Проф. Пламен Павлов, в интервю за предаването
„Това е България“ на Радио „Фокус“
Снимка: Информационна агенция „Фокус“
Водещ: Проф. Павлов, даваме ли си сметка в съвременна България какъв е обхватът на делото на двамата братя и какво е неговото значение за славянския свят?
Пламен Павлов: Трудно е да се отговори еднозначно. И да, и не. В много случаи ние си даваме сметка, в други случаи просто това в нашето ежедневие някъде се губи и остава само 24 май. Все пак аз ви благодаря за този хубав преглед, който направихте, за смисъла на този ден, за голямата мисия на делото на Светите братя Кирил и Методий. Наистина трябва да кажем категорично, че този ден се отбелязва по един или друг начин вече в много страни, но той се празнува единствено в България. Единствено в България това е най-българският празник, вторият национален празник и може би само ние, освен националния си химн имаме още един химн – това е, разбира се, „Върви, народе възродени“ или общобългарският училищен химн. много народи има традиция да има такива знакови песни, химни, но обикновено това са военни маршове, докато при нас това е всъщност марш на образованието, на науката. Едва ли някой би могъл да го каже по-добре от Стоян Михайловски, както го е казал той толкова отдавна: „Напред! Науката е слънце!“. Тогава под „наука“ се е разбирало и образованието, т.е. човек да се отдаде на наука, както казват възрожденските българи, е той да се образова, да се учи, да напредва интелектуално и това, разбира се, е в името на просперитета на българския народ, а не само за неговото лично добруване. Това трябва категорично да си го спомним. Тази традиция у нас е много древна, тъй като Светите братя са канонизирани от Българската църква и това е станало още по време на Първото българско царство. 11 май не е избран само от Найден Геров. Много по-рано тази дата започва да се отразява, макар че тя няма връзка нито със съдбата на Кирил, нито на Методий. Това е един Константинов ден и всъщност българите са възприели този ден на Свети Константин, на император Константин Велики, търсейки наш, български Константин. Тази дата се среща още през Средновековието. Дали за първи път е отбелязано делото на Светите братя в модерно време в Шумен или в Пловдив – този спор до голяма степен е безпредметен, тъй като вероятно ще се намерят свидетелства и за по-ранно отбелязване по един или друг начин на тази дата. Това е от един арменски пътепис и там, дали е 22 или 11 май, също може би е несъвсем ясно, тъй като се изискват може би допълнителни изследвания. Но факт е, че е празнувано, това, което е казано в Арменския пътепис, е отново едно не само църковно, но до голяма степен и гражданско, светско отбелязване на празника.
Водещ: Проф. Павлов, често забравяме, че писмеността е един от най-ценните дарове за всички нас, пишем на латиница, оставяме се да бъдем недостатъчно грамотни. Какъв би бил светът на българина без неговата писменост? Щяхме ли да се опазим като нация през годините на потисничество?
Пламен Павлов: Това също е дискусионна тема, тъй като примерно банатските българи пишат на латиница, приспособена специално за българския език латиница, но те са не по-малко българи от нас. Разбира се, кирилицата за нас е свещена. Тази азбука, българската азбука, аз няма да престана да повтарям, че това не е просто славянска, а българска азбука, тъй като на принципите на глаголицата, следвайки така да се каже модела, създаден от Константин Кирил Философ, преславските книжовници, хората от кръга на цар Симеон Велики създават азбуката, която днес се използва в толкова много държави, от толкова много народи. Така че ние трябва да пазим кирилицата и да утвърждаваме именно като българска азбука. Това не е патриотарско някакво залитане, а всъщност е истината, тъй като това си е азбука, създадена в България и разпространила се между много други народи, носеща просвета, култура и наука на православния свят в най-общия смисъл на думата. Ако ми позволите да кажа само две думи по повод банатските българи, за които често забравяме. Има такива случаи документирани, че по време на разкулачването в Румъния, по време на сталинизма в Румъния нашите българи като богати хора, са интернирани в степта Бараган, северно от Силистра, една местност с блата, студен вятър. И знаете ли какво първо правят те, когато там ги интернира комунистическият режим? Първото нещо, което строят, е училище и чак след това къщи. Същото може да се каже и за бесарабските българи, и за българи от Македония. Много често, когато българите, нашите прадеди са принуждавани да бъдат бежанци от родните си места, извършвани са и етнически прочиствания, геноцид, ужасни престъпления, когато се озоват на ново място, българските фамилии първото нещо, което правят, е да запишат децата в училище или да изградят училище, ако няма такова в мястото, където са се заселили. Това показва, че ние имаме една многовековна традиция образованието да бъде част от нашата национална идентичност. Това не е чак толкова разпространено на планетата. В това отношение ние сме всъщност един много древен център на цивилизацията дори в личностен, дори в семеен план. Така че неслучайно пътешественици, наблюдатели, журналисти, мисионери в ХІХ век са поразени, че в България науката и образованието са на пиедестал и в това отношение българският народ, макар и под турско робство, е по-образован и по- поставя образованието в култ, отколкото в съседните държави, които са свободни.
Водещ: Проф. Павлов, кои са най-ценните писмени паметници за нас като българи, от които черпим информация за това кои са били прадедите ни и за техния героичен дух?
Пламен Павлов: Това е много трудно да се каже в няколко минути, но аз бих се обърнал към наследството на самите братя Кирил и Методий и на техните ученици, на тази цивилизация, която е създадена от Първото българско царство, после, разбира се, от Второто българско царство. Тези паметници от рода на Асеманиевото евангелие, Манасиевата летопис, Лондонското, или по-скоро Търновското евангелие на цар Иван Александър, Енинският апостол, Супрасълският сборник, тук може да изредим един дълъг списък от паметници, макар че те са една нищожна част от онова невероятно богатство, което е създала българската средновековна цивилизация и което, както виждаме, и до днес удивлява света. Нека само с две думи да кажа, че когато откривателят, така да се каже, на Лондонското евангелие, лорд Кързън се качва на една стълба в един атонски манастир и вижда този кодекс, той е един колекционер, който познава ръкописи от целия свят, той емоционално казва, че щял да падне от стълбата, защото никога не е виждал такъв изящен паметник, с изящна писменост, с красиви миниатюри. Просто трябва да помним всички тези неща и да следваме тази висока мисия, тъй като тя е била мерило за нашия народ в много по-трудни времена от днешното.
Интервюто взе Радина Христова
.
