Сънища

Нов бардак със стари играчи

.

Да ви призная нещо. Откакто чух обещавача на справедливост Боко да обяснява, че го държат за шлифера, тоест че е независим и че никой не го държи с компромати или неудобни факти от миналото му, сън не ме хваща. Всъщност спя, само че сънувам кошмари, при това широкоекранни и цветни. Шлифери, хора…, шлифери, пардесюта… Интересното е, че във всеки сън има по един главен герой – сладур, който днес се прави на шлифероносец, но в съня ми се явява по потник и без гащи – ужас!

Ето какво ми се присъни вчера: Събитията се развиват началото на 80-те години на миналия век. Комунизмът-социализмът е на власт. Тодор Живков – също. Ако някой иска да си купи лек автомобил, трябва да се запише в безкрайните списъци на чакащите и някога, след години като му излезе номерчето, му позволяват да стане горд собственик на „Москвич” или „Жигула”. Струва ви се безумно, така е. Но още по-отчайващо е положението с апартаментите. Логично, там където има дефицит, има реки от подкупи, рушвети и „подаръчета”. На този сладък и плодоносен фон се появява главният герой – Тодор Батков, който е председател на общинския съвет на община Подуене, 5-ти райсъвет в София. Т.Б. отговаря за раздаването на жилищата. Само да не си помислите, че ги подаряват. Не, плащат си ги хората – въпросът е, че ако не ти разрешат да си купиш, и милиони да имаш – не става! В 5-то районно управление на Милицията, в отдел Държавна Сигурност се получава сигнал, че раздавачът на жилища прибира рушвети от по 10 000 лв. на парче. По онова време заплатите на българските граждани са около 150 лв. на месец, а доларът – около 1-1,20 лв. Сумата 10 000 лв. е зашеметяваща за тогавашния стандарт на живот, а през ръчичките на Т.Б. са преминали над 70 апартамента. Това се установява след извършена проверка.

Сега да не вземете съвсем наивно да си помислите, че в съня ми се появяват решетки и Тодор Батков зад тях… Няма такъв филм. Намесва се Батков-старши, който е активен борец срещу фашизма и капитализма и главен редактор на един от петте, излизащи по онова време вестника. Всичко се прекратява, потулва и замита усърдно под килима. За амнезията на органите на „реда” спомага и разкритието, че Т.Б. е делил „подаръците” с кмета на 5-ти райсъвет и първия секретар на БКП в 5-ти столичен район. Това, че е споделял със своите другари благинките, се възприема като изключително положителен факт, заради който раздавачът на апартаменти само е изваден от Общинския съвет.

Тук рязко се събудих, скочих от леглото, измих си криво-ляво очите и криво-дясно зъбите, сложих кафеварката на котлона и се замислих. Дааа, на сън ли бе или наяве, ами ако не е сън? Винаги съм се учудвал как така след 1989 г., в годините на Геноцида над българския народ, които и паразити да са на власт, Т.Б. винаги е дупе и гащи с тях… Как така, бре? Първият възможен отговор, който ми хрумва е, че всички гадове са от един отбор. Без значение е как се казват и как са оцветени задниците им. Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци, Сакснезнамкойси… всички са от „нашите” и затова Т.Б. се разбира прекрасно с който и да е на власт от тях. Вторият възможен отговор е, че Т.Б. го държат , ама не за шлифера. И третото, което ми хрумва е, че са верни и първият, и вторият отговор. Тъй-тъй.

Сега пък се сетих, че за мое огромно неучудване, другарят Т.Б. и неговата правна фирма непрекъснато консултира БГ министерства по различни сделки. Например Министерството на отбраната много обича да наема нашето момче, за да може заслужено да се лапат милиони хонорари през годините. Кой знае защо, никой не се сеща за факта, че във всяко министерство си има юристи – специалисти. Да не говорим, че притежаваме и цяла тумба прависти в Министерството на правосъдието. Всички тези юнаци са на държавна заплата и биха могли да свършат работата, без да се налага да се ползват външните услуги на Т.Б. Биха могли. Да, така е. Само че как тогава ще се източи, усвои и открадне държавната парá? Как ще се дели с министрите нулата? 0 (нула) не се дели на нищо и с никого. Ами Главният прокурор къде е? Къде, къде – и той е от същия отбор, и той е от нашите момчета.

Опа, от дума на дума, и то се стъмнило вече. Хайде, ще си лягам, че кой знае какъв сън ще ми цъфне. Лека нощ!

.

Ивайло Зартов,

8 май 2015 г.