Камарата на представителите на САЩ прие закон за космическия рудодобив. Откакто свят светува хората, гледат нагоре към небето и се чудят. Какво ли е там? Кой ли е там? Сега към тези въпроси можем да добавим: А мога ли да го притежавам? Съединените щати вече са показали склонността си да предявяват претенции за собственост върху намиращи се в Космоса неща, пише The Washington Post.
Има не един, не два, а шест американски флага на Луната, в случай, че на други държави започнат да им хрумват определени идеи. Така че изглежда логично, че законодателите в САЩ биха търсили гаранции за правата на собственост на американските космически компании. Според SPACE Act (Космическия закон), който току-що бе приет от Камарата на представителите в Конгреса, фирми, които добиват ресурси от астероиди, ще имат право да запазят всичко, което изкопаят. Ето така се правят сериозни комерсиални космически изследвания.
Перспективите са толкова големи, че компаниите настояват за федерална защита за огромни, летящи обекти, които все още дори не са проучили.
Всъщност е важно този въпрос да се обсъди, тъй като никой не желае да се стига до ситуация, в която множество фирми се борят за едно и също парче скала и няма как да разрешат спора. Два са ключовите въпроси. Кой трябва да регулира комерсиалната космическа дейност и какви правила ще важат? По подразбиране компетентният орган е Федералната въздушна администрация (FAA), тъй като тя издава лицензи за комерсиалните изстрелвания на космически апарати. Това би дало на регулатора огромна власт над прохождащата космическа индустрия.
Технически юрисдикцията на въздухоплавателната администрация обхваща само изстрелванията и влизанията в земната атмосфера, но компанията Bigelow, например, иска да експериментира с надуваеми хабитати, които ще позволят на хората да живеят в Космоса. Получавайки лиценз за достъп до Космоса от администрацията, Bigelow ще бъде в състояние да заяви претенции за изключителни права към голямо парче от Луната.
Експертите по космическо право смятат, че тази изключителна територия би била много, много голяма. Това е така, тъй като според Договора за открития Космос от 1967 г., управляваните от хора кораби имат право да оперират в 200-километрова зона, чието предназначение е да осигури безопасността на астронавтите, обяснява Джоан Габриновиц,бивш редактор на „Журнал за космическо право“. Ако същият стандарт се прилага за комерсиалните операции на Луната или на други небесни тела, то Bigelow би могъл да се превърне в първия едър земевладелец в открития Космос.
Сонда на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) се е доближила до Луната повече, от когато и да било, отваряйки врата към нови открития за най-близкия съсед на Земята, написа пък Space.com ден по-рано. На 4 май апаратът Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) е извършил две запалвания на двигателя си, променящи орбитата му. Сега той прелита на 20 километра над южния полюс на естествения ни спътник и на 165 километра от северния.
“Доближихме LRO до Луната повече от когато и да било преди, но маневрите приличат на всички други маневри за поддържане на позиция, така че операторите на сондата знаят точно какво да правят”, казва Стив Одентал, мениждър на експедицията LRO от космическия център на NASA “Годдард”.
Снижаването на апарата ще увеличи чувствителността на шестте му научни инструмента, давайки възможност на изследователите да разберат повече за водата и други вещества, съдържащи се в зоните на лунните полюси.
“Полюсите на Луната все още са области, пълни със загадки. Във вътрешността на някои кратери никога не прониква директна слънчева светлина и там са регистрирани най-ниските температури в Слънчевата система”, казва Джон Келър от “Годдард”.
За два от инструментите на LRO промяната на орбитата ще има най-голям ефект. Lunar Orbiter Laser Altimeter (LOLA), който създава топографска карта на лунната повърхност, и Diviner Lunar Radiometer Experiment, който картографира температурите на спътника. Приближаването до повърхността ще даде възможност на лазерите на LOLA да връщат по-силен сигнал, което ще позволи извършването на по-детайлни измервания на релефа на северния и южния полюс на спътника ни. В същото време Diviner ще измерва температурните аплитуди през деня и нощта с по-голяма точност.
Учените се надяват новите данни, изпратени от Diviner, да предоставят повече доказателства за наличието на вода и лед на Луната. Тази информация ще помогне на NASA и други космически организации при планирането на бъдещи експедиции на човешки екипажи на естествения сателит. /„Сега“/
.
