Писма от „България“ 1: Црна мачка бели мачор

Димитри Иванов, в. „Сега“

.

Както знаете, филмът „Црна мачка бели мачор“ – „Черна котка бял котарак“ – на Емир Кустурица излезе на екран през 1998 г., само девет години след The Fall of the Wall, „Падането на Берлинската стена“ през 1989 г. Знаете, че в този филм се говори на цигански, сръбски и български, че той е френско-югославска продукция, че имаше страна Югославия. Не зная къде сте били тогава, но аз бях там, когато САЩ/НАТО разфасоваха Югославия през въздушен коридор, даден им от угодничещи българи, бомбардираха, убиха 3500 сърби, мюсюлмани взривяваха вековни църкви, министър Соломон Паси каза по българската телевизия: „Майната му на православието“.

Минаха 15 години. Онзи ден дядо Неофит, патриарх български, също поруга православието. Това стана в старопрестолната Плиска на честването на годишнина от българското покръстване. Неофит угоднически купи благоразположението на сегашния премиер Бойко Борисов и предишния Симеон Сакскобургготски, оказвайки им незаслужени почести. Този грях се нарича „симония“. Той е по-тежък от всеизвестните грехове по нашите манастири – мъжеложство и скотоложство. Синодалните старци да погледнат гравюрите на Гюстав Доре към „Ад“ от Данте и да видят в кой кръг на ада те ще бъдат запокитени заради симония. Данте им е над шапките, пардон, над калимавките, но поне да прочетат разказа „На оня свят“ на Елин Пелин или стихотворението „Моята молитва“ на Ботев. Калимавките се лакомят да се намърдат в образованието, да наливат невежеството си в детските главички, както в медресетата ходжите наливат Корана. Това също е симония. Ядосах се. За да се успокоя, ще послушам прекрасните песнопения на старинна българска църковна музика на квартета „Светоглас“, а вие през това време вижте как Гюстав Доре е илюстрирал „Божествената комедия“ на Данте.

Изгуглихте ли илюстрациите, разгледахте ли ги? Добре. Тогава да продължим с „Црна мачка бели мачор“. Този филм на Кустурица пожъна лаври на филмовия фестивал във Венеция. Вие знаете, че този филмов фестивал е първият в света, понеже Мусолини/Дучето първи се сетил да уреди филмов фестивал. Знаете, че Ленин преди Мусолини казал: „От всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. И двамата били прави. Информацията вече не се възприема линейно, сиреч като четеш дума по дума, а аудио-визуално, сиреч докато слушаш и гледаш картинки, без да мислиш. Така започваш да мислиш каквото ти внушават да мислиш. Това е целта на всяка пропаганда. За да се загнездят готови представи в главите на дечицата и на възрастните, представите трябва да бъдат повтаряни. Гьобелс, който много чел, докато завърши седем факултета, прозрял, че за да се възприеме лъжата като истина, тя трябва сто пъти да бъде повтаряна. Ето че станаха трима майсторите на хипнотичната пропаганда: Ленин – Мусолини – Гьобелс. Сегашните US/NATO хипнотизатори повтарят „Ние сме демократи. Купете нашите бракувани изтребители. Късайте от оскъдния си залък да издържате пришълци. Разрушете си комунистическия кльон, стройте си демократична гранична стена“.

Кинокамерата на Лени Рифенщал заснела талантливо „Триумф на волята“ на Хитлер. Кинокамерата на Айзенщайн заснела талантливо „Броненосецът Потемкин“ и „Александър Невски“. Тези филми са шедьоври на пропагандата и въобще на киноизкуството. Те заменят религиозната вяра с политическа. Вярата не се нуждае от доказателства; промитите мозъци са непроницаеми за доказателства. Всуе доказвам, че през бомбардировките в София освен бомбите падаха гърмящи играчки. Показах архивна снимка от разбомбеното ми жилище, казах, че Славчо, момченцето от сиропиталището срещу нас, ме изпревари, когато намерихме писалката и тя гръмна в неговите ръце вместо в моите, споменах романа „Воля“, написан по аналогичен случай от писателя М. Горчивкин. Дваж показах факсимиле на рапорт от българския военен архив, подписан и подпечатан от началника на противовъздушната отбрана, офицер, чиято работа не била да прави пропаганда, а секретно да информира правителството, двореца и германското командване в България. Всуе. Не било така, понеже не можело да бъде така. Но беше така и аз го видях с очите си, не с очилата си; аз съм стар, 14 години по-стар от Неофит, но като малък не носех очила.

Колко прави са били първопроходниците на пропагандата Ленин-Мусолини-Гьобелс. Ала и Холивуд е първопроходник. Евреите в Холивуд първи прозрели, че фабриката за илюзии може да бъде машина за пари. Опасно е да кажеш „евреите в Холивуд“, ако не си евреин като Уди Алън. Марлон Брандо го каза и евреите го наказаха да се покайва за думите си, макар че той никога не е бил антисемит, нито расист, нито някога се е подигравал с нечия религия. Онзи ден в предградие на Далас, Тексас, полицай застрелял двама ислямисти, въоръжени с assault rifles, преди те да проникнат в изложба на карикатури на Мохамед с награда $10 000; през януари в Париж в редакцията на „Шарли-ебдо“ имаше 12 жертви. Мислещите хора в Европа и САЩ не трябваше стадно да пригласят „Аз съм Шарли“. „Аз не съм Шарли“, озаглавих тогавашната си писаница. Ничия религия не бива да осмиваме. Онзи ден в старопрестолната Плиска българските синодални/феодални старци не биваше да правят за посмешище българското православие.

Ислямът, най-младата и най-войнствена религия, не втълпява чрез гравюри, карикатури, картинки, а само с повторение – сто, хиляда пъти. Това създава паралелна действителност, в която е похвално да режеш главите на инаквите мюсюлмани и на християните, да дехристиянизираш Африка, да мюсюлманизираш немощната старица Европа. Тя горката ще капитулира пред генномодифицираните зарзавати, пред гъчканото с хормони и антибиотици месо от САЩ, където транснационалите, the multinationals, ще могат да осъдят за пропуснати ползи всяка европейска страна, посмяла да им се опре.

Рекламаджиите, социолозите и пиараджийките са пошли. Не само щото лъжат и паразитират като пропагандисти, а защото задават тъпи въпроси. „Ти ляв ли си, или си десен?“ е като „Ти престана ли да биеш жена си?“ Не съм престанал, никога не съм я бил. Никога не съм гласувал за „левите“, нито за „десните“ тарикати.

Едно време имаше вицове: Във Вашингтон стратезите били казали: Българите са лесни, като им пратим бодлива тел, те сами ще се оградят във виличките си, като им дадем чешки мотоциклети „Ява“, те сами ще се изтрепят. Но стана още по-лесно чрез „демокрация“, раздържавяване, приватизация, разграждане на кооперативното земеделие, връщане не земята в „реални граници“, разграждане на напоителни системи, разграбване на народна собственост, народни спестявания чрез шеметна инфлация и т.н. Всичко това не ни го причини Вашингтон. Ние сами се доведохме до просешка тояга.

Българи оставиха България, както плъховете изоставят потъващия кораб. Някои плъхове и плъхкини, като Симеон Дянков (автор на израза „феодалните старчета в БАН“) и Кристалина Георгиева ни поучават.

Харесвам The New Yorker и неговите карикатуристи. Но дори те не успяха да се справят със задачата да нарисуват кораб, изоставящ потъващите си плъхове. Думите могат повече от картинките. Защото „В начало бе словото“ пише в нашия православен Завет.

 Гюстав Доре, илюстрация към „Ад“

Евреите наказаха Марлон Брандо да се покайва за думите си, макар че той никога не е бил антисемит, нито расист, нито някога се е подигравал с нечия религия.