Имало едно време три приятелки. И трите били много свестни по своему, и много различни. Първата била чистокръвна мъжемелачка. Само че не от гнусните и противните, а от сладките. Сексът за нея бил от първостепенно значение, без да се интересува дали мъжът е богат, известен или властимеющ. Не се интересувала от пари, нито пък плащала данък обществено мнение. Всеки неин поглед бил съблазън, похот и желание. Тя била жена с голяма буква „Ж“, точно огледално копие на мъжкия вариант „Мачо“. Харесвала се такава, каквато е. Доставяло ѝ истинско удоволствие чрез силата между краката си да покорява мъжете. Ежедневно доказвала на себе си и на света мощта си, при това не механично и бездушно, а от все сърце – винаги по любов. Нейните всеотдайност и обичливост се ползвали с огромен успех – мъжете усещали, че тя ги обича и те ѝ отвръщали със същото. Удоволствието от запознанството винаги било взаимно.
Втората приятелка имала други приоритети. За нея най-важните неща на света били сигурността, спокойствието и достатъчно охолен живот. Скъпи маркови дрешки и аксесоари, съчетани с висококачествени клубове и ресторанти, екзотични почивки и всевъзможни екстри лежали на сърцето ѝ. Най-лесният начин да осъществи желанията си били мъжете, но не кои да е, а тези с власт, пари и известност. Иначе и тя притежавала могъщата женска сила, като първата приятелка, но подбирала кога да включи турбото. Не се хабяла за всеки срещнат. Набелязвала си обект, който да е в обсега ѝ. Преценявала неговите възможности и ако те отговаряли на потребностите ѝ, му се отдавала изцяло. На мига се превръщала в най-разкошната, любвеобилна, вярна и сладострастна мечта. И оставала такава, докато финансовото здраве на обекта ѝ успявало да поддържа огъня на желанията ѝ. Мъжете били наясно и недоволни нямало. Сделката е честна и с точно определени параметри – любов срещу сигурност.
За третата приятелка сигурността и спокойствието също били важни, но не чак дотолкова, че автоматично да се влюбва във всеки, който би могъл да ѝ ги осигури. Откъдето и да я погледнел човек, и тя била жена, та дрънка, но поголовното завоюване на мъжките сърца или портфейли не било главното за нея. Тя не ламтяла нито за секс, нито за пари. Искала да има един мъж, който да я боготвори и когото тя да обича.
И трите приятелки били много красиви, но околните ги възприемали различно. Първата – като ходещ полов орган, втората – като касов апарат, а третата – като студена риба, с претенциите си държала на разстояние мераклиите масовѝци. Минало се, не минало време, приятелките помъдрели и осъзнали, че всъщност искат едни и същи неща. Да бъдат обичани, уважавани и да имат поне среден стандарт на живот. Вече не им харесвал имиджът, който сами си били създали. Едната не искала да я мислят за повърхностна, другата всячески се стараела да не изглежда алчна и пресметлива, а третата искрено съжалявала за прекалено високите си критерии, с които оценявала себе си и познатите си.
Седнали трите хубавици на раздумка: „Добре де, какво да направим, за да променим мнението на другите за нас? И най-важното е как това да стане бързо? Веднага, със срок вчера да се случи. Чрез българския съд явно това няма как да стане – там делата се проточват с десетилетия. Какво да измислим?“.
Мъдрили трите сладурани, мъдрили и накрая измъдрили. На следващия ден по всички централни медии другарят Цацаров и неговите супер-друпер-хипер специални прокуратури дали обстойни пресконференции, на които обявили, че след направената проверка срещу трите приятелки се установило следното:
Едната не е курва, другата не е касов апарат, а третата не е фригидна. Нещо повече – и трите са доказано девствени, честни и света вода ненапити.
.
Ивайло Зартов,
4 май 2015 г.
