Предложение за засилване на сигурността в пограничните райони на България чрез демографски средства
С тази статия бих искал да покажa, че въпреки сериознитe демографски проблеми и недостиг на средства в Държавния бюджет, България разполага с достатъчно човешки и финансови ресурси да опази границите си.
Страната ни е гранична зона на Европейския съюз и като такава тя отговаря не само за своята национална сигурност, но и за тази на останалите държави от ЕС. С оглед на това, несериозното отношение, с което управляващите (и техните предшественици преди това) подхождат към изпълнението на това свое задължение е, меко казано, озадачаващо. Mного от нашите партньори от НАТО и ЕС едва ли приемат положително факта, че техните граждани са изложени на опасност поради бягането от отговорност на българските управници.
България вече е източник на заплахи за сигурността на ЕС
Според статия във френския вестник „Монд“ от 26-ти май тази година, България е сухопътната връзка на Ислямска държава с кандидат-джихадистите. Поради засилените мерки за проверка и контрол по летищата, България е станала пътят по суша, по който най-лесно се стига до Сирия.
B доклад на ДАНС от есента на 2013 г. се казва, че с потока от сирийски бежанци и нелегални имигранти през южната ни граница навлизат членове на радикални религиозни организации, терористи и представители на международната организирана престъпност.
Също така, прави впечатление, че голяма част от кохортата сирийски бежанци се състои от сами бременни жени и жени с деца. Като човек, съжителствал с муджахидини, кюрдски партизани и тамилски тигри в бежанския лагер в Австрия знам, че бежанците, които бягат сами, са предимно мъже, a cемейните измежду тях просто изчакват подходящ момент, зa да изтеглят семействата си. С оглед на това, би било съвсем резонно ДАНС да проучи защо толкова много от тези семейни жени са без мъжете си.
С навлизането на зле контролирания поток от бежанци и нелегални имигранти съществува и потенциална опасност от избухване на епидемии от заболявания, които не се срещат по нашите географски ширини. Само допреди няколко месеца Западна Африка беше обхваната от епидемия от ебола, а сред вълната от имигранти в България има и представители на този регион.
На фона на тази реалност, граничните ни райони са или сред най-безлюдните или най-бързо обезлюдяващите в страната. Неотдавна на около 70 км от Кюстендил се водиха сражения между терористи от три държави и полицейски части от Македония. Някой беше публикувал в социалните мрежи снимка на безлюдния район около ГКПП „Гюешево“ с хипотетичния въпрос кой щеше да спре терористите, ако бяха решили да тръгнат към Кюстендил.
Например, районът на Странджа-Сакар, който включва три погранични области (плюс малка част от област Стара Загора) се смяташе за рядко населен още през 80-те години на миналия век. Според прогнози на НСИ, до 2070 г. жителите на област Смолян се очаква да намалеят от 110 256 на 20 000. B 2030 г. в област Видин на кв. км ще живеят само по 23 души, а в областите Монтана, Смолян, Ямбол, Кюстендил и Силистра – по 30.
Обезлюдяването на граничните райони убива стопанския живот в тях, редуцира чуждестранните инвестиции и обезсмисля подoбряването на инфраструктурата им.
Всичко това създава предпоставки за преки заплахи за националната сигурност, изразяващи се в опасност за личната безопасност и частната собственост на българските граждани, кактo и в засилване на потенциала за антибългарска културна агресия.
Едно потенциално решение на този проблем –
управляващите да определят ивицата от земя, включваща първа, втора и трета гранична зона, за „Зона на повишено прилагане на мерки за сигурност“ (ЗППМС), като освен засилените мерки за охрана, да предоставят и стимули за нейното икономическо развитие и заселване с българи от страната и чужбина.
Постоянното присъствие на хора в граничните райони и протичането на нормален стопански и обществен живот в тях е най-дълготрайната физическа и културна бариера срещу преките и непреки заплахи за сигурността на държавите от ЕС.
Дори и самият факт, че някой трудно би могъл да премине един гъсто населен граничен район без да бъде забелязан или без да му се наложи да прекоси незаконно нечий имот, представлява достатъчно добър аргумент в подкрепа на това предложение.
В предложената от мен зона със специален статут, мерките за сигурност би трябвало да се простират отвъд охраната на границата и да засягат използването на местното население в помощ на Гранична Полиция, регулирането и разследването от страна на компетентните държавни органи на всички икономически дейности и транзакции, също както и защитата и стопанисването на културно-историческитe паметници.
Ако стимулите за заселване в граничните райони се отнасят само до българите в страната, рискуваме да подложим на обезлюдяваме някой друг район с крехък демографски баланс. С оглед на това би трябвало да се даде лек приоритет при заселването на безлюдните гранични зони на привличането на етнически българи от Украйна, Македония и други държави с голямо политическо напрежение и несигурност.
Например, наследниците на бесарабските българи, които искат да се завърнат в тяхната прародина, могат да бъдат компенсирани за понесените от родовете им материални загуби при тяхното прогонване по времето на Отоманската империя. Тук не става въпрос за финансова компенсация, а за безвъзмездно предоставяне на земи от Държавния и Общинския поземлен фонд (и земи от първа гранична зона), които по принцип са предназначени за оземляване на малоимотни българи.
По причини, свързани със защитата на националната сигурност, в новата Зона на повишено прилагане на мерки за сигурност, земеделска земя да се притежава само от физически лица, които са български граждани, двойни български граждани, чието второ гражданство да е от ЕС, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия, или чужди граждани с български етнос и произход. Същото правило да важи и за мажоритарните собственици на юридически лица, притежаващи земя в тази зона.
Тези, които не отговарят на това изискване, да имат правото да продадат земята си в разумен срок от време на български граждани, фирми или на държавата, или пък да имат възможността да ги направят съсобственици срещу дялова инвестиция от тяхна страна. Това правило да не се отнася за отдаването под наем или аренда на земеделска земя.
Въвеждането на този закон няма да доведе до санкции от страна на ЕС, защото, противно на митовете, които се разпространяват в българското публично пространство, Европейският съюз оставя държавите, членуващи в него, да съгласуват продажбата на земеделска земя с техните национални интереси. Повечето препоръки от негова страна имат предимно пожелателен характер. Например, Унгария забрани продажбата на земеделска земя на чужденци. Финландия има подобен закон спрямо граждани на конкретни държави, като една от тях е съседната й Русия.
Как да се справим с лошата инфраструктура в граничните райони?
Инфраструктурата в граничните райони варира между лоша и несъществуваща. Държавният жилищен фонд и жилищните фондове на местните общини разполагат с жилища, които могат да бъдат използвани, но много от тях са в окаяно състояние. Съществува недостиг на здравни заведения и училища.
Този проблем може да бъде решен поне отчасти с използването на публично-частни партньорства за построяване или подобряване състоянието на жилищни сгради, болници, училища, а защо не и на промишлени съоръжения от типа на складове и борси за селскостопански продукти. Румъния, Албания и Черна Гора вече използват този модел за построяването на финансово достъпни жилища.
Схемата за финансиране на едно публично-частно партньорство обикновено включва някаква комбинация от капитал на неправителствената организация или частната фирма, нисколихвени заеми от международни финансови институции, правителствени или други гаранции върху кредити, нормални банкови заеми, данъчни преференции и институционална подкрепа от държавата.
С оглед на географското положение на засегнатите райони, публично-частните партньорства биха могли да включват и държавите, с които граничим, което би увеличило достъпа до финансови и други ресурси.
Ще има ли достатъчно работа за всички жители на граничните райони?
Държавната стратегия за икономическо развитие на граничните райони би трябвало поне в краткосрочен план да е насочена към развиване на селскостопанския сектор в цялата страна. Географските дадености и климатичните условия в България са благоприятни за това. По принцип, потребителското търсене на повечето селскостопански стоки е относително нееластично. Що се отнася до предлагането, според списание Economist (от 3-ти януари 2015 г.) през следващите 40 години човечеството ще трябва да произведе повече храна, отколкото цялата храна, произведена от него през последните 10 000 години. Като прибавим факта, че глобалният пазар за зеленчуци е олигополистичен, една инвестиция в селскостопанския сектор на България, дори и в производство предимно за вътрешна консумация, би била напълно оправдана.
Не е за игнориране и фактът, че според анализ на Института за пазарна икономика от януари миналата година, безработицата в България е от структурно естество, т.е. квалификациите на много от безработните не отговарят на нуждите на работодателите. Поради това би било много по-лесно, бързо и евтино един човек да бъде обучен за работа в селското стопанство, отколкото в IT-сектора.
Как ще се финансира една подобна инвестиция след като средствата в Държавния бюджет не достигат?
Най-лесния начин държавата да стимулира селскостопанския сектор би бил тя да продаде държавни ценни книжа на вътрешния пазар и да инвестира генерираните средства в построяването на селскостопански борси и отпускането на дългосрочни бизнес заеми на производителите.
Има и втори начин, който евентуално би изисквал временна, минимална промяна на условията на валутния борд. Селскостопанския сектор в България може да се стимулира чрез използването на временна „допълнителна валута“ под формата на дългосрочни държавни ценни книжа (ДЦК). В България в момента има около 2 179 000 пенсионери. На всеки един тях може да се раздават месечно купони за храна на стойност 100 лева за период от няколко години. Купоните да могат да се използват или в предварително одобрени от държавата заведения за организирано хранене, или за закупуване на хранителни продукти директно от българските селскостопанските производители.
След това държавата обменя купоните за дългосрочни ДЦК, които носят някаква номинална лихва. На притежателите на такива ДЦК да бъде разрешено да извършват всички финансови транзакции, които нормално извършват с левове (закупуване на стоки и услуги, плащане на данъци и т.н.). Няколко години след първото емитиране на ДЦК държавата (използвайки инфраструктурата на Българска фондова борса) започва редовно да изкупува част от тях, но само при условие, че през въпросната година българската икономика е регистрирала реален растеж, чрез който ще бъдат генерирани и средствата за тази операция. Тази дейност продължава до пълното изкупуване на въпросните ДЦК.
Има и трети начин за постигане на тази цел, който изисква преминаването от режим на пълен валутен борд към такъв на квази валутен борд, подобен на този в Аржентина. На Централната банка на Аржентина е позволено да попълва част от валутните си резерви с държавни ценни книжа, емитирани от самата нея. Чрез тази промяна, могат да бъдат освободени еднократно средства, които да бъдат инвестирани в развитието на селскостопанския сектор в България.
Аз лично не бих се ангажирал с мнения относно това кой метод би бил най-подходящ. Моята цел беше да демонстрирам, че има решения на проблема, и да оставя на компетентните държавни органи да направят най-подходящия избор.
Ще се радвам ако тази статия предизвика дискусии, водещи дo подобрениe на тази идея или до генерирането на алтернативни идеи, с които да се постигнат същите цели.
Христослав Ангелов,
Вашингтонски клуб
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Б.а.: Идеите, изложени в тази статия, принадлежат само и единствено на нейния автор, а не на неговите предишни, сегашни или бъдещи работодатели.
.
