На 4 юни от Администрацията на Министерски съвет на Р. България получихме писмо, свързано с наши сигнали до институциите, касаещи Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия, и сградата на ул. „Америцка“ 28 в Прага, т.е. Българския клуб в чешката столица. Отговорът е подписан от началника на отдел „Приемна“ в МС г-жа Соня Божикова, на която благодарим за това, че тя винаги съвестно е завеждала нашите сигнали по различни поводи, и че това е довеждало до отговори от ресорни институции.
Радваме се, че по отношение на Културно-информационния център на българите в Босилеград и отношението на Столична община към този център, нещата вече са такива, каквито трябва да бъдат. Дори, както информира нашето издание (вж. тук), на 24 май т.г. областният управител на София награди КИЦ „Босилеград“ за особени заслуги за българската култура. За съжаление, впрочем, на това тържество за 24 май пред историческата черква „Св. Троица“ в Босилеградското село Извор, учениците от основното училище и в гимназията в града не са могли да отидат, защото кметската власт, ръководена от Владимир Захариев, на когото преди това отдел „Култура“ в Столична община – София се доверяваше, им е забранила да отидат и да присъстват… Може би дошлите на това тържество представители на Столична община са успели сами да си направят изводите защо нашето издание писа преди време сигнали до българските институции във връзка с КИЦ „Босилеград“ и с кметската власт в Босилеград, след посещението на Владимир Захариев в София и опита му да дискредитира пред българските власти Културно-информационния център в Босилеград. Който опит почти беше успял да заблуди представители и на централната, и на местната власт в България.
–––––––––
Що се отнася до Българския клуб в Прага и сградата на ул. „Америцка“ 28, за която и в това писмо, подписано от г-жа Божикова; както и в отговора на Външно министерство по същата тема, подписан от главния секретар на МВнР, който получихме преди това (вж. тук); както и в казаното от зам. външния министър г-н Александров на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към НС (вж. тук) – се казват на практика почти едни и същи неща, според които всичката отговорност за проблема неизменно се прехвърля на Българската културно-просветна организация в Чехия – много се съмняваме, че повтарянето на едни и същи неща от страна на институциите ще реши този казус по добър начин.
Защото нито това, че има други български организации в Чехия, което е добре известно; нито това, че те изпращали множество сигнали до българските институции срещу БКПО, което също е известно; нито това, че БКПО дава част от помещенията в сградата под наем, за да поддържа сградата, за която българската държава не е давала никакви средства десетилетия наред, което също е известно; нито това, че старото ръководство на БКПО наистина е допускало лоши практики, което също е известно – е основание все пак цялата отговорност за проблема, свързан с Българския клуб в Прага и сградата на ул. „Америцка“ да се прехвърля само на БКПО.
Освен това не става ясно за страничния наблюдател защо от Външно министерство казват, че причината за липса на диалог и за решение на проблема е ръководството на БКПО, включително и новото ръководство на тази организация, което е от миналата година – а председателят и главният секретар на организацията, както и други българи в Чехия, за които сградата на ул. „Америцка“ е Български дом, на който те много държат, твърдят друго (вж. тук материала „Родина за продан“ на журналиста и кинодокументалиста Владо Трифонов).
Не става ясно и защо след като представители на някои български организации в Чехия, които са искали още преди години тази сграда, намираща се в идеалния център на Прага да се продаде (както става дума в предишна наша публикация по темата – б.р.), които организации са автори на сигналите срещу БКПО до българските институции, защо към тези организации има изглежда пълно доверие от страна на Външно министерство, а към новото му ръководство на БКПО, което няма вина за простъпките на старото, не се показва никакво доверие и не му се дава шанс.
Тук можете да видите факсимилета от писмото, изпратен ни от Администрацията на МС на 4 юни т.г.
––––––––––––––––––––––––-
А сега, още един щрих към темата или по-точно един документ, издаден през 1994 г. от българското посолство в Прага, за който някак си не можем да допуснем той да не е известен на българското Външно министерство.
На 31.01.1994 г. Посолството на Р. България в Чешката република издава документ, свързан с българските организации в Прага и с Българския клуб на ул. „Америцка“ 28 в чешката столица. С този документ Посолството потвърждава, че: „Министерството на Вътрешните работи на Чешката република е регистрирало две културно-просветни организации на българските сънародници. Едната е била основана в 1972 г., през това време с действие по цялата територия на Чехословакия. Втората, „Св. св.Кирил и Методий“, е била основана в 1992 г. Нейните членове са българи, живеещи на територията на столицата гр. Прага. Български клуб /Сграда /Прага на ул. „Америцка“ номер 28 е бил закупен през 1971 г. от Посолството за потребностите на българските сънародници. Право за използване на клуба имат и двете организации, и носят отговорност за нейното състояние /на сградата/, според своята дейност в нея, която е собственост на българската държава.“
Как да си обясним, имайки предвид този документ, подписан от завеждащия консулския отдел на Посолството през 1994 г., сегашното становище на Министерството на външните работи на Р. България, че Българската културно-просветна организация в Чехия се е самонастанила в сградата на Българския клуб на ул. „Америцка“ в Прага?
Факсимиле от документа на чешки език:
.
Прага, 31 януари 1994 г.
Настоящото ксерокс-копие е вярно с оригинала.
Орг. секретар: Й. Балуров /подпис не се чете /
Прага,3.2.1994 г.
––––––––––––––––––––
Текстът на документа в превод на български:
Посолство на Република България
в Чешката Република
Консулско отделение
.
Посолството на Българската Република в Прага с това потвърждава, че Министерството на Вътрешните работи на Чешката република е регистрирало две културно-просветни организации на българските сънародници. Едната е била основана в 1972 година, през това време с действие по цялата територия на Чехословакия. Втората, „Св. св.Кирил и Методий“, е била основана в 1992 година. Нейните членове са българи, живеещи на територията на столицата гр. Прага. Български клуб /Сграда /Прага на ул. „Америцка“ номер 28 е бил закупен през 1971 година от Посолството за потребностите на българските сънародници. Право за използване на клуба имат и двете организации, и носят отговорност за нейното състояние /на сградата/, според своята дейност в нея, която е собственост на българската държава.
.
Кръгъл печат на Марин Йовчевски,
Българското посолство в Прага завеждащ консулския отдел
. /Подпис: не се чете/
.
Превел от чешки език: Янчо Янев
гр. Усти над Лабен
Чешка Република
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Как изглежда въпросът с полученото предизвестие към БКПО за освобождаването на сградата на ул. „Америцка“ 28 в Прага, което МВнР изпрати на 25 февруари т.г. и тримесечният срок вече изтече, на българи от Прага и Чехия, за които тази сграда е Български дом, и те се чудят как въобще българската държава е била способна да се отнесе така към тях, можете да видите по-долу в документалния филм на Владо Трифонов за Българския клуб в Прага.
Разбира се високопоставени представители на Външно министерство – като зам. външният министър Александров и главният секретар на министерството казаха впоследствие, след изпращането на това предизвестие, че продажбата на сградата е крайно решение и че те не се стремели към това. Но много държат преди това сградата да се опразни от БКПО. И, както пише и в последния отговор по темата от страна на институциите до нашето издание по този казус, ако БКПО не опразни сградата, Външно министерство ще потърси правата си по съдебен ред. Но представители на МВнР казаха също така, че БКПО се е самонастанила в тази сграда, което не е вярно, съдейки по документа, издаден през 1994 г. от звено на същото това българско Външно министерство, а именно от Българското посолство в Прага.
Надяваме се, че няма все пак да се стигне до някакъв подобен цирк – чешки органи на реда да влязат да гонят по съдебен ред БКПО от дома на ул. „Америцка“, защото това наистина би изложило и българската държава, и българите в Чехия, пред очите на чешкото общество. И би наранило силно чувствата на онези българи в Прага, които всеки ден отиват в тази сграда, защо тя за тях е България.
Надяваме се също така, че и другите български организации в Прага и Чехия, които са били обидени и пренебрегвани от предишното ръководство на БКПО, ще намерят сили да гледат не назад, а напред, и, че ще разберат, че решението на този казус зависи и от тях, и от тяхната способност за надживяване на миналото, мислене за общото настояще и бъдеще на българската общност в Прага и в Чехия, и способността за компромиси и диалог.
В българското Външно министерство и в Българското посолство в Прага работят дипломати. Това е или поне би трябвало да бъде тяхната основна квалификация и капацитет. Ако тези дипломати не съумеят да поканят и съберат на едно място представители на всички български организации в Прага и в Чехия, и да решат ако трябва, като представители на собственика на сградата – Външно министерство, кои помещения на коя организация да дадат; да тушират поне част от насъбраните противоречия, недоверия, неразбирания между различните български организации в Чехия, както и между БКПО и МВнР – значи тези дипломати са по-добри в ултиматумите, в бързането за проучване на пазара на недвижими имоти в Прага, в повтарянето на едни и същи тези, но не и в това да разплетат и решат един проблем, който зависи главно от тях.
Защото този проблем все пак може да бъде решен, без да се стигне до цирк и до скандал, не с ултимативни административни решения и със съдебни дела за една сграда в чешката столица, а с умна дипломация и с наистина държавнически усилия. Сградата на ул. „Америцка“, колкото и да е скъпа като имот, понеже е красива и се намира в идеалния център на Прага, е много по-скъпа като български символ, дом и клуб, който трябва да бъде запазен. И защото ако със старото ръководство на БКПО този диалог не се е случил и проблемите от миналото са заплели казуса, с новото ръководство на тази организация истински диалог като че ли въобще не е бил опитан, макар че се твърди друго. Може би още не е късно българските дипломати да покажат, че неслучайно се наричат такива.
Ако все пак Външно министерство наистина смята, че друг изход няма, освен ако трябва да си търси правата на собственик по съдебен ред, тогава нека и зам. външният министър Румен Александров, и главният секретар Стоян Тодоров, които твърдят това, да отидат лично в Прага и да кажат на хората, които ще видите интервюирани в документалния филм по-долу, защо искат да ги изгонят от тази сграда и да им отнемат техния Български дом.
.
.
