише Ивайло Зартов в своя блог: „Съвременна България с население около 7 млн. души има 30 000 военнослужещи. Скромната цифра подсказва, че нямаме външни врагове или поне така сме решили. В същото време обаче, явно имаме някакви много опасни за „държавата” вътрешни противници. Като среднопретеглена стойност на глава от населението сред страните от ЕС, в България има най-много полицейски служители – около 60 000 човека. Първенци сме и в още една любопитна класация – най-много прокурори и съдии – 4 700 човека + 9 000 помощен персонал. И така, какво излиза? Най-бедната страна в Европа поддържа най-големия репресивен апарат!? Защо е тази аномалия?“
*** Всеки математик знае, че големите печалби на казината по света са подсигурени не от числото нула (на банката), а от ограниченията, които се поставят пред играчите срещу съвместни и координирани действия. Именно срещу съвместните действия и системите казината налагат собствени правила, а хората са принудени да играят по тях. С елементарна система, т.нар. система на удвояване на залога, и колективни действия би могло да бъде разорено всяко казино, ако играчите действаха в екип срещу банката/крупието.
.
