.
Очите ти – от топъл мъх,
зелено вперени са в мене.
Ще ме оставиш ли без дъх,
докато меко се изменям?
Ще ме оставиш ли без грях,
от който ще се срути сипей?
Измяната до дъх изпях.
За думите в несвяст не питай.
Оловно топли – от живак,
сълзи и думи капват бързо.
Не питай как разцъфва мак
и приеми това обвързване.
Не питай и за сутринта,
в която пещери отвори –
скала, целунала скала…
Останалото е говорене.
.
Жанет Октавиан Михова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Жанет Михова е родена в Габрово. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1998 г. е кореспондент е на Българска телеграфна агенция в Габровска област. Има дългогодишна практика като журналист в местни и централни издания. Стихотворения на Жанет Михова са публикувани в български вестници и списания от 1980 г. насам, както и в електронни издания с литературна насоченост. Авторката има издадени две стихосбирки – „Оса под езика” /1993/ и „Руска рулетка” /2006/.
.
Браво Жанет!
Спомням си дните когато още беше не много голяма! За узрелите череши на ул. Преслав, когато се качваше на върха за да береш череши!
И когато ти казваха да не се качваш нагоре, ти оговаряше „НЕ МЕ Е СТРАХ“!
Кога отминаха тези години!? Сега с удоволствие чета твоите стихове! Не си се изменила, само си станала по-мъдра, гледаш с други очи на живота! Радвам се! Продължавай!
Обичаме те!