Интервю на Росен Георгиев с проф. Пламен Павлов,
Агенция „Фокус“
Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, в интервю за „Фокус“ във връзка със случващото се в Македония.
.
Фокус: Проф. Павлов, какво е измерението на кризата в Македония и случващото се там в момента?
Пламен Павлов: На пръв поглед това се опитва да бъде представено като някакво събитие от регионално и локално значение, но то има много знакова същност. Всъщност събитията са най-малкото в две направления. За мен основното събитие е недоволството на зараждащото се македонско гражданско общество от властта в Македония, най-вече във връзка с тези граждански протести. За първи път от много години това е нещо, което никога досега обществото в Македония не беше показвало. От друга страна разбира се това, което е много по-тревожно, и което се отразява в България, е ставащото в Куманово в непосредствена близост до българската граница. Опитът на властите в Македония, на премиера Груевски да отклони гражданската енергия, да наплаши обществото и да разпали етнически конфликти. Едва ли може да има съмнение, едно толкова странно съвпадение да е случайно. Според мен, а и не само според мен, и според мнозина наблюдатели, случващото се като престрелки и падналите жертви в Куманово са опит на властите в Македония да отклонят общественото мнение и да създадат един дълбок стрес в и без това тревожното общество на Републиката Македония.
Фокус: Т.е. един вид, за да бъда притъпено гражданското движение и гражданското недоволство на сцената се пренася един отдавна тлеещ етнически по своята същност конфликт?
Пламен Павлов: Категорично за мен е така. Самото съвпадение е изключително неправдоподобно. Опитът да се представят нещата, че в момента албанците в Македония се стремят към откъсване от държавата, както и други наблюдатели го отбелязаха. Най-малко този момент е подходящ за подобно действие. Що се отнася до самото разделение в македонското общество, това преди всичко е по вина на управляващите, няма никакво съмнение.
Фокус: Там протестират предимно младежи, студенти. Има ли аналог с българската история това, което се случва в момента в Македония? Много се говори, че България може да бъде пример за мирно предотвратяване на конфликти предвид оставката, която беше връчена след протестите в страната. Има ли аналог?
Пламен Павлов: Ситуацията в България и ситуацията в Македония, макар и в различно време, дори и не чак толкова разделени в хронологично време, имат сходства, но имат и съществени разлики. Това, което се случва в Македония, е в резултат на един режим, който няма нищо общо с демокрацията, или ако има някакви сходства с демокрацията, те са напълно формални. В България независимо кой беше на власт през последните 25 години, все пак някои основни демократични завоевания не бяха поставени под съмнение. Докато в Македония от изтеклите СРС-та виждаме откровени монтажи на политически процеси, назначаване на съдии. Едно, от една страна, е да има скандали от рода на „Красьо Черния” или „Делян Пеевски”. От друга страна, в Македония виждаме това да го върши самият премиер, шефът на тайните служби, който е негов братовчед. Изобщо виждаме една шуробаджанашка мафия, която прилича като че ли извадена от перото на Алеко Константинов. Т.е. тук имаме една незрялост на политическия елит на Македония, която е много по-тежка, отколкото е в България. Това разбира се, не бива да ни успокоява, тъй като в крайна сметка ние не можем да бъдем безразлични към Македония и не можем да се отказваме от нея. Нашите държавни мъже направиха изявление, макар и с известно закъснение. Разбира се, те се опитаха по-дипломатично да се отнесат към ставащото в Македония, но реагираха, забележете, най-вече на ставащото в Куманово, а не толкова на гражданските протести. Изключение прави премиерът Бойко Борисов, който много точно посъветва своят колега да подаде оставка. Аз бих искал България да има една много по-активна позиция, още повече, че ние като член на ЕС и като държавата, която е възможно най-близко до Македония, не може да гледаме с безразличие ставащото там. За мен е много странно президентът и военният министър да се намират в Улан Батор. Мисля, че в една подобна ситуация, когато една родствена нам държава, една държава, в която над 100 000 души имат български паспорти, в която българското национално чувство съвсем не е толкова унищожено, колкото си мислят много хора в София. Според мен в една такава ситуация България трябва да бъде най-активният посредник в умиротворяването на ситуацията в Македония.
Фокус: Какво правим ние за българите в Македония? Имаме ли национална доктрина и трябва ли да бъде създаде такава?
Пламен Павлов: Ние сме си говорили много пъти с хора, които познават отлично Македония, особено с президента на Радио и Агенция „Фокус” Красимир Узунов, който е един от малцината най-добри познавачи на темата и ситуацията в Македония. Мисля, че нашата държава има необходимост от експертизата на точно такива хора, защото очевидно ние нямаме нито подготвени политици, нито политолози на темата Македония. Изключение е може би Костадин Филипов, който е работил дълги години като кореспондент в Македония. Факт е, че ние нямаме и достатъчно присъствие в Македония – БТА няма кореспондент в Македония. Аз съм предлагал на сегашното ръководство да ангажираме хора на доброволни начела. Струва ми се, че болшинството български медии с малко изключения, едно от които несъмнено е „Фокус”, се интересуват много повече от ситуацията в Непал, Филипините или на другия край на света, но не и в Македония. Тя остава крайно непознато за широката българска общественост, да не говорим за българските политици. Нещо повече, утвърдила се е една ситуация, като че ли ние нямаме интереси в Македония и като че ли ние нямаме никакво друго отношение към Македония, освен да бъде романтично, както се казваше някога. Става дума за една страна, в която живее народ с нашата кръв, с която ние имаме огромно културно-историческо наследство, която е в непосредствена близост до нашата историческа съдба във всяко едно отношение. Така, че независимо от упреците в патернализъм в тази антибългарска истерия, която се вихри в македонската политическа класа, в крайна сметка, ние не можем да нямаме отношение към хората там, които колкото и клиширано да звучи, са наши братя. Това е част от нашият народ. Поне от нашата гледна точка това е част от нашия народ. Разбира се, ние имаме право на нашата гледна точка. За това нашата държава трябва да бъде много по-активна. В крайна сметка трябва нова стратегия и нова доктрина в отношенията между България и Македония, така както Румъния да речем постъпва с Молдова. Мисля, че в случая имаме основание още веднъж да се позовем на примера на Румъния.
Фокус: Много пъти Балканите са определяни като „барутен погреб” на Европа. Така ли е или някой се опитва да го представи и да го изманипулира като такъв?
Пламен Павлов: Балканите бяха превърнати в „барутен погреб” на Европа от Великите сили, не от самите народи на Балканите. В случая трябва да си дадем сметка кой има интерес от дестабилизацията на Македония, която вещае дестабилизация и на Балканите. Определено това не е нито ЕС, нито НАТО. Очевидно тук се вижда отново тази ос между Москва-Белград-Скопие. Ние видяхме, че президентът на Македония Георги Иванов беше в Москва, когато започнаха събитията. Преобладаващата част от европейските лидери просто отказаха да легитимират това, което президентът Путин представи като отбелязване за 70-годишнина от края на Втората световна война. Ние видяхме как Русия претендира едва ли не за някаква своя заслуга и да приватизира победата над нацистка Германия, а това беше дело на целия демократичен свят, не само на Русия. Георги Иванов беше там и ние виждаме последните години, че македонския президент и официалните лица са се поставили в една ситуация да следват едва ли не някаква линия на някогашната Вардарска бановина. Те попадат в една ли друга ситуация, заедно с президента на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина, т.е. те се държат като една васална територия. От друга страна даже в момента виждаме, че действията се координират със Сърбия. Отказът от диалог с България е очевиден, но това не означава, че българските официални власти не бива да бъдат по-активни. Напротив, мисля, че една активност от българска страна в случая е напълно наложителна.
Фокус: Каква е вашата прогноза за този конфликт?
Пламен Павлов: Опасявам се да бъда футуролог и гадател, но мисля си, че най-правилното, което трябва да стане, е една незабавна оставка на управляващия режим в Скопие и на премиера Груевски. Създаване на някакво временно правителство и на някаква преходна власт, която да подготви нови избори и съответно някакъв диалог с гражданското общество. Неща, които до голяма степен България вече в една или друга форма ги е минавала. Мисля, че в Македония това нещо не се случи още от самото начало. Нито независимостта на Македония беше обявена, така както следваше да се очаква. Поведението на нейните власти буди изключително големи съмнение във всички трезвомислещи хора. Струва ми се, че е крайно време Македония да встъпи в пътя на демокрацията. Тези събития категорично показват, че демократизацията няма алтернатива или ако има, то това е разрухата и разпадането на една държава, на която ние изключително много държим и ни е много близка.
Фокус: Какви са изводите, които си правите като историк от тези събития, които злободневно се отразяват от медиите?
Пламен Павлов: Ако ми позволите, като се изключи вашата Агенция и Радио „Фокус” и отделни български медии, събитията в Македония, въобще процесите са изключително и много слабо отразявани в България, това е самата истина. От друга страна, от гледна точка на близката и по-далечната история, виждаме черната така да се каже „магия” на македонизма. Една идеология, сама по себе си абсурдна, основана на подмяната на ценностите, не може да не роди подобни отровни плодове. Виждаме, че този режим, който управлява в Македония, всъщност на практика, с почти нищожни изключения през последните две десетилетия, и основната така да се каже, кръвообращението на вътрешната и културната политика, е антибългаризмът или македонизмът, казано с други думи. Подобна фалшива доктрина, която откъсва една част на един народ от неговите естествени и жизнени сокове, не може да не доведе до подобни неща. От друга страна, виждаме неясна икономическа среда, корупция на всевъзможни етажи от властта, ориенталски методи на управление, вкарване на хора в затворите без основание и груба разправа с всеки уволнен. Нещо, което не прави чест на сегашния политически режим в Македония. Ако премиерът Груевски, президентът Георги Иванов, ако управляващите, които се кичат с буквите ВМРО, се замислят за същността на това, което представляваше някога ВМРО, би трябвало веднага да си подадат оставките и да се покаят. Знам, че звучи това много фантастично, но мисля, че този режим показа своята несъстоятелност и е крайно време да дадем възможност в Македония по нормалните механизми на демокрацията, на диалога с най-близките си приятели, каквато е България, да се тръгне по един нов европейски и нормален цивилизован път.
Фокус: Още повече, че страната има претенции да бъде член на ЕС…
Пламен Павлов: Страната говори за ориентация към ЕС, но подобно на някои други близки държави. Тя изключително много или малко подражава на политиката на президента Ердоган в Турция. Виждаме декларации, от друга страна – съвсем друга политика. Аз съм го казвал много пъти и много хора мислят като мен, че Македония не може без България, но и България не може да без Македония. Просто ние сме две части от един и същ народ, независимо от това кой как се определя. Нашата близост, общите ни интереси задължават политическите елити в двете държави да търсят диалог и много по активно сътрудничество – нещо, което не виждаме да се прави не само от македонска, но до известна степен и от българска страна. Все пак до известна степен има добронамереност, предложения за подкрепа, но за съжаление режимът в Скопие си е самодостатъчен, той си живее в своя илюзорен свят на диснилендската, абсурдна по своята същност пропаганда, Всичко това не може да не ни изпълва с огорчение и от друга страна със съпричастност за това, което се случва с нашите братя в тази „едноутробна”, както я наричам аз държава.
.
Соседи Бугари!
Ви се обраќа еден Македонец. Не дозволувајте да ве лажат режимски пропагандисти од типот на Пламен Павлов. Тие цели кариери имаат направено врз сеење омраза, за потоа ние – Македонците и Бугарите – да жнееме конфликт.
Дали сте свесни, Вашите политичари се уште работат на поделба на Македонија (со Албанците)? Таквата политика води во војна и крв. Ние сме се определиле како Македонци, а не Бугари, и како добри соседи Вие би требало тој избор да го почитувате.
Ве поздравувам и пожелувам се најубаво.
Филип
Вижте, аз не съм написала нищо против вашето право на мнение относно тезите на проф. Павлов. Написах ми да не използвате обидни епитети. Но вашите спекулации край нямат. Както и вашата глупава самоувереност. Ако в този сайт ви се провиждат платени журналисти, значи изобщо не сте в час. Но едва ли ви пука, че не знаете кого точно се опитвате да обидите.
“ За мен лично „правилото“, че почтеният човек обикновено е открит и обикновено не лепи и не повтаря обидни епитети, скрит зад някакъв анонимен ник, може и да има изключения, но вие не ми приличате да сте от тях.“ Именно там е проблема: кой решава кой е „почтен човек“ и кой не е. Така Сталин пращаше милиони в гулага а в САЩ преследват Сноуден и хора като него които разкриват стъпкването на конституцията от страна на правителството. В нашия случай аз демонстрирах лъжите на г-н Павлов и вие решихте че това ме прави непочтен човек предвид моята анонимност. Важното не било лужите на единия а анонимността на другия. Затова отказвам да приемам вашите критерии за „почтеност“. Важно е съдържанието, а това на г-н Павлов съдържаше лъжи и лицемерни позиции. Не е случайно че всякакви авторитарни държави, организации, и платени журналисти мечтаят да премахнат анонимността на интернет потребителите. Все пак е по-лесно и бързо да въведат наказанието срещу несъгласния. Пентагона например се изказа миналата седмица за премахване на интернетната анонимност. Предвид функцията на този мой бивш работодател, лесно е да се отгатне защо. Все пак историята е пълна с примери на анонимни дисиденти чиито публикации водят до сриването на режимите срещу които пишат. И забележете най-важното: те не се обръщат към „хората облечени с власт“, а към народа. Все пак властта, особено в наши дни, не произлиза от народа а от собствениците на властимащите: корпорациите, транснационалните елити, и прочие. Затова колкото и да са популарни някои неща сред хората и колкото и да се обръщаме към нашите сенатори, конгресмени, и президент, те прокарват закони които облагодетелстват техните корпоративни господари в ущърб на народа. Затова и тяхната власт не е легитимна, и хора като вас които с такъв патос настояват да се обръщаме към властта всъщност настояват да легитимираме нелегитимоността на тази корумпирана система от Марии Антоанети. Не благодаря, единствената възможна промяна може да произтече само от народа. Знам, плашещи статуквото думи. Особено произлизащи от анонимност хора…
За английско-говорящите, една статия от Джъстин Реймондо относно анонимността и защо хора като Ан Апълбаум (да не казвам г-жа Христова) са толкова възмутени от нея:
original .antiwar .com/justin/2014/12/02/the-war-against-the-trolls/
Откъс: “ Anonymity isn’t a privilege: it’s an essential element of the human condition. When we walk down the street in a big city or down a country lane we do so anonymously – indeed, that’s part of the attraction of big cities and out of the way country lanes. The freedom that anonymity gives people is the very essence of what it means to be human, i.e. to enjoy an entirely inviolate realm of privacy. All of us have things we would never say aloud and yet think about –and may even write about. Every anonymous pamphleteer of the past few centuries – every evader of censorship, either by church or state – is an outlaw in Applebaum’s book.
Furthermore, who would carry out the „tracing back“ procedure she prescribes: the government? So we’ll all have to be registered, in a sense, in order to even use the Internet.
That’s the logical conclusion of Applebaum’s crusade against anonymity –Neocon World, a place where anyone who points to Applebaum’s brazen hypocrisy and „insults“ her by pointing out the oddly neo-Soviet nature of her proposals, will be instantly identified and noted in a government database. So, you disagree with Comrade Applebaum’s theory of „total war“ between the US and Russia? May I see your identification, citizen?“
Анонимността, с други думи, плаши цензора, никои журналисти, и пропагандисти под академично прикритие понеже позволява разобличаването им.
Вижте, OIFVet, въпросът не е там, че ако всяко правило има изключение, и правилото, че всяко правило има изключение, допуска изключение. Въпросът е там, че мен вашата анонимност би ме интересувала точно толкова, колкото и публичността на Черната Златка, ако вие от позицията си на анонимен не раздавахте смело морални присъди и обидни епитети на хора, които за разлика от вас не са анонимни. Освен това аз лично съм бил свидетел много пъти на това как различни хора, в реалния или във виртуалния свят, раздават морални присъди, и които хора са били способни като вас на различни волни или неволни спекулации, за да се опитат да удържат своята морална поза, която от това не е ставала по-морална, а само все повече и повече поза.
За мен лично „правилото“, че почтеният човек обикновено е открит и обикновено не лепи и не повтаря обидни епитети, скрит зад някакъв анонимен ник, може и да има изключения, но вие не ми приличате да сте от тях. Не ми продавайте вашите краставици с морален патос и се обърнете, както вече ви написах, към хората, облечени с власт, ако не ви харесват решенията, които те взимат. А ако имате някакъв личен дефицит на самочувствие и се чудите с кого да се заядете, за да си го набавите, то вашето присъствие в този форум може да заприлича на присъствието на трол, който само губи времето на хора, които не познава, за да ги обижда и да занимава със себе си. Не стигайте дотам.
Не съм си и помислям че Ви интересува Черната Златка, но определено имах наивната вяра че сте запозната с редукцио ад абсурдум. Моя грешка. Колкото до вашата съмнителност, за човек който протестира използването на илюзорни лични обиди, самата вие боравите удивително умело със съвсем реален ад хоминем. В тази велика ера на Големия Брат аз не възнамерявам да се откажа от своята анонимност, но ще помисля дали да не понауча някои думи или фрази от Новговор с които да заменя „демагог“ и „пропагандатор“, за да мога да практикувам политкоректна неполиткоректност и да не дразня цензора излишно. До скорo!
Драги OIFVet, мен лично изобщо не ме интересува Черната Златка. Това, което смятам е, че когато един човек обижда лично друг човек, и първият е напълно анонимен, неговият морален патос, така да се каже, е най-малкото съмнителен. Освен това вашата фиксация в личността на Пламен Павлов също започва вече да ми изглежда съмнителна. Защото не проф. Павлов определя политиката на България в една или в друга сфера, не той е някакво овластено лице да взима решения. И при толкова злоупотреби, корупция, както и „политкоректност“ на някои овластени лица, която не винаги е в полза на националните интереси на страната, ако искате да се правите на „герой“, с тях се заемете. И не ми губете времето повече да ви обяснявам къде точно бъркате.
Черната Златка също е публично известна личност, това означава ли че нейната версия на политическата география трябва да се приеме пред тази на анонимен критик? Madison, Hamilton, и Jay публикуваха Federalist Papers напълно анонимно под псевдонима Publius. Тези документи стоят в основата на Конституцията на САЩ. Анонимноста не е важна, важно е съдържанието на написаното. Lets judge the content on its merits, not on whether the author is publicly known or anonymous. А факта е че г-н Павлов написа откровени неверности, нарочно или не, и след това прибягна до крайно непочтена дебатна тактика след като посочих истината. Колкото до публичност, нямам възможността да търча до БГ всяка седмица, а интернета е в основата си публично пространство. Нека хората които прочетат статията и коментарите да решат за себе си какво точно се случи. Знам само едно: винаги има моменти в които нещата трябва да се нарекат с имената им, вместо да се робува на политкоректноста.
Последно, чудно ми е как така не се възмутихте преди време когато бях наречен платен писач, без каквото и да е основание. Тогава това се случи заради несъгласие с мнението ми, докато сега вие ме обвинявате в name-calling въпреки че демонстрирах използването на лъжефакти и сламени човечета от г-н Павлов.
Извинете, OIFVet, но вие сте напълно анонимен, а проф. Павлов – не. Неговото име е публично известно, той коментира тук по този материал, който се отнася най-вече за политиката на България към Македония, също със своето собствено име. А вие – не. Така че ако сте недоволен от някои негови тези, идете на някоя публична среща, лекция, каквото и да и било, и му кажете какво мислите лично ако искате. Но не обиждайте никого лично в този форум, още повече, без да се знае вашето име и самоличност.
Извинете Мариана, но това според моите разбирания е констатация до която стигнах въз основа на методите и съдържанието на постингите на г-н Павлов. Определено очаквам по-голяма висота от човек с неговия CV. Не се и съмнявам че мисли доброто на България, но определено е роб на предразсъдъците си. Няма таково чудо като напълно невинни заинтересувани страни, било то относно ВСВ или Украйна, но според г-н Павлов е едва ли не именно така. Това не помага никому, само води до ескалации, така че си позволих да извлека информирани заключения относно г-н Павлов. До болка ми е втръснало от пропаганда и сламени човечета като дебатен похват, независимо чии са те. .
„Та г-н историк-комисар, може би наистина няма какво да дискутира човек с вас, но определено вие сте демагог и пропагандист…“
OIFVet, моля не използвайте лични нападки и обидни определения. Личните нападки не са аргументи.
Не знам всичко, но определено познавам хипокрита по думите. Във вашия случай определено има досатъчно материя за да разпозная с кого споря…
И бих желал да покажете къде съм казвал че не съществували доставки по ленд-лийз? Подобно на демагога, когато собствените му лъжи се използват среяу него, вие градите сламен човек въз основа на несъществуващи мои реплики и след това „славно“ го „громите“. Вие казахте че без ленд-лийз СССР нямало да устои лятото на 1941-ва. Аз посочих факта че ленд-лийз за СССР е одобрен на 30 Октомври, което определено според общоприетите правила на календара е есен 1941-ва, и че първите доставки започват да пристигат едва в началото на 1942-а след като вермахта е вече спрян и почва неговото отблъскване. Също посочих че тези доставки представляват 15% от това което е произведено от Самия СССР, и че са спомагателни но не и решаващи, особено не през лятото на 1941-ва както твърдяхте. Това са факти които няма как да оборите, затова и измислихте сламен човек. Супер академичен похват, няма що. Надявам се че това което пращате на академични журнали за публикация е на по-адекватно ниво.
Та г-н историк-комисар, може би наистина няма какво да дискутира човек с вас, но определено вие сте демагог и пропагандист. И това е ваше право, но като така-наречен професор в университета в родния ми град мога само да си представя как деформирате младите хора които са ви поверени да образовате. Това е ужасаваща мисъл. Самият аз получих образованието си в Чикагския университет (може би сте го чували), а личността която имах честта да оформи моя мироглед бе Джон Миършаймър (може и него да сте го чували, определено много уважаван академик), човек който държи на истината и на Сократовия дебат. Вие, г-н Павлов, сте бледо подобие на академикв сравнение с човек като г-н Миършаймър. Методиката на дебат която демонстрирате тук, със своите извадени от контекст примери и откровени лъжи, пропаганда която мога да чуя от който и да е ТВ канал в САЩ или да прочета в който и да е вестник, демонстрирате потресаваща липса на оригиналност и адекватност. Не знам, може би това е мързеливост от ваша страна вместо неспособност да водите информиран дебат, или пък е част от грантов проект. Каквато и да е причината, мога само да бъда благодарен за това че не съм попаднал под вашето деформиращо влияние като студент.
Последно, само за илюстрация:
http://whatreallyhappened.com/WRHARTICLES/pearl/www.geocities.com/Pentagon/6315/lend.html
http://lend-lease.airforce.ru/documents/index.htm
[10.5.2015 г. 01:21:59]
http://lend-lease.airforce.ru/documents/files/Soviet_Supply_Protocols.pdf
Да оставим хилядите танкове, самолети, оръдия, камиони, локомотиви, вагони, добавки за горивото, металургията и т.н., и т.н., но и ядрената технология дори е от тези „несъществени“ доставки…
Quantity Cost in Dollars
ATOMIC MATERIALS
Beryllium metals 9,681 lbs. $ 10,874.
Cadmium alloys 72,535 lbs. 70,029.
Cadmium metals 834,989 lbs. 781,466.
Cobalt ore & concentrate 33,600 lbs. 49,782.
Cobalt metal & Cobalt bearing scrap 806,941 lbs. 1,190,774.
Uranium metal 2.2 lbs. –
Aluminun tubes (for reactors) 13,766,472 lbs. 13,041,152.
Graphite, nat., flake, lump or chip 7,384,282 lbs. 812,437.
Beryllium salts & compounds 228 lbs. 775.
Cadmium oxide 2,100 lbs. 3,080.
Cadmium salts & compounds, n.e.s. * 2 lbs. 19.
Cadmium sulfate 2,170 lbs. 1,374.
Cadmium sulfide 16,823 lbs. 17,380.
Cobalt nitrate 51 lbs. 48.
Cobalt oxide 17,800 lbs. 34,832.
Cobalt salts & compounds, n.e.s. 11,475 lbs. 7,112.
Cobaltic and cobaltous sulfate 22 lbs. 25.
Deuterium oxide (heavy water) 1,100 grs. –
* n.e.s. stands for „not especially specified“.
[10.5.2015 г. 20:19:29] Quantity Cost in Dollars
Thorium salts and compounds 25,352 $ 32,570 Brass & bronze blanks 32,760,542 lbs. $ 6,270,740.
Uranium nitrate 500 lbs. – Brass & bronze plates & sheets 536,632,390 lbs. 99,376,514.
Uranium nitrate (U02) 220 lbs. – Brass & bronze pipes & tubes l6,642,267 lbs. 5,126,324.
Uranium oxide 500 lbs. – Copper alloys 660 lbs. 396.
Uranium, urano-uranic oxide (U308) 200 lbs. – Insulated copper wire, n.e.s. 399,556,720 lbs. 97,637,534.
Copper maaufactures, n.e.s. – 278,336.
METALS & METAL MANUFACTURES Copper rods 2,875,916 lbs. 553,042.
Aluminum & alloys, ingots, slabs, etc. 366,73S,204 lbs. 53,884,473. Copper wire, bare 28,235,738 lbs. 5,261,483.
Aluminum rods & bars 13,744,709 lbs. 3,285,014. Copper wire, rubber-covered 16,521,612 lbs. 3,965,050.
Aluminum plates, sheets, strips 124,052,618 lbs. 45,408,111. Copper wire, weather-proof 4,848,312 lbs. 1,261,789.
Aluminum foil 409,556 lbs. 205,231. Copper munitions, excl. rotat. bands 1,598,723 lbs. 2,102,024.
Aluminum kitchen, hospital utensils 310 lbs. 1,428. Copper refined ingots, bars, etc. 75,663,895 lbs. 9,041,122.
Aluminum powders & paste 219,736 lbs. 91,915. Copper pipes & tubes 38,913,403 lbs. 22,728,592.
Aluminum contr. valves 980 lbs. 10,122. Copper plates & sheets 26,432,417 lbs. 5,642,774.
Aluminum manufactures, n.e.s. – 308,542. Nickel-chrome electric resistance wire 1,603,104 lbs. 2,121,121.
Brass &c bronze ingots 10,214,064 lbs. 1,283,755. Nickel ore, conc. & matts l55,604 lbs. 116,571.
Brass & bronze bars, rods, etc. 66,329,462 lbs. 12,502,080. Nickel alloys & scrap 1,944,796 lbs. 812,3ll.
Brass & bronze pipe fittings 14,097 lbs. 30,931. Nickel ingots, bars, rods, etc. 15,669,441 lbs. 6,560,7l9.
Brass & bronze valves, 4-in. & over 204,288 lbs. 189,623. Nickel manufactures, n.e.s. – 2,216,294.
Brass goods, plumbers 8,598 lbs. 5,828. Tin & tin mfrs, tin foil 82,583 lbs. 44,353.
Brass or bronze wire l6,139,702 lbs. 3,734,169. Tin ingots, pigs, bars, etc. 30,620 lbs. 16,079.
Brass wood scrcws l,2l8 gross 453. Tin manufactures, n.e.s. – 2.
Brass or bronze hardware – 13,465. Lead foil and tin foil 26,880 lbs. 15,546.
Brass & bronze die stocks, etc. 8,739 lbs. 9,180. Lead, pigs & bars 801,234 lbs. l,913,769.
Brass & bronze munitions 21,824,376 lbs. 4,253,987. Lead sheets & pipes ?4,555 lbs, 6,720.
Brass & bronze window strips 65,924 lbs. 28,567. Lead, solder 378 Ibs. 76.
Brass & bronze, forgings 218 lbs. 249. Lead, cable 1,681,081 lbs. 314,308.
Brass & bronze circles 933,110 lbs. 194,447. Lead, plate or battery plate 1,122 lbs. 475.
Brass & bronze manufactures, n.e.s. – 233,843. Lead, shot l8l,506 lbs. 17,646.
Thorium salts and compounds 25,352 $ 32,570
Uranium nitrate 500 lbs. –
Uranium nitrate (U02) 220 lbs. –
Uranium oxide 500 lbs.
Uranium, urano-uranic oxide (U308) 200 lbs.
„Комисар-историк“, при това и „проганаден“… Няма смисъл да водим диалог с Вас, вие знаете всичко и сте истина от последна инстанция.
„…не смесвайте Украйна с Македония – погледнете историята на Украйна, нейната култура, и т.н., докато в случая с Македония нещата са коренно различни“ Бих казал „едноутробна“ и в двата случая, ако ми позволите да използвам думите Ви. Пък и то си е така, само че не възнамерявам да налагам българщина, украинщина, мокедонщина, или руснащина на когото и да е било. Това е правото на хората да се самоопределят, а не на пропагандния комисар-историк служещ на великите сили да им налага избрана идентичност.
Драги г-н Павлов, каква руска приватизация на победата Ви се привижда при факта че на парада имаше военни части на другите народности на СССР, както и на Индия и на Китай? И че Путин благодари на другите съюзници? Както и да го извъртате, вашата пропаганда не се крепи дори и на полу-факти.
„Що се отнася до приноса на демократичния свят, в случая на САЩ и Великобритания, не сте ли наясно, че без системата на ленд-лиз СССР Хитлер би приключил още през лятото на 1941 г“ Нима? Само че Франклин Рузвелт подписа промените на Ленд-Лийз Акт които позволиха изпращането на военни материали за СССР едва на 30-ти октомври 1941-а година, и първите доставки не стигнаха до СССР до началото на 1942-а година, след като вермахтът бе спрян пред Москва. Всичко на всичко, оборудването което успява да стигне до Мурманск представлява около 15% от това произведено от самата СССР, а предвид това че немалка част от него е материално остаряло и неефективно (като танковете ‘Матилда’) то остава на съхранение в полза на Т-34. Основната полза от лед лиййз-а бе от джипове и камиони: с други думи транспорт. Да, ленд-лийз бе отлично спомагащ фактор, но не и решаващ. Особено през лятото на 1941-ва година, през която не съществуваше, противно на вашата дезинформация…
„И да не би да не знаете, че войната беше разпалена от Хитлер и Сталин с пакта „Молотов-Рибентроп“, със завладяването и разделението на Полша, с окупацията на прибалтийските държави от Червената армия? Или това няма никакво значение според Вас…“ 1934-та: полският диктатор Пилсудски подписва полския еквивалент на Молотов-Рибентроп с Хитлер. Мюнхен, 1938-а година: Франция, Великобритания, и нацистка Германия подписват договор за разпределянето на Чехословакия между Германия, Полша и Унгария. Чехословакия престава да съществува като държава. Пролет 1939-та: СССР предлага антинацистки договор на Франция, Великобритания, и Полша. Полша налага вето, факт който ядосва Чърчил и бившия министър председател Лойд Джордж. Доколкото съм запознат с особеностите на календара, 23-ти август 1939-та година идва след 1938-а година. Така че войната де факто започва в 1938-а година, с помоща на настоящите ни Евро-Атлантически съюзници. А доколкот съм запознат с география, СССР заема тези части отнети й от Полша в резултат от Полско-Руската война приключила в 1920-та година, и йоито днес са територии на Белорусия и Украйна. Фактите са си факти, ф-н Павлов.
„В крайна сметка, македонците са българи…“ Думи които се употребяват от руските националисти по отношение на Украйна. Та разликата е в това къде Ви стяга ботушът… и присъствието на двоен аршин. Вие, г-н Павлов, бихте подкрепили военен поход за анексиране на Македония ако България притежаваше военния капацитет. Това Ви прави бананово-държавния еквивалента на Путин. Та излиза че или ненавиждате себе си, или това че нямате неговите военни сили. Слава Богу за последното, достатъчно кръв бе проляна за тази Македония.
„…докато украинците са си … украинци, независимо дали това Ви харесва или не“ Нито ми харесва, нито не ми харесва. Който иска да се самоопределя като македонец или българин, има това право. За разлика от вас, аз съм последователен в позицията си, а тя е че правото на самоопределение е върховно. Луганск, Донецк, и Крим се самоопределиха и това е всичко което ме интересува. Не виждам подобни движения към България в който и да е Македонски край. А това че хунтата във Скопие и хунтата в Киев са еднакв диснилендски си е факт, колкото и да Ви харсва той.
Драги господине, става дума за интервю по телефона, в което казах много повече неща. Както и да е, никога не бих отрекъл руската роля /по-скоро на народите на СССР, ако трябва да сме точни/ във Втората световна война, но опитът да се приватизира победата над Германия от страна на руската пропаганда не е от вчера. Второ, не смесвайте Украйна с Македония – погледнете историята на Украйна, нейната култура, и т.н., докато в случая с Македония нещата са коренно различни. В крайна сметка, македонците са българи, докато украинците са си … украинци, независимо дали това Ви харесва или не. Що се отнася до приноса на демократичния свят, в случая на САЩ и Великобритания, не сте ли наясно, че без системата на ленд-лиз СССР Хитлер би приключил още през лятото на 1941 г.
И да не би да не знаете, че войната беше разпалена от Хитлер и Сталин с пакта „Молотов-Рибентроп“, със завладяването и разделението на Полша, с окупацията на прибалтийските държави от Червената армия? Или това няма никакво значение според Вас…
Благодаря за линка към изказаването на Героя Бойко. Само се чудя защо не показа такава готовност да помага на Бесарабските ни съграждани.
„Преобладаващата част от европейските лидери просто отказаха да легитимират това, което президентът Путин представи като отбелязване за 70-годишнина от края на Втората световна война.“ Господин историкът навярно имаше предвид победата в Европа? Понеже краят на ВСВ се отбелязва или на 14-ти август или на 2-ри септември, в зависимост от местните особености.
„Ние видяхме как Русия претендира едва ли не за някаква своя заслуга и да приватизира победата над нацистка Германия…“ Тази заслуга е факт, не е претенция
„…а това беше дело на целия демократичен свят, не само на Русия.“ Ох, отдъхнах си. Значи все пак Русия имала заслуга, пък и излиза че била и демокрация. Само дето г-н Павлов явно няма дар слово да каже едно свързано изречение. Нито пък има академичната честност да не си позволи да смеси историята и пропагандата. Той прави това в което обвинява Путин: опитва се да приватизира победата над Германия като „Западна-демократична“, въпреки че именно СССР понесе огромния дял от войната. А ако не са ме лъгали ушите, чух Путин на 9-ти май да благодари на САЩ, Беликобритания, и Франция за тяхното съюзничество със СССР срещу нацистка Германия.
„Аз съм го казвал много пъти и много хора мислят като мен, че Македония не може без България, но и България не може да без Македония. Просто ние сме две части от един и същ народ, независимо от това кой как се определя. Нашата близост, общите ни интереси задължават политическите елити в двете държави да търсят диалог и много по активно сътрудничество – нещо, което не виждаме да се прави не само от македонска, но до известна степен и от българска страна. Все пак до известна степен има добронамереност, предложения за подкрепа, но за съжаление режимът в Скопие си е самодостатъчен, той си живее в своя илюзорен свят на диснилендската, абсурдна по своята същност пропаганда, Всичко това не може да не ни изпълва с огорчение и от друга страна със съпричастност за това, което се случва с нашите братя в тази „едноутробна”, както я наричам аз държава.“ Хайде да си направим един мисловен експеримент. Нека в този цитат на г-н Павлов заменим ‘Македония’ с ‘Украйна’, ‘България’ с ‘Русия’, и ‘Скопие’ с ‘Киев’ (нали така все още се пише на Български?). Дали г-н Павлов би поддържал същото мнение въпреки че ситуациите са аналогични? Предвид предишни спорове с г-н Павлов, дълбоко се съмнявам.
Абе каквито са ни политиците, такива са ни и историците… Подмяната на историята с по-удобна такава за силите на деня си е сеене на невежество чрез пропаганда, най долно умиване на мозъци в името на слугинажа…
Борисов: Военните са на границата с Македония
http://www.segabg.com/article.php?id=751079
Премиерът кани 90-те хиляди собственици на български паспорти да си дойдат
Военните са на границата, подготвят си точки, не дай си Боже, ако нещата в Македония отидат на зле. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на днешния блиц контрол, предаде БГНЕС.
„Действително с тревога следим събитията в Македония, няма загинали български граждани. Овен декларацията и позицията на МВнР, вчера направихме консултативен съвет по сигурността. В неделя, 17 май, е ключова дата за Македония, когато се готви митинг“, каза премиерът.
Борисов съобщи, че в момента се провеждат учения на армията и нейните специални части със СОБТ. „Такива занятия и преди са се играли и са за залавяне на терористични групи. Това върви като подготовка“, добави той.
Борисов посочи, че се подготвят и граничните пунктове. „Тези, които са с български паспорти, около 90 000 български граждани, могат да се приберат в България, но при една хуманитарна криза, трябва да имаме готовност“, каза той още по темата.