Климент Величков, в. „България Сега“
В първата юнска неделя на 2015 година в Чикаго се състоя едно различно от многото добре опознати в живота ни досегашни „празници”, „чествания”, „пикници”, „събори” и други подобни сборове с разни имена. Не, че не харесвам поляните с бира, скара, народни хора, музика и дори футболни мачове, вдигането на знамена и приветствените слова на наши и американски оратори, но на човек все му се иска да види и да опита и нещо друго…
И ето – случи се…
Стана в Ботаническата градина на Чикаго. Едно от най-хубавите кътчета на Земята, сътворено в страхотно трудово сътрудничество между Бог и Човека…Тук портите са отворени 365 дни в годината за жадните по красотите земни хора и те могат да се скитат… далеч от сметките, които вече ден и нощ ги мислят и плащат някому, и дори от медиите, които им надуват главата с пропаганда и реклама.
На практика това не е една градина, а 25, които живеят заедно без да си налагат икономически санкции, и никой не те следи дали ще се задържиш повече в Английската градина на Кралицата или в яркочервените китайски цветни лехи. Има 9 острова и 3 оранжерии, където можеш да видиш по друг начин небето и смисъла на своя живот, и дори да напишеш първите си гениални сонети!
Удоволствието да се съберем тук, ние от Българската диаспора, дължим на нашите прекрасни деца от 11-те /докато пиша може да са вече 12…/ български училища в Чикаго и събърбите наши! Дължим го и на техните учители по българското слово и духовност. Дължим го на родителите им – български герои, за които въпреки че не са съградени ордени за храброст, от години-години храбро отглеждат и ескортират поколението из безкрайните чикагски сокаци – по училища, балетни и спортни школи, надпявания и математически олимпиади, игралища и говорилни разни… въобще правят великолепно поколение, което пролича и от показаното на най-красивата сцена, на която са дебютирали български деца!
Дължим го на Генералното консулство на Република България в Чикаго, още по конкретно на г-н Симеон Стоилов, който сред многото други, прокара и българската пътека към Чикагската ботаническа градина. Тук посрещахме преди време и президента на България, събирахме се и по други поводи, дори и сега коментираното събитие също дебютира миналата година на това място.
Дължим го и на Ново българско училище Нейпървил и специално на съоснователката и директор на школото Мария Лабова Бургграф, която изигра перфектно ролята на ролс-ройсов мотор, придвижил събитието от старта до финала с мощ и много-много рафинирана скорост! О! Да не пропуснем и спонсора, Pulaski Bank! Поне аз за пръв път чувам някоя банка да подкрепи събитие в българска общност по сегашните наши места. И от пръв поглед, разбира се, ще открием българската следа в тази не много трудна загадка. Верни са подозренията Ви… Замесен е българин. Това е вицепрезидентът на Чикагския /Нейпървил!/ банков сектор Валентин Георгиев, който няколко години отскочи със семейството си и работи далеч от нас – в Прага, но се върна…
– Това радостно събитие за мен, децата ми и Яна, стана една мила отплата за четирите години, през които не бяхме тук – каза Валентин. – Щастлив бях да върна времето и да сторя нещо добро за нашето Чикаго. Това се вписва и в мотивите за спонсорство, към които се придържа Pulaski Bank. В „Пуласки…” знаят, че българското комюнити е добре образовано и способно, че ние учим децата си превъзходно и ги подготвяме за добър старт и успехи в бъдещите им специалности и живота. Затова и съм във възможност да помогна…
Беше дошъл с децата Ана-Никол и Енди и със съпругата си Яна, чехкинята с най-съвършен български език… И тя се беше вече хванала на хорото, а Томи – третият ас от младата им смяна, беше наряд – да пази къщата и кучето. Валентин Георгиев похвали в края Диана, и въобще цялото семейство Цанков, които сега живеят в Тексас, и бяха подготвили чак от там отлично и за „нула време” всичките листовки, програми и други печатни материали за настоящето българско тържество в Ботаническата градина. Спомних си и аз какви убийствени вестници правехме с Диана преди време в Чикагото – „България 21 век”, естествено и „Старт”!
…Докато Ви занимавам със странични работи не изпускате нищо от вибриращата с по над 300 конски сили артистична енергия у децата. След възторжените „Добре дошли” и другите приветствия в церемониала по откриването, при който от американска страна особено се отличи една от директорките, която работеше тук от 11 години и през това време повечето ваканции си прекарваше пак тук, защото няма по-красиво място по света за курортни наслади! Другото интересно нещо е, че Ginny Hotaling знаеше поименно всяко от антиогромните японски дървища в саксии, всяко на бой от 50 до 99 сантиметра!
А после настъпи часът на истината. Децата взеха поводите в свои ръце и подкараха в луд бяг каляската на уникалното всебългарско юнско празненство с международното участие на домакините – американци и пришълци, щрапащи отстрани – люде от цял свят, които винаги бродят на тълпи из Градината.
Изведнъж, като фурия влетяха най-красивите деца на света, облечени в български носии, каквито и пето поколение Долче и Габани няма да измислят! Малко българско училище се представяше с данс-звезди значително, почти с педя или две, по-високи от японските дървета, за които стана дума! Няма по-хубава гледка от българско хоро в изпълнението на светли като слънчица деца с бели шапчици и сиви потури над опинците!
(Следва)
Снимки: Диляна Иванова и архив
.
