.
Все някога, в един-единствен миг,
когато мене няма да ме има,
ще дойда във съня ти като вик
или като една внезапна рима.
Ще дойда като изгрев, като здрач,
ще дойда цял или наполовина.
Със себе си ще нося смях и плач,
а сигурно и някоя картина.
Горчиво е, че всичко е лъжа,
освен това, което си отива.
Бях вечно сам и сам ще продължа.
Душата ми е чиста и щастлива.
Така и не посмях поне със щрих
в очите ти красиви да надникна.
В годините си може би се скрих,
а може би, защото съм отвикнал.
Но късно е! Ноември, странно тих
е топъл като ласка закъсняла,
напомня за последния триптих
на идващата зима сиво-бяла.
Това е без значение сега –
картините ме викат с нежен шепот.
Отивам си със мъничко тъга
и с някакъв неясен, странен трепет…
Довиждане и… сбогом, може би…
Аз трябва да вървя все по-нататък.
Бих искал да ти кажа, но… Не би…
Животът е така печално кратък…
Чавдар Тепешанов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Чавдар Тепешанов (с литературен псевдоним Владислав Планински) е роден през 1946 г. в с. Долна Диканя. От 1953 г. в живее в София. Завършил е ВИАС, специалност Архитектура, през 1970 г. Известен художник, автор на 16 самостоятелни изложби, някои от които с благотворителен характер. Член на Съюза на българските архитекти и на Съюза на българските писатели. От 1973 г. до този момент участва активно в ежедневния и периодичен печат със свои творби.
Чавдар е автор на стихосбирките „Невидим огън“ /1980/, „Нестинарски стъпки“ /1985/, „Сърцето на камъка“ /1991/, „Жито за жътва“ /1998/, „Разпети понеделник“ /2004/, „Спасен от изгрева“ /2011/, както и на три книги с белетристика и публицистика. Още творби от същия автор могат да се прочетат в сайта „Откровения“.
.
