Първи май – ретро фотопоглед

Spread the love

Как изглежда Денят на труда Първи май в архивни снимки от различни времена, градове и страни може да се види в един ретро фотопоглед към демонстрации и шестия, случили се на 1-ви май в последните десетилетия на XIX и през ХХ век.

Преди това, нека си спомним за началото и защо точно 1-ви май остава знаков в историята и защо точно той е наречен Ден на труда. И макар че 1-ви май не се празнува като Ден на труда в града и в страната, от която започва всичко (в САЩ Денят на труда се празнува в първия понеделник на септември), борещите се за по-справедливи условия на труд чикагски работници са тези, които правят този ден исторически. И ако е възможно да се абстрахираме малко от политическите употреби и дори злоупотреби с Празника на труда, които се случват по-късно в различни страни, където „работническата власт“ превзема държавната (и прави „диктатура на пролетариата“), този ден е и ще продължи да бъде знаков за борбата на хората на наемния труд за едни по-достойни условия за работа, и за по-развити и солидарни човешки общества.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА НАЧАЛОТО – ЧИКАГО, 1867 г.

Работническо движение се появява в Чикаго през 1864 г., а искането за осемчасов работен ден бързо се превръща в негова основна цел. Изтощени от 12-14 часа работа на ден, шест дни в седмицата, работници в целия град и щата, се организират за осигуряване на правото на ограничаване на работния ден до осем часа. През 1867 г. в щата Илинойс се приема такъв закон, но той оставя огромна празнота, разрешаваща на работодателите да сключват договори с техните служители за по-дълги часове работа на ден. Опитвайки се да се преборят срещу тази вратичка в закона, чикагски работници призовават за общоградска стачка, която започва на 1 май 1867 г. и на практика блокира икономиката на града в продължение на седмица. Когато стачката се срива, законът се срива заедно с нея и работниците остават незащитени.

През 80-те години на XIX век въпросът за 8-часовия работен ден е повдигнат отново и се превърна в ключов за търсенията на едно движение, което разтърсва Чикаго, както и цялата страна. През 1884 г. Федерацията на организираните синдикати и работници – предшественик на Американската федерация на труда, призовава американските работници да наблюдават за осемчасов работен ден, считано от 1 май 1886 г. Следват демонстрации, стачки и размирици, както и бомба, хвърлена сред тълпата на един митинг. Следват и мъчениците от Haymarket.

Мемориалната плоча за мъчениците от "Хеймаркет" е поставена през 1997 г. На тази снимка тя е обиколена с графити. Снимка: en.wikipedia.org — Мемориалът за мъчениците от „Хеймаркет“ е поставен през 1997 г. На тази снимка мемориалната плоча е с добавени от някого графити. Снимка: en.wikipedia.org

На 4 май 1886 г. стотици работници се събират на площад „Хеймаркет“ с искания за осемчасов работен ден и в знак на протест срещу полицейските действия от предишния ден, когато неизвестен извършител хвърля бомба на митинг на стачници от завода McCormick Reaper. Бомбата убива един полицай и ранява около сто души. Полицаи започна да стрелят, убивайки и ранявайки други полицейски служители и работници. Осем анархистки лидери, които са участвали в организирането на митинга, са признати за виновни в убийство, а четирима от тях по-късно са обесени.

Но постепенно, под натиска на нови, по-стабилни трудови институции, различни индустрии започват да намаляват дължината на работния ден, давайки възможност на служителите си за повече време за отдих. Въпросът за осемчасовия работен ден обаче е уреден законово в САЩ чак през 1938 г., когато се приема Законът за справедливи условия на труд.

РЕТРО ФОТО ПОГЛЕД

Великобритания, 90-те години на ХIX век