.
Отпили глътка от първия дъжд на лятото –
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се – пияно от размисли.
Пред пълните чаши чертае несигурност самотата.
Преживяното в предните дни –
. от днес става тайна –
протяжна и дълга, боли тишината ù.
Лястовиците, подредили децата си
. в безкраен ъгъл,
поемат на юг, към топлината…
Мъжете отпиват горчиво и вежди помръдват –
неразгадали до днес характера на жената…
И… пият. Пият безадресно и дълго,
като че ли с това ще променят нещата.
Покрай самотата им пропълзяват земноводни
. и тъщи,
но те, те не могат да пазят тайни…
Мъжете…
Мъжете са тъжни бемоли в сезона на отлитащи щъркели.
Таят преживяното и вървят, вървят към безкрая…
Тежат им премълчаните думи и клетвите,
които носят,
. а тайните…
Тайните озаряват неравните стъпки
. в прохладата…
Красимир Чернев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Красимир Чернев е роден през 1960 г. Живее и работи във Варна. Завършил е Българска филология във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и Право в БСУ. Член на СБП от 2001 г. Има издадени шест стихосбирки – „Бряг за заточение” /1991/, „Камък за ъгъл” /1992/, ”Нежен полъх в синия атол” /1994/, „Скалисти размисли” /2004/, „Дванадесет пясъчни лета до есента” /2011/, „Премълчано с приятели“ /2013/. Под печат е нова негова поетична книга – „Акорд за поглед и безпътни мачти“, която се очаква да излезе през септември т.г. Още творби от същия автор могат да се видят в сайта „Откровения“.
.
