Ето какво написахме вместо предговор към сборната тема „Рецепти за спасение на България, в която разказваме за новосъздадената Инициатива „За прозрачност, сътрудничество и доверие“*
За политика сме писали и публикували много материали през годините, но тук ще се спрем основно на това, над което сме мислили през последните 25 месеца – от трагедията с Пламен Горанов, който изгоря пред сградата на общината във Варна в знак на протест срещу управлението на града и почина на националния празник 3 март 2013 г. От този ден решихме да открием изход, който да надвие без жертви и със законни средства политическото статукво, сковало Родината ни, и дори след протести и десетки живи факли неотказващо се от властта.
През тези вече повече от две години имахме много срещи, разговори, часове прекарани на телефона и в Скайп с умни и честни хора, и по тази причина изхвърлени от политиката, или с хора, отвратени дотолкова, че не искащи и да чуят за нея**.
Публикувахме интервюта и статии и за отказ от гласуване като Възхвала за негласуващия и за бялата бюлетина, и за мажоритарния и за протестния вот, и за какво ли не още.
Така постепенно стигнахме до основния извод – необходимо е да се намери идея, която да върне надеждата сред нас и да престанем да сме най-нещастния народ в Европа. Надежда, че има изход и че може без политическата воля на управляващите и даже срещу нея да се постигне промяна. А промяна, без сериозно представителство в НС, е невъзможна. Защото законите и пътят на държавата се определят именно от тези 240 души и господарите им зад тях, довели България от една водеща и ориентирана към износ държава през 1939 година, до последна в ЕС – затъваща все повече в заеми, корупция и безпросветност.
В своята държавна история, най-дълга в Европа и изключително трагична, неведнъж се е случвало България да се възроди. Можем да го направим отново, стига достатъчно хора да го пожелаят. Защото земята ни е същата, природата – макар и съсипана от самите нас, все още може да се възстанови, а стратегическото ни положение между Изтока и Запада не е изчезнало, независимо от последните ходове на нашите алчни, корумпирани и некадърни политици. Колкото и да ни се втълпява от тях, че сме малка и бедна държава, това не е вярно.
Южна Корея, която официално е провъзгласена през 1948 г. след почти половинвековно жестоко робство, по територия е по-малка от нас (така както са по-малки и по-голямата част от страните в Европа). След братоубийствената война със Северна Корея тя затъва още и се превръща в най-бедната държава в Азия. Според статистиката, през 1964 г. нейният брутен продукт на човек от населението е многократно по-малък от този на България. Но оттогава за 24 години до Олимпийските игри в Сеул през 1988 година «страната на утринната роса» – както сами я наричат корейците – прави огромен скок в своето икономическо развитие и се нарежда сред най-развитите държави. Така през 2009 г. Южна Корея зае първо място в света с най-голям положителен баланс в световен мащаб от 41 милиарда долара (с $364 млрд. износ и внос от $323 млрд.). Познавайки структурата на износа им, едва ли е отстъпила много назад от тогава.
Щом други са го направили, защо българите да не успеем?! И тук вече опираме до народа и управляващите ни.
Не са ни виновни другите – всичко зависи от нас. Вярвайте в себе си!
Решението за България е възможно. Път има и той не е единствено към „Терминал 2„. Защото, където и да си, колкото и много да постигнеш, без корените си не си същият.
В сборната тема „Рецепти за спасение на България“ ще се опитаме да посочим по-добрия изход. Да потърсим съмишленици. Ще се опитаме да съберем мненията и на специалистите. Но няма да забравяме и думите на Айнщайн: „На нас, учените, са ни известни много задачи, които нямат решение и не могат да се решат. Но сред студентите често се намира някакъв глупак, който не знае това. Захваща се с тях и… намира отговора.“
Ще ви представим една идея. Идея, която само с общи усилия може да се осъществи.
Ще посочим път. Знаем, че не е най-добрият, но пък гарантира разбиване оковите на статуквото. Ще припомним и, надяваме се, с вашите усилия, ще развием технологии, служила верно на хората векове. Нека я използваме не повече от 5-6 години, докато изрием Авгиевиите политически обори. След това сами ще можем да изберем различен пътища, а не като сега да ни го диктуват и да участваме на избори без избор.
Но преди да кликнете на „Рецепти за спасение на България“ вижте още два линка, които доуточняват позициите на хората от редакцията на Еврочикаго.
Позиция и декларация на един безпартиен български гражданин
Позиция на създателя на уебсайта www.Eurochicago.com Петър Стаматов, във връзка с получените и неполучените отговори от страна на вицепремиера Кунева, и със заложените в държавен документ, но неспазени решения. Както и с политическото и икономическо статукво в България, което трябва да се промени.
Разяснение от редакцията по повод инициативата ИПСД
Редакцията на Eurochicago.com информира всички свои читатели, че стартиралата неотдавна Инициатива „За прозрачност, справедливост и доверие“, за която вече писахме, не обвързва по никакъв начин самият интернет портал.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Инициативата ПСД си е поставила няколко основни задачи, но първата сред тях е да разбие със законни средства монопола на клептокрацията и политическото статукво в Народното събрание – там, където се приемат законите и се решава бъдещето на България. Имейл за връзка ще намерите в публикацията тук (линк). Вижте как да станете член (тук).
** Самият автор на тези встъпителни редове един път вече се е отказвал и 15 години не се е занимавал с нищо свързано с политика. И сега е дал дума пред семейството си да го повтори отново.
