Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – св. Георги Победоносец. Паметта на светеца се чества от християните на Изток и на Запад, без разлика от конфесионалната им принадлежност. В страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец.
В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.
Не по-малко популярен е светецът и на Балканите, в България, Сърбия, Гърция и т.н. У нас св. Георги е патрон на армията. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги“ в българската столица, построена през ІV в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.
Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Св. Гора (ІХ в.) носи името „Св. Георги“. Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк. Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „Св. Георги“ до Скопие и много други. Във всеки един от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.
Свети Георги е толкова популярен, че той се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (ІХ в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.
Император Йоан Кантакузин (ХІVв.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.
Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време, дори и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет и е датирано от V в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива в така наречените декрети (с най-ранна редакция от V-VІ в.) на св. Геласий І, папа Римски (+496). Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че според Делайе, папа Геласий І е бил подведен и е объркал житието на св. вмчк. Георги с това на узурпатора на катедрата на св. Атанасий Александрийски – арианският епископ Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще видим по-нататък в нашата статия, е заимствана от големия познавач на римската история Е. Гибън. В подкрепа на теза за объркването на житията е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгевци.С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк. Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел). Град Лид, библейската Лида (вж 1 Езд. 2:33; Деян. 9:32) е известен още с имената Лод, Луд, Диоспол, Георгиопол, намира се на 20 км. от столицата Тел Авив, в непосредствена близост до летището Бен Гурион. Трябва да отбележим съществуването на жития, които уточняват, че гр. Лид е родното място на светеца, а Кападокия е мястото, където св. Георги е израснал.
През 1937 г. са открити папирусни фрагменти от т. нар. „Деяния на св. Георги” в пустинята Негев в Израел, които допълват с нови детайли живота на светеца. Съгласно тези най-ранни жития, св. Георги е претърпял мъченическа смърт при легендарния персийски цар Дадин, (Дадиан, Дакиан, Датин) в гр. Лид. Тези текстове съдържат характерния апокрифен мотив, който намираме и в мюсюлманските предания за трикратна смърт и възкресяване на светеца от Господ. Апокрифните жития са съпътствани и от редица апокрифни описания на чудесата на св. Георги, като „История на раждането и детството” на светеца, „Чудото с пояса”, „Среща с беса”, „Откровение на св. Георги”, по-късния (Х в.) „Чудото на св. Георги с българина” и др.
Постепенно, с развитието на византийската традиция житието на светеца търпи нови трансформации. В „Мъченичеството на св. Георги” под редакцията на преп. Роман Сладкопевец (+около 555) виждаме, че персийският цар Дадиан се превръща в имп. Диоклетиан, а действието от гр. Лид се пренася в Никомидия. В тази редакция мястото на мъченическата смърт на светеца е все още гр. Лид. Впоследствие се появяват житията на св. Симеон Метафраст и на неговия съвременник Теодор Дафнопат (+961). За разлика от св. Симеон, Теодор смесва „Мъченичеството” с по-ранните апокрифи, в резултат на което се появява „История на раждането и детството” на светеца. Това всъщност е и най-пространното житие на св. Георги, съвместило в себе си множество различни и понякога противоречащи си факти и събития. Запазени са свидетелства за нови преработки и интерполации на житието, като това продължава дори до края на византийския период. В тях постепенно виждаме и промяна на лобното място на светеца от гр. Лид в Кападокия. Някои от големите познавачи на епохата предполагат, че с вековете е станало смесването на житията на двама и дори повече различни светци, носещи името Георги. Както вече споменахме, Е. Гибън дори изказва предположението, че един от тези Георгиевци е арианският епископ Георги Кападокийски (+361), най-големият противник на св. Атанасий Велики, успял да го наследи на епископската катедрата.
В житието се появяват все нови и нови персонажи и подробности. От събраните до днес различни версии научаваме имената на родителите на светеца – Геронтий и Полихрония. Според „История на раждането и детството”, бащата на св. Георги бил персийски войн. В интерполиран по-късно текст Геронтий се превръща в сенатор на Севастопол Арменски, с ранг на стратилат – командващ армия, тоест римски генерал. Съществуват апокрифи, в които се говори, че светецът имал сирийски произход. Според много от средновековните жития бащата на св. Георги бил езичник, а майка му християнка, която възпитавала сина си в християнско благочестие. Веднъж, по време на тежко заболяване бащата на св. Георги приел християнството и се излекувал. Съгласно едни версии на житието, Геронтий по-късно загинал като мъченик, други жития премълчават този факт. След смъртта на Геронтий, Полихрония се завърнала в родния град Лид, където имала в наследство богато имение. Грузинските жития говорят, че св. Нино, покръстителката на Грузия, била родственица на бащата на светеца – Геронтий, с което се обяснява почитането на св. Георги в Грузия като национален светец.
В младежка възраст св. Георги постъпил в армията и се отличил особено във войната с Персия 296-297 г. Той служил в кохортата на Непобедимите, на които по-късно станал и предводител. По време на гоненията на Диоклетиан (според по-късната византийска традиция на житието от времето на преп. Роман Сладкопевец) св. Георги раздал имуществото си и се явил пред императорския съвет в Никомидия. Според един интерполиран по-късно текст, светецът първо бил разпитван от някой си Вардан. На съвета той застанал пред император Диоклентиан и обкръжението му и смело изповядал вярата си в Христа. Разгневен, императорът заповядал да бъде бит с пръчки. После бил хвърлен в затвора и претърпял множество изтезания. Всичко това св. Георги претърпял мъжествено, благодарейки горещо на Бога. Бил оставен разпънат на колелото на мъченията, но ангел Господен се явил и изцелил раните му. Виделите всичко това стражи се разбягали, а св. Георги се отправил към храма на Аполон, където Диоклетиан извършвал жертвоприношение. Като видели светеца невредим, императрица Александра и военноначалниците Анатолий и Протолеон повярвали в Христа. Диоклетиан още повече се прогневил и заповядал да хвърлят светеца в яма с негасена вар. Когато след 3 дни дошли да вземат тялото му, го намерили невредим. Мнозина тогава повярвали и възкликнали „Велик е християнския Бог”. Свети Георги бил хвърлен отново в тъмница, а на краката му обули нажежени до червено метални обувки с обърнати към ходилата гвоздеи. В тъмницата Бог отново изцелил и утешил мъченика.
Диоклетиан отново и отново се опитвал да принуди светеца да принесе жертва на езическите богове, но напразно. Диоклетиан имал близък приятел на име Магненций. Магненций решил да изпита светеца, като го накара да възкреси някого от мъртвите, с което да докаже истинността на своята вяра, като естествено се разчитало, че той няма да успее да извърши подобно чудо. Свети Георги обаче се обърнал към Христа с гореща молитва. Започнало голямо земетресение, по време на което една от гробниците се отворила и от нея излязъл наскоро починал човек. Посрамен, Диоклентиан и Магнениций заповядали отново да хвърлят св. Георги в тъмница. Към него започнало да се стича огромно множество народ, търсещ изцеление. Светецът вършел непрекъснато безброй чудеса и мнозина повярвали в Христа. Диоклетиан отново безуспешно се опитвал да го принуди да принесе жертва на езическите богове, като му обещавал слава и богатство. Веднъж св. Георги заявил, че е готов да отиде с императора в храма на Аполон. Когато влезли вътре, се събрал много народ и мнозина очаквали, че той ще принесе жертва на боговете. Св. Георги обаче се обърнал към статуята на Аполон с въпроса бог ли е Аполон или не. Обитаващият статуята нечист дух бил принуден да отговори и обявил, че истинският Бог е Иисус Христос. Свети Георги направил във въздуха кръстно знамение и всички идоли паднали и се разбили. Като видяла това, императрица Александра открито изповядала вярата си в Христа, за което тя и св. Георги получили смъртни присъди. По пътя към мястото за изпълнение на присъдата св. Александра мирно предала душата си в ръцете на Господа. На св. Георги палачът отсякъл главата с меч.
Според една от версиите на житието, това станало на 23 април (+303), на някои места е упоменато, че това се случило на Велики петък. Съдейки по Възкресните тропари в службата на светеца обаче, можем да предположим, че той е загинал мъченически в Светлата седмица. В много жития се казва, че всичко случило се било записано от слугата на св. Георги – Пасикрат, в някои версии – Панкратий. Той бил и човекът, който пренесъл мощите на светеца в град Лид. В няколко житийни версии мощите са пренесени не от слугата, а от майката на светеца Полихрония. Съществуват и жития, според които св. Полихрония приела мъченическа смърт заедно със сина си.
Византийските легенди и жития на св. Георги получават широко разпространение в славянския свят и се радват на множество преписи и редакции. Житията – мартирии могат схематично да бъдат разделени на три. В едната версия се говори за воина от Кападокия Георги, който открито обявил себе си за християнин пред имп. Диоклетиан, за което бил подложен на множество мъчения. Това е и най-обширната и разпространена версия, която в съкратен вариант сме изложили по-горе в нашата статия. Това е и житието, което се чете в пролога към празника на светеца на 23 април /6 май, като най-ранните свидетелства за използването му са от ХІІІ в. Другото житие, което е и най-древното, както вече казахме, е обявено от папа Геласий І за апокриф. В него св. Георги е измъчван не от римския имп. Диоклетиан, а от персийския цар Дадан.Третият вариант на житието е близък по сюжет до втория с тази разлика, че в него се упоменават имената на родителите на светеца – баща Геронтий (в друг вариант Геронт) и майка Полихрония (в друг вариант Полифрона). В този трети вариант на житията, светецът не твори чудеса, а мястото на неговата смърт става град Диоспол (Лид). В някои преписи от този трети вариант името на царя мъчител е Диоклетиан, но винаги се указва на факта, че той бил „родом от Персия”.
Паметта на св. Георги се чества от славянските и западните инославни църкви съответно на 23 април по нов стил – 6 май по стар стил, тоест за тях празникът е неподвижен. Българската православна църква е съхранила по едно интересно стечение на обстоятелствата стария стил за празника 6 май. В Йерусалим, Гърция, Кипър, на Света Гора и в другите гръкоезични църкви празникът е подвижен. Ако 23 април се падне преди Възкресение Христово, честват паметта на светеца в първия понеделник след Възкресението, тоест в Светли понеделник. Това е така, защото службата на светеца е празнична и съдържа празнични тропари, свързани с Възкресението! Ето защо ако празникът се случи преди празника на празниците Възкресение Христово или съвпадне с него, както това се е случвало преди и след приемането на новоюлианския календар от част от поместните църкви, то тогава типикът на Църквата нарежда празникът да се премести, защото не може празничната служба на светеца да съвпадне с покайните служби на Страстната седмица.Руската православна църква чества също и 3 ноември като празник на светеца – деня, в който е осветен мартириумът на св. Георги в гр. Лид по времето на император Константин Велики (+337) и са пренесени мощите на св. Георги в него.
Интересно е, че в Египет, в коптската църква, която почита св. Георги като „принц на мъчениците”, паметта му се чества на 23 паремат от коптския календар, което е 1 май. Коптите също празнуват освещаването на първия храм – мартириум, посветен на мъченика, но на 10 юни. Трябва да отбележим, че първото споменаване за този мартириум в гр. Лид, построен от св. Константин Велики, е направено от Евсевий Кесарийски. В случая обаче Евсевий не казва, че тази гробница – мартириум е била посветен на св. Георги, а „на заслужил (отличил се) човек”. Едва по-късно този високо отличил се човек е отъждествен със св. Георги. През VІ в. върху мартириума е построена базилика, която арабите разрушават. Кръстоносците отново издигат храм, който по–късно също е разрушен. Днес на това място съществува храм, построен през ХІХ в.
Тропар на св. Георги, глас 4:
Като освободител на пленници
и на бедни защитник,
на немощни лекар, на царе поборник,
победоносни великомъчениче Георги,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Венцислав Каравълчев,
Dveri.bg
